Подобно на Моцарт, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство, като всичките му композиции включват пианото. Повечето са за соло пиано, макар че написва два концерта за пиано, няколко камерни произведения и около 19 песни. Неговото творчество представя Романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство, фантазия и естетичната хармония на звука. За него жената на живота му Жорж Санд казва, че е толкова слаб и срамежлив, че може да бъде наранен дори от гънките на розовото листенце. Това е роденият на днешния 1 март през 1810 година Фредерик Франсоа Шопен - най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката. Той поддържа световна известност като водещ музикант на своята епоха, истински поетически гений с професионална техника, която няма равна в своето поколение. Предлагаме ви очерк за него, публикуван в mila.bg. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.
Той е едно от най-известните имена в музиката. В психологическата драма „Пианистът“ на Роман Полански творбите на Фредерик Шопен играят жизненоважна роля с уникалното си майсторство. Шопен е поляк, който е дълбоко засегнат от разкъсващото го от войната минало, точно както главният герой във филма.
Роден на 1 март 1810 г., Фредерик Шопен е най-известен в световен мащаб със соловите си пиеси. Въпреки че творбите му за пиано са кратки, този велик музикант е виртуозен поет, боравещ с ноти.
Стилът на Шопен е деликатен и прост и предизвика сложни чувства. Композиторът рано осъзнава, че композициите му не са подходящи за големи концертни пространства, а за интимни събирания.
Неговата цел при композирането била да създаде красива мелодия, а не да предаде повърхностна история. Според Фредерик Шопен единствено простотата се очертава като награда за изкуството.
Според музиковедите творбите на Шопен показват ярка пъстрота. Това означава, че той е използвал ноти от различни мащаби, за да създаде уникални пиеси. Те не само са трудни за свирене, но и са спиращи дъха, красиви за слушане.
Бащата на Шопен е бил частен учител в редица полски аристократични семейства, на едно такова дори станал зет.
Майката и най-голямата сестра на Фредерик свирели на пиано.
Само на шест години Шопен успява да възпроизвежда чутото и да създава нови мелодии.
Няколко години по-късно Шопен е смятан за дете-чудо.
Той дори е поканен да свири на пиано пред елитна група хора, включително пред руски цар Александър I.
Шопен постъпва в новата Варшавска музикална консерватория на 16-годишна възраст. Там учителите му го оставят да експериментира с пианото, както намери за добре. Били наясно, че е
невъзможно да се провери музикалното му въображение според академичните изисквания
Като бебе и тийнейджър Шопен развива силна любов към Полша. Музикалното влияние на родината му неимоверно повлия на композициите му.
Независимо от успеха си във Варшава, Шопен спешно се нуждае от по-широко музикално преживяване. Затова напуска Полша. Посещава Виена - град, който го приветства изключително топло. Тамошните му многобройни концерти го превръщат в известен пианист.
След завръщането си в Полша, Фредерик започва да планира още едно пътуване, което обаче е осуетено, тъй като Полша влиза във война с Русия. Фредерик заминава отново за Виена, където се установява. След като минава достатъчно време без надежда, че има шанс да се върне у дома, Шопен решава да отиде в Париж.
Шопен смята френската столица за средата, където творческият му гений ще процъфтява. След като се утвърждава сред парижкия музикален елит, неговите колеги започват да го уважават силно.
Тук той се отдава основно на композиране и преподаване.
Вярвате или не, пианистът и композитор Фредерик Шопен
не обичал да свири пред публика
Поради тази причина той изпълнява свои творби само няколко пъти пред голяма аудитория.
За щастие, той е много популярен учител по пиано. Най-богатите аристократични семейства в Париж го наемат да учи децата им. За разлика от други музиканти от епохата, той бързо открива тази ниша, която предлага икономическа стабилност.
Пет години след като пристига в Париж, той среща любовта на живота си: любимата си Аврора Дубин, по-известна като Жорж Санд. Тя е пищна френска писателка с разпуснат начин на живот, която има две извънбрачни деца.
Без мъжки псевдоними жените от онази епоха нямат възможност да пишат, да работят или да ходят в университети.
Шопен
екарва най-щастливите дни от живота си със Санд
без време повален от туберкулоза десетилетие по-късно.
Експертите смятат звуковите пейзажи на Шопен за ценни. По онова време музикалните изпълнения звучат героично и предизвикват мъжественост. Следователно, макар и поетични, творбите на Фредерик се считат за дефицитни и женствени, които контрастират с останалите.
Шопен се превръща в най-добрия музикален поет благодарение на изобретателното си майсторство и суперфино въображение.
Фредерик Шопен е истински поетичен парадокс в музиката. Повечето от композициите му помагат на хората да си представят прекрасни и пространствени места, независимо дали е прохладен плаж или пусто гробище.
С оригиналните си творби Шопен дава на музиката безкрайни възможности. Никой друг композитор не е успял да усвои пианото като него. Според този брилянтен пианист истинското значение на музиката е самата музика.
Животът е огромен дисонанс
Предлагаме ви част от мислите на Шопен, описващи неговия свят.
* Няма нищо по-омразно от музиката без скрит смисъл.
* Ако бях по-глупав от мен, мисля, че бих достигнал върха на кариерата си.
* Безполезно е да се връщаме към това, което е било и не е вече.
* Щастието е краткотрайно; сигурност, измама. Само колебанията са трайни.
* Нека бъде това, което трябва да бъда, нищо повече от композитор на пиано, защото това е единственото нещо, което знам как да правя.
* Използваме звуци, за да правим музика, както използваме думи, за да създаваме език.
* Животът е огромен дисонанс.
* Когато скърбите на сърцето станат болести, ние се изгубваме.
* Всяка трудност, която се изплъзва, по-късно ще се превърне в призрак, който ще наруши нашата почивка.
* Не обичам хората, които не се смеят. Това са несериозни хора.
* Простотата е крайното постижение. След като се играе с голямо количество бележки, простотата се появява като награда за изкуството.
* Защото имам твърде много уважение към аудиторията си и не искам недостойните мои публика да бъдат разпространявани под моя отговорност под моето име.
* Аз съм доволен от това, което открих, имам най-добрите музиканти в света и най-добрата опера в света.
* Времето е най-добрият начин да проверите кой е най-мъдрият и търпелив инструктор.
* И ето ме, осъден на бездействие! Понякога ми се случва, че не мога да помогна, но въздъхна и, пронизана от болка, изливам отчаянието си в пианото.
* Като цяло, когато здравето е по-голямо, по-малко търпение в страданията на хората.
* Аз съм революционер, парите не означават нищо за мен.
* Не ме правят концерти; обществеността ме плаши, чувствам се задушена от прибързаното му нетърпение, парализирана от любопитните му погледи, ням преди тези неизвестни физиономии.
* Париж отговаря на всичко, което сърцето желае. Можете да се забавлявате, да се отегчите, да се смеете, да плачете или да правите каквото си искате, без да привличате внимание, тъй като хиляди хора правят същото ... и всички харесват.
* Според общото мнение моето тълкуване се характеризира със звук, който е твърде слаб или по-скоро прекалено деликатен за вкус на виенските слушатели, свикнали да слушат артистите, унищожаващи техния инструмент [...] Няма значение; невъзможно е, че няма някои, но предпочитам това да чуя да казвам, че играя прекалено силно.