Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В предходната езикова бележка дадох съвсем кратки сведения за някои турски думи, употребявани у нас, а също и за борбата срещу тези думи.
В предложената бележка ще посоча значението на турски думи, използвани в българския език. Преди това е необходимо да разгледаме, макар и накратко, някои важни особености на фонетиката на турския език, свързани със словообразуването. 
Гласните в чисто турските думи се подчиняват на закона за вокалната хармония: ако първата гласна в думата е твърда (a, ı, o или u), следващите срички също трябва да бъдат твърди; ако първата съгласна е мека (e, i, ö или ü), и следващите срички трябва да бъдат меки, напр. abamak „отказвам, отхвърлям“; аçılmak „отварям се“; apaçık „разтворен; съвсем ясен, съвсем открит“; araba „кола, каруца, талига“; balık „риба“; evet „да, така“; incelmek „изтънчвам се“; inekçi „кравар“. Това правило обаче не важи за думите от чужд произход (арабски и персийски думи и думи от европейските езици), вж. напр. iftar (от арабски) „вечеря през Рамазана (поста); iftihar (от арабски) „гордост, слава, достойнство“; inkılâp (от арабски) „революция“; aperitif (от френски) „аперитив”; antre (от френски) „вход, антре“.
По отношение на словообразуването турският език е аглутиниращ. Това означава, че към корена на дадена дума се „прилепват“ (лат. agglutino “прилепвам”) елементи (наставки и окончания), чрез които думата придобива нови значения. Коренът на думата при това не се променя. В турския език не съществуват представки, а също така няма и граматически род. Наставките не се изменят по лице и по число, а окончанията се изменят по лице и по число. Ето пример за словообразуване: köy „село (или селото)“ – köydaş „съселянин (или съселянинът)“ – köydaşlar „съселяни (или съселяните)“ – köydaşlarım „съселяните ми“ – köydaşlarımız „съселяните ни“ – köydaşlarımızın “на съселяните ни (на нашите съселяни)” – köydaşlarımızındır “на съселяните ни е“. 
При словообразуването съществуват два варианта на наставките и на окончанията – мажорна (съдържаща гласните а или е) и минорна (съдържаща някоя от гласните ı, u, i, ü). Например наставката за отрицание e мажорна: тя има вариантите -ma и -me; въпросителната наставка е минорна – тя се явява със вариантите -mı, -mu, -mi и -mü. И така, от последната гласна в корена зависи кой вариант на наставката или окончанието ще се постави. Ако последната сричка на корена е твърда (съдържа -a, -ı, -o или -u), следват наставки и окончания с гласната -а; ако последната сричка на корена е мека (съдържа -е, -i, -ö или -ü, следващите наставки съдържат гласната -е. 
При минорната хармония има четири варианта: -ı, -u, -i или -ü. Тук хармонията на гласните е следната: ако гласната (или последната гласна на корена) е а или ı, следващите наставки и окончания съдържат гласната -ı; ако е o или u, следващите са с гласната u; ако е e или i, следващите са с i; ако съдържа ö или ü, следващите съдържат ü. Окончанието, което означава спомагателния глагол за 3 л. ед. ч., също така се явява в четири варианта по отношение на гласната: -dır, -dur, -dir и -dür. 
Ето примери: bak „гледай“ – bakma „не гледай“; gel „ела“ – gelme „не идвай“; burada „тук“ – burada mı „тук ли?“ – burada mıdır „тук ли е?“; kör „сляп“ – kör müdür „сляп ли е?“. 
Посоченото правило за хармонията на гласните при словообразуването се прилага без изключения в чисто турските думи, но не е валидно за думи от чужд произход (арабски, персийски и от западноевропейските езици). Ето два примера: hal (от арабски произход) „положение“ – haliniz „положението ви“; protocol (от френски произход) – protokoller „протоколи‘.
Ето и обяснения на някои турски думи.
1. Джанъм. Частицата джанъм означава „душо моя“ и е образувана от същ. име can „душа“ (от персийски произход) и наставката за притежание -m (ако наставката се поставя след съгласен звук, тя се явява във вида „-ım“). 
2. Махнаджийка. Думата е от диал. mahana (и mahna) „недостатък“ и означава капризна жена, която търси само недостатъци. Ето пример за употребата ѝ от Чудомировия разказ „Не съм от тях (Наша Нонка)“; „Пък махнаджийка, махнаджийка, все недоволна и все не харесва.“

Иво БРАТАНОВ