В навечерието на 151-вата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Народно читалище „Христо Ботев - 1908“ в Русе представи традиционното си възпоменателно издание - вестник „Васил Левски“. Пак по традиция, деятелите на русенското културно средище предоставят на вестник „Утро“ за съвместно публикуване по-важната част от материалите в изданието.
Един от първите биографи на Васил Левски е свързаният житейски и творчески с Русе след Освобождението търновец Филип Симидов.
Първата биография на Апостола, озаглавена „Васил Иванов Левский. Бивш дякон Игнатий“, Симидов завършва в Русе на 28 октомври 1897 година. На следващата година е публикувана в преработен и леко съкратен вариант в редактираното от него списание „Поборник-Опълченец“, излизало в Русе от 1898 до 1900 година. Втората биография на Апостола „Васил Иванов Левский“ Симидов пише в началото на ХХ век, отново в Русе.
Също в Русе, през 1923 година, списание „Сила“ помества спомените на Филип Симидов за Апостола „Легенда за предаването на Васил Левски“. В тях се натъкваме на прелюбопитен и малко известен факт, свързан с един от револверите на Левски /част от наше проучване в ръкопис с работно заглавие „Оружието на Дякон Лъвский“/. Издирвайки повече документална информация по въпроса, водени от едно споменаване за „револвер на Левски“ със
загадъчното наименование „Свети Никола и Свети Илия“
попаднахме на драгоценен източник, който ни дава ясен отговор на поставения въпрос за „странния“ револвер на Апостола...
И така... През 2016 г. Музеят на занаятите в Троян отправя покана към дългогодишния уредник във Военноисторическия музей в Плевен и специалист от плевенската Панорама Симеон Оббов да извърши прецизни описания на движимите културни ценности, съхранявани в музейния фонд „Оръжие“, тъй като той е автор на множество публикации и отдавна е утвърдено име в музейната гилдия. Той е и голям любител и познавач на оръжията.
Д-р Оббов е завършил френска филология, преподавател и преводач от и на френски език, първи братовчед на един от блестящите ни преводачи на френски Иван Оббов. А баща му Христо Оббов е човек със забележителна биография - македонски четник, участник в македоно-одринското опълчение и в три войни, носител на седем ордена за храброст, воювал, рисувал, дипломатствал, емигрантствал, живял, работил и учил 20 години във Франция, адвокат, графолог, вещо лице в съда. Земеделец по убеждения в младостта си и мъдрец в зрелостта си, приближен на Стамболийски и Никола Петков, след 9 септември е зам.-кмет на Плевен, но се спречква с властта и го пращат в лагер. Има дружески отношения с Константин Константинов, Николай Райнов, Константин Щъркелов, Чудомир и Николай Лилиев и живее до 101 години.
Симеон Оббов подготвя статия, посветена на едно от оръжията на Васил Левски. Статията е публикувана през 2017 година във вестник „Троян 21“. В настоящия брой на нашия вестник, решихме да споделим този ценен текст с нашите читатели:
„Г-н Оббов, Вие като разбирате от оръжия, знаете ли какъв револвер е имал Левски?“ С този въпрос към мен се обърна уважаваната плевенска лекарка д-р Вителова-Монова. Беше по време на една от поредните изяви в Панорама „Плевенска епопея“ в момент, когато с мои колеги правехме демонстрация на хладно и огнестрелно оръжие, участвало в Руско-турската война от 1877-78 г.
Въпросът на д-р Монова малко ме смути и озадачи: целеше ли нещо с него, искаше да ме изпита или да ми съобщи нещо известно само на нея? От години знаех, че тя е
правнучка на най-доверения съратник на Левски - Христо Иванов-Големия
Някои подробности знаех и от нейната дъщеря Мария Монова - зам.-директор на дирекция „Военноисторически музей“ - Плевен. Започнах да обяснявам, че Левски не е имал само един револвер. От спомените на съвременницитеа му се вижда, че Апостола е ту с револвер „Лефоше“, ту с „Гасер“ с дълга цев и бели чирени. В писмата си Левски споменава за белгийски шишанета и револвери. Впечатляващо е, че освен оръжието, което носи по себе си (обикновено револвер и кама), той оставя на разни места у ятаци и членове на комитети още лични оръжия, които да може да ползваа при нужда. Сред тях са и пушки, и саби... Националният военноисторически музей в София притежава револвер „Гасер“, за който се твърди, че е на Левски. Именно с такъв револвер в ръка той е изобразен от скулптора Марин Василев на паметника в Карлово.
„Не, не! Става дума за нещо по-специално - поде д-р Монова. - Зная за револвер с две цеви, едната от които е с по-голям калибър и стреля отделно от зарядите на барабана“. А така! Нима Левски е имал „Льо Мат“? Такова нещо не бях и помислял. Справих се с различни източници и ето какво се оказа.
Разпространен по време на Гражданската война в Америка, и то предимно в армията на Южните щати, перкусионният револвер „Льо Мат“ е конструкция на лекаря полковник Жан Александр Франсоа Льо Мат. Отначало конструкторът живее в Ню Орлеанс, а следа 1856 г., в която получава патент за оръжието си, се преселва в Париж и там заедно с Г. Жирар започва производството на своя револвер. Една от конструкциите на револвера е с кръгла цев и лост за зареждане на камерите на барабана отдясно на цевта. При друга цевта е осмоъгълна и лостът е отляво. Барабанът е с девет камери, възпламеняващи се от външни капсули. Характерно за конструкцията е втора гладка цев, монтирана под нарезната. Горната цев е с калибър 10.7 мм (кал. 42), а долната, която служи и за ос на барабана, стреля със сачми и има диаметър 16 мм (гладкоцевен кал. 20). Подборът на цев става с промяна на позицията на лостче, монтирано в края на ударника (петлето). Общата дължина на оръжието е 33 см, горната цев е с дължина 16.5 см, а долната - 12.4 см. Произвеждан е във Франция, Белгия, Великобритания и САЩ. Произведените във Великобритания носят на цевта надпис „Le Mat and Girard‘s Patent London“. За Южните щати този револвер е произвеждан от фирмата „Sidell & Beauregard“.
Исторически извор, които потвърждава наличието на такъв револвер у Васил Левски
са спомените на Филип Симидов. Когато разказва за последното денонощие от пребиваването на Апостола в Търново през лятото на 1870 г., той между другото споменава за оръжието му: „На лягане Левски извади револвера си с 10 огъня (куршума) и под цевта му имаше по-къса цев, която се пълнеше с барут, и го сложи под възглавницата си...“. Това кратко и ясно описание затвърди моето убеждение, че револверът не може да бъде друг освен „Льо Мат“. Още повече че по това време, а и по-късно, няма друг револвер с такава странна конструкция!
Надявам се с тия няколко реда да мога да се присъединя към всенародната почит към Апостола, още повече в дните, когато отбелязваме годишнината от неоценимата загуба на този български син. Благодаря на потомките на Христо Иванов-Големия, без чиято инициатива и помощ нямаше да стигнем до изясняването на една подробност от ежедневието на Апостола - че Левски е носил и револвер „Льо Мат“.
В заключение ще споменем, че като отчасти и духовно лице, Левски е разчитал на двуцевното си оръжие, чиито цеви по своему е именувал Свети Никола и Свети Илия“.