"Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно поетично откритие: „Поезията не е спирала да се приспособява.“ Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия – едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл“, пише писателят Митко Новков за „Отвисоко в печката пада дърво“.
Според поетесата Аксиния Михайлова това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея, за величието на природата, за родния дом и корените. „Фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност", допълва още Михайлова.
/ ГН