Юлия Юревич е една от най-популярните модели на агенция “Визаж”. Печели конкурса “Мис България” през 2007 г. И досега остава единствената миска, която носи короната 2 години. Чак през 2009 г. тя предава короната на Антония Петрова.
Юревич завършва телекомуникации в Нов български университет. Родена е в Козлодуй на 20 август 1989 г. Баща  Евгений Юревич е украинец. В Украйна живеят много близки на семейството, на които миската се обажда всеки ден. Притеснява се за тях заради политическата криза в страната.



- Юлия, вие имате украински корени и част от близките ви живеят в Киев. Kакво ви разказват за ситуацията в страната?
- Дядо, Бог да го прости, вече не е между живите, другите са сравнително добре, доколкото може да се каже това спрямо тежката ситуация, в която се намира страната. Баба живее там и разчита на пенсия. Имам роднини не само в Киев, но и в Източна и Западна Украйна. Никой от тях не иска война.
Говоря всеки ден с тях по скайп и по телефона. Усеща се голямо напрежение и притеснение на хората. Баба избягва да излиза вечер и има запаси от брашно, елда, ориз, захар и сол. Въпреки че в района, в който живеят роднините ми, е относително спокойно.


- Какво е мнението ви за политическата криза в Украйна?
- Исторически погледнато, в Украйна винаги са живеели хора от различни националности: украинци, руснаци, молдовци, евреи, българи и др. Различните култури и езици, когато се отнася до живота на обикновените хора, съществуват заедно, във взаимно разбиране и търпимост. Според мен донякъде вина за това, което се случва в момента в Украйна, има въздействието на политиката и средствата за масова комуникация. Те създават противоречия, наблягат на различията, а не на приликите между хората и задълбочават враждебността на народа.


- Откъде се информирате за събитията там?
- Информирам се за събитията чрез интернет, украинската телевизия и близки. По официални данни на здравното министерство на Украйна при сблъсъците в Киев са загинали 102 души, над 200 са ранени и приети в болница. Страдам много за всеки един от загиналите невинни хора. Тревожа се и с цялото си сърце съчувствам и се притеснявам за украинския народ. Иска ми се да вярвам, че в най-близко бъдеще
Украйна ще стане процъфтяваща, силна и правова държава, в която комфортно и без противоречия помежду си ще съжителстват населяващите я нации и народности, защото има потенциал за това. Онова, което се случва в момента, не е желано от никого и се надявам да се намери път за предотвратяването му в най-страшното му измерение - война.


- Баща ви Евгений Юревич е роден в Украйна. Как му е хрумнало да се премести и да живее в България?
- Баща ми е пристигнал в България през далечната 1985 г. с група съветски специалисти, които консултират и подпомагат строителството на 5-и блок на АЕЦ “Козлодуй”. Ерген, на 25 години, тук се влюбва в България “от пръв поглед” и остава да живее тук. Обича безкрайно своята втора родина и винаги ме е възпитавал в родолюбие и патриотизъм.


- Руският е вторият официален език в Укайна и вие го говорите много добре. Кой ви научи?
- Както в повечето семейства, в които има два или повече езика на родителите, те говорят на тези езици на децата си, за да им помогнат да ги усвоят от малки. Родителите ми са ме учили на руски, украински и български, водени от мнението, че езикът е богатство, за което съм им благодарна.


- Вярно ли е, че като дете сте учили няколко години в Киев?
- Да, вярно е. Между деветата и тринайсетата ми година съм учила в училище в родния град на баща ми. Той винаги е бил убеден, че трябва да познавам добре културата и историята на моите предци.
Няма коренни различия в образованието. Училището, в което съм учила в Украйна, е известно с доброто ниво на образование и строгата дисциплина. Имахме униформи,
оценяваха ни по дванадесетобална система и ходехме на училище всеки ден, дори и през уикенда.
За мен е било полезно в толкова ранна възраст да изградя сериозно отношение към образованието, защото тази дисциплина се е пренесла в начина, по който правя много от нещата по-късно в живота си. Културен шок нямах, тъй като вече говорех добре руски, а и културата и битът в България не се отличават драстично от украинските.


- После как се адаптирахте тук?
Когато ме преместиха в българско училище, бях на възраст, в която бързо приемах промените в живота си и лесно се адаптирах към новата среда. Трябваше ми само месец да свикна с новото училище, с новите хора и новите изисквания към мен. Нямах проблем с българския език.


- Вашето семейство отбелязва ли и украинските празници?
- Да, моето семейство почита празниците и уважава традициите и на двете държави. Наскоро в Украйна имаше национален празник в чест на един от най-великите революционери и творци в украинската литературата - Тарас Г. Шевченко. На 9 март се навършиха 200 години от раждането на великия поет. Десетки украинци и българи посетиха паметника на Тарас Шевченко в София на площад “Възраждане”, за да дарят своята любов и почитание. Горда съм, че моето семейство е взело участие в изграждането на този паметник и укрепването на взаимоотношенията между България и Украйна.


- Родителите ви се занимават с енергетика. Вие помагате ли им в бизнеса?
- Да, помагам на родителите си в бизнеса и съм им благодарна за всичко, на което са ме научили. Ние сме изключително сплотено семейство и никога не съм била лишена от тяхната любов, търпение и подкрепа в големите и малките решения за живота и бъдещето ми.


- Къде ви харесва повече – в семейния бизнес или в модата?
- Между двете няма голяма база за сравнение. Както всеки съвременен човек аз имам повече от една “валентност” и потребност да изразявам различни части от себе си в различни области. Светът на модата ми е дал възможност да срещна хора, които не бих срещнала другаде, както и възможност да опозная нови начини, по които мога да се свързвам с естетиката и красотата. С порастването ми семейният бизнес започва да отговаря на потребността ми да поемам повече отговорност и да разширявам обхвата на знанията си.


- Когато спечелихте конкурса “Мис България”, публично се обявихте срещу затварянето на 3-и и 4-и блок в АЕЦ “Козлодуй”. Сега политиците много говорят за АЕЦ “Белене”, какво е мнението ви?
- Израснала съм в Козлодуй в семейство, в което енергетиката е ежедневна тема на разговор, и затова тези проблеми са ми близки. България няма достатъчен капацитет за видовете възобновяеми източници на енергия, който да покрие нуждите на електроенергия и да е по джоба на всеки българин. Макар пазарната цена на електроенергията от въглища да изглежда сравнително ниска, тя не включва екологичните щети, нито пораженията върху човешкото здраве. Атмосферното замърсяване със серен диоксид и фини прахови частици на единица произведен киловатчас електроенергия в българските топлоелектрически централи е най-високо в Европа. До ден днешен атомната енергия остава най-евтината и ефикасна енергия.
Неслучайно ме наричат “атомната” мис, тъй като винаги съм имала твърда позиция по темата и тя е, че съм за развитието на атомната енергетика. За изграждането съм на 7-и блок на АЕЦ “Козлодуй”, впоследствие и за АЕЦ “Белене”, защото това ще е много мощен импулс за българската икономика.


- Напоследък в политиката влизат много известни лица. Вас канили ли са ви?
- Като гражданин на страната си се интересувам от политическата и икономическата ситуация. Преди няколко години имах предложение да стана член на политическа партия, но не мисля, че на този етап конкретна политическа платформа отговаря на възгледите ми. Според мен има много други начини, по които известните хора могат да използват славата си за добра кауза. Например много модели по света се ангажират с благотворителни каузи, които съответстват на убежденията им - наемане на повече цветнокожи модели, предотвратяване на глада в слаборазвитите страни, борба с анорексията и т.н. Според мен това е по-добрият начин, по който може да се въздейства за позитивни обществени промени.


- Как започнахте да се занимавате с мода?
- Стана случайно, мои приятелки, без аз да знам, ме записаха за конкурса “Мис Козлодуй”, на който се явих. Без да очаквам, го спечелих и там ме забелязаха. Последва титлата “Мис България” и всичко се промени само за една нощ.


- Може ли човек да живее в България само от ревютата и фотосесиите, в които участва?
- Напълно изключено е. Работата на модел е сезонна и в България не е толкова добре платена като в чужбина. Но пък и модният бизнес в България не е толкова конкурентен и жесток, колкото е навън.


- Защо старателно криете личния си живот? Имате ли човек до себе си?
- Причината е съвсем проста - онова, което ме е направило публична личност, не е личният ми живот, а заниманията ми с мода, ето защо според мен не е логично той да бъде на показ. Взаимоотношенията на хората според мен са интересни и сложни и не виждам никаква причина да се усложняват допълнително, развивайки се под светлината на прожекторите.


- Каква сте в живота, как си почивате?
- В живота съм усмихната, позитивна, енергична и активна. Когато имам свободно време, се старая да пътувам в България и в чужбина, защото това е най-голямото богатство за мен – да опознавам света. Обичам страната си, нейната невероятно красива природа и предпочитам да се зареждам със сили и енергия от природата. Не съм почитателка на кафета и дискотеки, рядко излизам вечер. Играя тенис на корт, а през зимата карам ски.