На базара, продължил три дни, учениците продаваха домашно приготвени сладки и изрисувани торби, заедно с розови стикери с надпис „Аз съм против тормоза“.
За инициативата и проблема с тормоза говориха 17-годишните Елица Бачовска и Дария Стоева. Откакто са в училището, за пръв път виждат и участват в честване на Деня на розовата фланелка. По техни наблюдения повечето хора не са запознати с този ден и значението му. Дария смята, че това не е хубаво, защото трябва да научим децата, че никой не се лекува, когато тормози някой друг. И двете познават жертви на тормоз.
Според Елица „агресорите“ се възползват от комплексите на свои съученици, за да прикрият своите. Дария познава такива ученици и добавя, че те тормозят останалите, защото имат свои проблеми, и си го изкарват на по-слаби от тях.
И двете са ставали свидетели на тормоз в училище, познават жертви и са били жертви в предишните си училища. Елица казва, че много по-често обидите се отправят през социалните мрежи, отколкото лице в лице. Дария добавя, че почти винаги границата между лично мнение и обиди се размива. „Думите са много силно оръжие и дори някои хора не осъзнават какво могат да направят с тях“, каза тя. Най-честите обиди, които са чували, са били свързани с външния вид или държанието на някого.
Елица и Дария мислят, че инициативи като тази за Деня на розовата фланелка биха помогнали за подобряването на училищната среда. Чрез тях по-големите ученици дават пример на по-малките да са по-толерантни. Посланието, което отправят към тормозените деца, е да не се предават, да не се променят и да не мълчат.
Учителят и училищен психолог Александър Бунов, който преди 22 СЕУ работи в друго столично училище от по-краен квартал, разказва, че тормозът се среща най-често между пети и осми клас. Неговите наблюдения са, че в девети и десети клас момичетата стават по-агресивни от момчетата. В своята практика почти не е срещал жертви на физически тормоз в училище, за разлика от психически. Според него е притеснително, че много момчета в девети клас са привърженици на неонацизма.
Досегът родител-дете е много малък и детето няма време да изгради моралния си компас, казва Александър Бунов. Също така отбелязва, че в учебния процес всяко дете се движи със свое темпо. Тези, които изостават, се опитват да привлекат внимание по друг начин и стават проблемни. Според него в образователната система липсва правилен подход за превенция на насилието. Затова смята, че първата стъпка към намаляване на тревожната тенденция е екипна работа между хората в сферата на образованието.
Денят на розовата фланелка е другото име на Световния ден за борба с тормоза в училище. Всяка година се отбелязва в последната сряда на февруари. В този ден всички съпричастни с каузата обличат розови тениски. Историята на розовата фланелка започва от Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Техен съученик става жертва на тормоз, защото се появява с розово поло в училище. Двамата купуват розови тениски и ги раздават на останалите си съученици. По този начин те показват своята съпричастност към тормозеното дете и всички като него. С времето традицията напуска пределите на училището и се превръща в световно честване.
/ДД