„На Антарктида има изключително подходящи условия за изследване на Космоса, за изследване на други космически обекти, за изследване на планетата Марс“. Това каза в съвместната лекция с Драгомир Матеев - заместник-директор на Националния център за полярни изследвания (НЦПИ), гл. ас. Росица Янева, която е ръководител на направление ''Наука'' в центъра.
Двамата представиха темата „Антарктида – белият Марс‘‘ в рамките на първата лекционна част на четвъртото издание на фестивала „Ало, Космос! Говори България‘‘.
„Антарктида е едно от най-студените места на нашата планета, едно от най-сухите и същевременно най-чисти места. Атмосферата на Антарктида е стабилна и подходяща за инсталиране на телескопи. Това е идеално място за наблюдение на слънчевата радиация и късите микровълни, получени следствие на Големия взрив‘‘, изтъкна още Росица Янева.
Гл. ас. Росица Янева обясни, че температурите на Ледения континент са много близки до тези на Марс. По думите й там има възможност да бъдат изпитани някои както физични, така и физиологични предизвикателства, които възникват по време на космически мисии.
„Учени или изследователи, които не искат да участват  в космически мисии, поради някаква причина, могат да изследват Космоса от Ледения континент“, коментира Росица Янева.
„Средната температура, която предполагаме, че е на Марс, е около минус 65 градуса. Това означава, че условията на Антарктида се доближават изключително много до условията на Марс“, отбеляза Драгомир Матеев.
По думите му паралелът между Марс и Антарктида се прави и във връзка с това, че ако изследователите желаят след години да изпратят хора и астронавти на Марс, те трябва да ги обучат да живеят и работят в среда, която е подобна на тази на Марс, а Антарктида предлага тези условия.
„Астронавтите, както и антарктиците, особено през зимния сезон, са много изолирани и няма никакъв реален достъп до останалия свят‘‘, коментира Драгомир Матеев.
По думите на директора на НЦПИ, дългите месеци на изолация в малки колективи на Антарктида съответстват на това, което ще се случва в космическите кораби. „Това са едни много тънки паралели, които можем да изследваме, и изследват научните работници и хората, които работят на Антарктида. От тези проучвания можем да направим изводи какво би се случило в бъдеще с космическите пътешествия‘‘, добави той.
„Изключително важно е колективите, които ще участват в мисии,  не само да бъдат физически устойчиви на тази враждебна околна среда, а и да могат да са устойчиви в самия консорциум, в самата група“, акцентира Росица Янева.
„Като говорим за живота в изолация, всъщност той има няколко аспекта -  от една страна е липсата на комуникация с външния свят, от друга – задоволяването на физиологическите нужди на хората, т.е. осигуряване на хранителни продукти. В Антарктика такива опити се правят от няколко години, като те са много успешни“, отбеляза Драгомир Матеев и обясни, че с изкуствена почва и наличие на слънчева светлина, успяват да отгледат марули в зимните условия на Ледения континент.
Зам.-директорът на НЦПИ допълни, че хората, участващи в мисии на Антарктида, контактуват в един тесен кръг – екипи от 12 до 30 човека, които живеят заедно в продължение на шест месеца. За това трябва да се изследва точно по какъв начин влияе липсата на комуникация със семейство, близки и приятели. По думите му тази ситуация е сходна с тази, която очаква астронавтите, които поемат на космически мисии. Разликата е, че на научноизследователските бази на Антарктида вече има достъп до Интернет.
По време на лекцията си гл. ас. Росица Янева и Драгомир Матеев зададоха и интересни въпроси към присъстващите.