Миналите любови ни носят повече страдания, отколкото радост, каза пред БТА проф. Цочо Бояджиев
В изданието проф. Бояджиев представя любовна лирика, като събира общо 100 свои произведения. Същият е броят и на илюстрациите в книгата. Техен автор е Николай Майсторов.
„Аз отдавна исках да го помоля да илюстрира мои стихове и съм много щастлив, че се съгласи“, каза проф. Цочо Бояджиев. Той обясни, че илюстрациите не са правени по стихотворенията, а са създадени преди години. „Той ми изпрати 100 илюстрации. Първоначално мислех да подбера някои от тях, но ми стана жал да пропускам която и да била, тъй като изключително много ги харесвам и много високо ценя майсторството на Николай Майсторов. И тогава реших да добавя още няколко стихотворения, за да станат 100 като илюстрациите“, отбеляза авторът на „Следлюбов“.
В стихосбирката са включени произведения като „Опит върху свободата“, „Тя помни“ и др.
„Стихотворенията са писаните по различни поводи и по-голямата част от тях са публикувани в досегашни мои книги“, каза проф. Бояджиев. Допълни, че желанието му със „Следлюбов“ е да издаде отделно любовната си лирика.
„Любовта е една от големите теми на поезията. Аз винаги съм се отнасял с много голям респект към интимната лирика“, каза авторът. По думите му образът и ролята на любовта остават винаги едни и същи. „Струва ми се, че в един дълбок смисъл, хората са все едни и същи. Действително, интензифициран е животът, но големите теми, големите, значимите човешки преживявания са едни и същи“, каза проф. Бояджиев.
Освен „Следлюбов“ на 20 май в СУ ще бъдат представени още два тома. В тях са включени преводи на Цочо Бояджиев на средновековни философи. „Общият обем на тези два тома е около 1700 страници. Повечето преводи съм ги публикувал, но те са в издания, които са трудни за намирани или не са полиграфически достатъчно издържани“, каза той. Книгите излизат след публикуването на сборник с преводи на проф. Бояджиев на текстове на философи от Ренесанса.
Цочо Бояджиев е роден на 25 септември 1951 г. в Троян. Той е философ, историк, преводач и поет, един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България.
Възпитаник е на Немската езикова гимназия в Ловеч (1965-1970). Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски" (СУ). Доктор е по философия с дисертация на тема „Съвременното немско платонознание" (1980) и доктор на философските науки с дисертация на тема „Ренесансът на XII век: природата и човекът" (1990). Професор е във Философския факултет на СУ.
Преподава история на античната и средновековната философия в СУ. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Льовен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.