Основните акценти ще са върху договорите и споразуменията, сключени непосредствено преди и скоро след Българското освобождение 1876-1879 г. "Хронологичният обхват на темата съзнателно е заключен основно в 19 век, когато се случват най-съществените промени във връзка с Освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. В конкретния случай той може да се представи като поредица от исторически жалони, маркиращи сложен и противоречив път, който условно следва местата и годините на важните международни споразумения, за които става дума в лекцията: Кючюк Кайнарджа 1774 – Букурещ 1812 – Одрин 1829 – Ункяр-Искелеси 1833 – Париж 1856 – Лондон 1871 – Цариград 1876 – Одрин/Сан Стефано/Берлин 1878 – Топхане 1886 – Мюрцщег 1903 – Цариград 1909 – Лондон 1913 – Букурещ 1913 – Ньой 1919", се казва още в описанието на лекцията.
В наши дни някои от най-важните договори и международни споразумения от този период се представят неточно и манипулативно по най-различни причини и от пропагандатори с най-различни цели, допълват от музея. Целта на лекцията не е да се наложи единствено правилно мнение, а по-скоро е опит да се представи аргументирано и на основата на отдавна известни, но и непознати или прикривани факти и обстоятелства, отношението на т.нар. „Велики сили“ и ролята им на орисници на народите, обитаващи Османската империя и формирали свои национални освободителни движения и борещи се за собствена държавност през дългия 19 век.
Проф. д-р Петко Ст. Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България. Научен консултант е на няколко филма с историческа тематика. Член е на Управителния съвет на Съюза на учените в България и председател на великотърновския му клон. Научните му интереси са в областта на българската история от началото на ХVІІІ до средата на ХХ век: развитието на българския национален въпрос и пътищата към Освобождението, историята на българския конституционализъм, на програмите за национално освобождение и идеите за държавно устройство и управление в българското общество, отношенията между Българската православна църква и държавната власт ХІХ-ХХ век, българските политически нрави през ХІХ-ХХ век, официалните празници в България, българското културно-историческо наследство.