Болници бутат рушвети на лекари, за да им пращат пациенти за изследвания и операции. Най-търсени са хора с диагнози за скъпите клинични пътеки. Така за осигурен пациент със сърдечен проблем клиниките дават до 250 лева. "Стандарт" разполага с два договора, които разкриват срамния бизнес. Първият е сключен в Бургас, а другият е на столична частна болница. Рушветите са маскирани под формата на консултантски услуги с лекари в извънболничната помощ. "Така човек може да получи лечение и без да има нужда от него, а това крие риск дори за живота му. Става въпрос за печалбарство, а не за грижа за здравето", коментират експерти. По този начин чрез фалшиви диагнози се точи и здравната каса, която се чуди как да върже двата края.

Парите се маскират с консултантски договори за диагностика и лечение

Болници дават рушвети на лекари, за да им насочват пациенти за изследвания и операции. Така човек може да получи лечение и без да има нужда от него, а това крие риск дори за живота му. С механизма се точи и здравната каса, която се чуди как да върже двата края, защото няма пари.


От 80 до 250 лв. стигат тарифите за всеки насочен пациент за хоспитализация в болници по инвазивна кардиология и кардиохирургия. Това показват два договора и един имейл, с които "Стандарт" разполага. Първият е сключен в Бургас, а другият е проект, изготвен от столична клиника. Документите ще бъдат предадени на всички власти, които биха се заинтересували от неморалната практика. Не посочваме имената им, тъй като сме убедени, че не са единствените в страната.

Механизмът, по който болниците си набират пациенти, е маскиран под формата на консултантски услуги с лекари в извънболничната помощ. Те се задължават да насочват пациенти със съмнения за сърдечни проблеми за изследвания или операции в кардиоклиниките. Също така след това може да следят състоянието им. Срещу всяко направление за хоспитализация по каса те получават и комисионите. За Бургас

тарифата е по-скромна - 80 лв.

За София обаче тя започва от 120 лв., ако става дума за инвазивна кардиология, и стига до 250 лв., когато се говори за кардиохирургия. На практика хонорарите са около 2-3% от приходите по каса на болницата за тези пациенти, тъй като цените на кардиологичните пътеки стигат до 4950 лв., а в кардиохирургията са над 10 000 лв. Целта на договорите е да кара медиците да насочват хората в точно определени болници. Проблемът е, че с финансовия стимул лекарите могат да се изкушат и да пращат там и случаи, които не са за прием. Освен това ограничават и правото им на свободен избор къде да се лекуват. Манипулацията е много лесна, защото хората не са специалисти и не могат да преценят сами дали имат нужда от подобно изследване или лечение, както и къде да го направят.

Консултантските договори не са единствената форма на рушвети и манипулации, които се използват от болниците. На практика те са "по-бялата" част от бизнеса с пациенти. Около

преди 6 г. се заговори за автобусчета

които обикалят малки градчета и села, за да набират пациенти за инвазивните кардиологии. Всички те пък имаха направления от местното джипи или кардиолог. Въпреки появата на тези своеобразни регионални "епидемии" от сърдечни заболявания нито касата, нито Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИАМО), полицията или друг не хвана никого в нарушение. Неведнъж пък директори на болници са се оплаквали пред "Стандарт", че "Спешна помощ" кара пациенти в определени клики срещу "комисиона".

Въпреки усилията на поне четирима здравни министри от две различни партии, депутатите не промениха закона. Най-вероятно има причина и за това. Подобни "маркетингови" практики сигурно има и в други сфери на медицината. В инвазивната кардиология и кардиохирургията обаче те са най-силно изразени, защото там има най-много болници и най-високи цени на клиничните пътеки по каса. Тоест - конкуренцията е много голяма и води до девиации, както сами са признавали и директорите на болниците, както и лекарите.

Аналогична практика на "маркетинг" има от години и във фармацевтичната индустрия, където

фирми дават пари или скъпи подаръци

и екскурзии за всяка рецепта с техния бранд. Заради множеството скандали в световен мащаб и все по-голямото надцакване между самите компании в последните години се приеха не един и два етични кодекса, с които явлението да се спре или поне да се ограничи. Етичен кодекс имат и самите лекари. В него се казва, че лекарят няма право да работи с рекламна цел, нито да ограничава свободния избор на пациентите. Още в Хипократовата клетва пък пише, че не трябва да му вреди.