Д-р Мариела Йовчева отскоро е част от медицинския екип на Университетска болница „Канев“ като началник на Второ отделение по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната. Завършва Природо-математическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово. Дипломира се с отличие като лекар в Медицински университет - София. Д-р Йовчева има богат професионален опит в ендокринологията и е специалист в областта на образната диагностика на щитовидната жлеза. Нейната философия е, че пациентът е единно цяло, не само индивид с оплаквания, а и личност с душевност.
- Д-р Йовчева, кои пациенти са ваш обект?
- Обикновено хората свързват ендокринологията само със захарния диабет. Това далеч не е така. Наши ангажименти са болести на щитовидната жлеза, проблеми с телесното тегло, метаболитен синдром (комбинация от артериална хипертония, наднормено тегло, повишени холестерол и кръвна захар), отклонения в мастния профил, остеопороза, свързана понякога със смъртоносни фрактури, проблеми в пубертетното развитие, подагра, понижена сексуална способност, стерилитет, хипофизни, надбъбречни тумори и други. Малцина знаят, че невропсихологичните отклонения понякога са проява на ендокринно заболяване.
- Какъв е коментарът ви за социалната значимост на диабета?
- Това е проблем не само на личността, а и на семейството, на обществото. Мнението ми за заболяването е изцяло ръководено от националните и световни статистически данни. Усложненията при неадекватно лекуваните нерядко са фатални. Немалко губят необратимо зрение, други стигат до хемодиализа. На всeки тридесет секунди някъде по света се ампутира крайник. Бих желала пациентите да се убедят в това, че проблемът не е само на медицинските специалисти, но и техен ангажимент. Не единствено медикаментите, но и адекватният диетичен и двигателен режим са от полза. Убедена съм, че ако страдащите бяха по-информирани за заболяването, пораженията биха били по-малко.
- Кой и в какви случаи трябва да се изследва за захарен диабет?
– Над 600 хиляди са вече официално регистрираните диабетици в България. В хода на ковидната епидемия значимо се увеличиха случаите. Захарният
диабет тип 2 обичайно е безсимптомен и се установява случайно при профилактични изследвания
Търсене на проблема се препоръчва при хора с фамилна обремененост, коремно затлъстяване (повишена висцерална мастна тъкан), влошаване на съзъбието и/или зрението, лош липиден профил, намалено либидо и потентност, лесна умора.
- Кои са симптомите, които трябва да ни отведат при ендокринолог?
- Въпросът е твърде обширен, затова ще спомена само най-разпространените оплаквания: сухота в устата, често уриниране, повишен апетит, сърбежи по кожата, наддаване или загуба на тегло, сърцебиене, изпотяване, подуване в областта на шията, трудно повлияващо се от лечение повишено артериално налягане, главоболие, съчетано със смущения в зрението, повишено окосмяване по тялото, болки в областта на гръбначния стълб и костите, лесна уморяемост, повишена нервност и т.н.
- Какви конкретни съвети бихте отправили към пациентите със захарен диабет?
- Голяма част от хората имат погрешно впечатление, че веднъж определеното за тях лечение не подлежи на промяна. Абсолютно погрешно. Диабетът е прогресиращо съдово заболяване и
от строгия метаболитен контрол на правилно лечение зависи намаляването на усложненията
В тази връзка препоръчвам системно проследяване на кръвно-захарните нива, на гладно и след нахранване, гликиран хемоглобин, мастен профил, гломерулна филтрация, пикочна киселина, чернодробни ензими. Съществуват съвременни групи лекарства за лечение на захарен диабет, потискащи апетита, редуциращи теглото, намаляващи риска от съдови инциденти (инфаркти, инсулти) и артериална недостатъчност на долните крайници.
- Да поговорим и за щитовидната жлеза. Кои са симптомите, по които може да се разпознае понижената й функция?
– В немалко случаи протичането може да бъде абсолютно безсимптомно. Поради това при фамилна обремененост и възраст над 45 години е препоръчително веднъж годишно изследване на тироид-стимулиращия хормон TSH. Обичайни симптоми, ориентиращи към хипотиреоидизъм, са повишаване на телесното тегло, без промяна в хранителен и двигателен режим, повишена чувствителност към студ, потене, суха кожа, косопад, нарушения на съня, подтиснато или променливо настроение, тревожност, намалена концентрационна способност, паметови затруднения, нарушения на сърдечния ритъм (както тахикардии, така и бавен пулс).
- Може ли да се говори за рискови групи при факта, че болестите на щитовидната жлеза са толкова широко разпространени?
– Всяка възраст е потенциално застрашена от проблеми, свързани с нарушения в структурата и/или функцията на щитовидната жлеза. Повишен радиационен фон, дефицит на йод, непълноценно хранене, фамилна обремененост, хроничен стрес, масово използване на мобилни устройства предопределят това.
- Кои са най-честите заболявания, свързани с щитовидната жлеза?
- В районите с дефицит на йод се наблюдава т.н. ендемична гуша. Тя представлява дифузно увеличение на размерите на щитовидната жлеза.
Увеличава се броят на пациенти с автоимунен тиреоидит на Хашимото
често водещ до трайно понижена или повишена функция на жлезата. Базедовата болест, като друго автоимунно заболяване, също бележи ръст в последните години. Вирусни и бактериални респираторни инфекции често се последват от т.нар. подостър тиреоидит, характеризиращ се със силна болезненост в областта на тиреоидеята и преходна хиперфункция.
- Крият ли риск възлите на щитовидната жлеза?
- Повечето са доброкачествени образувания, но съществуват и такива със злокачествен рaстеж. Диагностицирането изисква ехографско изследване. Малките образувания не могат да бъдат усетени с ръка при палпация на жлезата. Ултразвуковото изследване ориентира към вида на възела, но стопроцентова диагноза се поставя единствено с биопсия. Възли с малки размери, ненарастващи във времето, само се проследяват. По правило при размери над 2-3 см се препоръчва оперативно отстраняване. Поведението се диктува и от функционалното състояние на жлезата, т.е. по отклоненията в нивото на хормоните.
- Наистина ли щитовидната жлеза е толкова чувствителна на стрес?
- Практическите наблюдения през годините потвърждават това. Във всички случаи има съвкупност от фактори, предопределящи патология на щитовидната жлеза. Няколко независими клинични проучвания
доказват стреса като отключващ фактор за тиреоидит на Хашимото и Базедова болест
В потвърждение е фактът, че тиреоидните заболявания са по-чести при пациенти с психо-емоционални проблеми.
- Има ли връзка между фертилитета и щитовидната жлеза?
- Категорично съществува такава корелация. Във всички клиники, занимаващи се с този проблем, задължително се проследява и TSH. Той е маркер за оценка на функцията на щитовидната жлеза. Придържането към долна референтна граница на нормата повишава възможността за забременяване.
- Могат ли да се съчетаят класическите и т.нар. нетрадиционни методи на лечение във вашата специалност?
- Считам, че това е препоръчително за всяка една медицинска специалност. Индивидуалният подход към пациента задължително изисква използване на различни диагностични методи, както и лечебни средства. Познанието е единно цяло. Разделянето на медицината на класическа и алтернативна е по-скоро условно. Някои от методите, които в България се определят като алтернативни, в други страни са традиционни.
Здравният статус на една нация е критерият за оценка. Всеки лекар е задължен непрекъснато да допълва своите знания и умения, не само в собствената, но и в други области, за да бъде максимално полезен на пациента. Не споделям склонността на много българи да отричат неща, чиято същност не познават.
- Повишеното кръвно налягане е масов проблем в България. Официално регистрирани са около два милиона хипертоници. Има ли ендокринни заболявания, които се свързват с този проблем?
- Да, има такива. Касае се за т.нар. ендокринни хипертонии. За тях мислим при
поява на високо артериално налягане в млада възраст, лечение с повече от три групи антихипертензивни медикаменти
трудно нормализиране на стойностите, преживени съдови инциденти /сърдечни или мозъчни/, тежки хипертонични кризи, нощна хипертония. Изискват се задължително хормонални изследвания и образна диагностика на хипофиза и надбъбречни жлези.
- Кой е най-необичайният случай, на който сте попадали във вашата практика, при който се е оказало, че причината е ендокринен проблем?
- Случаите не са малко и всеки има своя специфика, но ще споделя някои по-любопитни. Жена с наднормено тегло и чести припадъци със загуба на съзнание е била лекувана в продължение на 5 години с антипсихотични средства. В крайна сметка се установи инсулином – доброкачествен тумор на панкреаса, който след оперативно отстраняване доведе до пълно възстановяване.
Пациентка с тежки хипертонични кризи, лекувана с четири медикамента за понижаване на кръвното налягане в продължение на десет години, се оказа с хормоносекретиращ тумор на надбъбречната жлеза.
Силвия ДИМИТРОВА