В навечерието на 19 юни, когато Българската православна църква отбелязва паметта на преподобни Паисий Хилендарски, в самоковското село Доспей бе организирано факелно шествие. То тръгна от центъра на селото, където се намира читалището, носещо името на светеца, и продължи до неговия паметник. 
Децата рецитираха стихотворение за Паисий, а председателят на селското читалище Христина Вукова припомни историята за монаха. Тя каза, че местните смятат, че отец Паисий е роден в селото и се гордеят с това. По думите ѝ той е роден в Самоковска епархия, но по-точно в Доспей, а не в Банско. Вукова каза, че светецът отива да живее по-късно в Банско заедно с майка си. 
Данни от архивния фонд на читалището свидетелстват, че този ден е бил отбелязван грандиозно в селото още преди 1935 година, но след това е прекъснат. Днес местните жители решават да го възстановяват като организират факелно шествие и тематична програма.
Бяха пуснати балони в памет на светеца, а заря озари небето над селото. 
Според отдел „Справочна информация“ на БТА Паисий Хилендарски (1722-1773) е народен будител, съзидател на българското народно съзнание. От оскъдните данни, които дава за себе си в "История славянобългарска", съпоставени с кондиките на Зографския манастир "Св. Георги Зограф" и Хилендарския манастир "Св. Богородица", се очертава като най-правдоподобна хипотезата, че е роден в Банско. Около 1745 г. приема монашество в Хилендарския манастир, става йеромонах и получава (1759 г.) почетната титла "протоигумен". Започва да пише историята си в Хилендарския манастир, като в продължение на две години усилено се труди в библиотеките на манастирите в Атон. През 1762 г. в Зографския манастир завършва "История славянобългарска". Скоро след написването ѝ Паисий Хилендарски поема функциите на таксидиот на Хилендарската обител; пътува из страната, събира помощи за манастира и сам разнася своята "историйца". Известни са около 60 нейни ръкописни преписи и преправки. С идеите си за просвета, духовна самостоятелност и политическо освобождение Паисий Хилендарски поставя основите на Българското възраждане и на националноосвободителната идеология.