В България над 90% от реките преминават през градски или селски райони и повечето от тях са силно повлияни от човешката дейност, така че темата за възстановяване на градските речни системи става все по-актуална. Това се посочва в доклада „Подходи при възстановяване на градските реки“, изготвен от д-р Радослава Бекова от Института по океанология и д-р Милена Павлова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (БАН). Анализът е представен на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) във връзка с инициативата на ресорния министър в оставка Юлиян Попов за възстановяване на доброто състояние на градските реки, съобщиха от пресцентъра на министерството. 
Ефектите от урбанизацията върху речните екосистеми са известни като „синдром на градския поток“, се казва в доклада. Междуправителственият панел за климатични промени (IPCC) сочи, че речните наводнения са един от най-широко разпространените резултати от изменението на климата. През 2009 г. Европейската агенция по околна среда установява, че само 15% от сладководните местообитания са в благоприятно състояние, 30% са в лошо състояние, а 35% са силно повлияни и на практика „мъртви“, се посочва още в изследването. За да се осигури устойчиво управление на околната среда, в международен план се насърчава развитието на многофункционални реки, които да действат като екокоридори, осигурявайки високо биологично разнообразие, отбелязаха също от МОСВ. „Освен това те могат да бъдат свързани с паркове и други зелени площи, и така да подобрят градския пейзаж и да увеличат качеството на живот на жителите“, считат експертите.
Река Бели Лом е една от реките, за които се е наложило държавните органи да предприемат действия, става ясно от доклада. Река Перловска в София е посочена като друг пример за силно засегната и модифицирана речна система, обясниха от МОСВ и добавиха, че основното ѝ предназначение в момента „е да се използва като канал за отвеждане на силно замърсени води (както законни, така и незаконни зауствания)“. Процесът на възстановяване на нейния естествен облик може да допринесе за намаляване на риска от евентуални наводнения и за създаване на климатични острови, които ще придобиват все по-голямо значение с нарастващите изменения в климата и свързаните с тях планове за адаптиране, посочиха от екоминистерството.
Докладът предлага и структура на пилотен проект за възстановяване на градска река. В него се подчертава, че е важно и обществото да промени своето отношение към възприемането на този вид реки, като ги разглежда не само като отводни канали, а като речни екосистеми.
Пълният текст на доклада е достъпен тук
В края на март Юлиян Попов коментира, че планът за действие за екологичното възстановяване на градските реки започва с фокус върху столичните реки. Той заяви, че с инициатива министерството търси възможности и партньорство с местните власти и различни обществени организации за осъществяване на проекти за устойчиво използване на екосистемните услуги, свързани с градските реки, и на потенциала им за подобряване на градската среда.