На поета, публициста и революционера Христо Ботев съдбата отрежда особена роля - да даде с идеите и делото си смисъл на една цяла епоха и да се превърна завинаги в най-висша духовна мярка на нацията. Като всяка велика личност Ботев има и своята велика мисия, той осъзнава това и бърза да остави своите послания до съвременниците и потомците, бърза да направи своите равносметки със света, който след него трябва да стане малко по-добър. Първата, най-човешката равносметка, той прави с най-близките си - с майката, с брата, с либето; втората - с обществото, с това „царство кърваво грешно“; третата - с времето, с историята, с идеята за смисъла на човешкото съществуване.
Личността на Ботев е извънредна, извънмерна за българската история, култура и литература. Ботев е една гениална тяхна рефлексия, сложна конструкция на личност, продукт на българската народопсихология. Сложна личност - сложна като отношение към сложните процеси на цялата българска история. За да се дискутира Ботев, трябва да се проникне в пропорциите на личността му; да се определи мястото му в координатната система не само на националните, а и на европейските и световните процеси, т.е. да се осмисли неговата уникалност и универсалност.
Кое е онова, което довежда личността до месианството и прозрението?
Ботев е добре информирана личност. Расте в неслучайно семейство, баща му даскал Ботьо Петков е учител в Сопот, в Карлово, в Калофер по френски език, български език и отечествена история. Той е представител на едно от първите поколения руски възпитаници, което поставя основите на средния етап на българското Възраждане.
Майката, Иванка Ботева, знаела над 1000 народни песни, пеела ги е и от тях Христо се е захранвал рано с образите и лиризма им. Затова цялата му поезия е издържана в силабически фолклорен стих и звучене.
Ботев не е имал самочувствие и съзнание, че твори поезия. Вярвал е, че чрез журналистическата си дейност ще достигне до народа си и чрез нея ще може пряко да проповядва идеите си и да бъде чут.
Сътрудничи на Каравеловите вестници: „Независимост“, „Свобода“, но по-късно започва да издава свои вестници: „Дума на българските емигранти“ - 1871 г.; „Будилник“ - 1873 г.; „Знаме“ - 1875 г. и „Нова България“ - 1876 г.
Формиран е като журналист под влиянието на руската революционно-демократическа мисъл. Чете жадно руска класическа литература, познава и френски автори.
Първото си стихотворение „Майце си“ публикува за пръв път във вестник „Гайда“ през 1867 г.
След смъртта на Левски (1873 г.) Ботев става водач и идеолог на революционното движение.
От есента на 1868 г. до пролетта на 1869 г. Ботев с по-малкия си брат и с Левски прекарват зимата в изоставена мелница край Букурещ. Тази среща между двамата големи българи е среща на идеологията и философията на революционните процеси. Левски е носител на уравновесената идеология, а Ботев - на неспокойния, спонтанния, динамичен подход към революцията, една взривяваща фигура.
Животът на Ботев е живот на митологически герой сам по себе си. Поезията му трябва да разчитаме като автобиография, като философия на мислителя Ботев, а и като отражение на митологията на българите. Самият Ботев е имал усещането, че живее живот за подражание, а това усещане у него идва като резултат от твърде голямата му отговорност пред българското общество. Съзнавал е, че е надарен с ум, с разум и затова е предопределен/избран от висша сила да спаси процесите в своя социум и да намери себе си. Точно Ботев е необходимата за българите жертва, идеал, каквито преди него са били Левски и Хаджи Димитър.
Ботев е тип личност, която, особено в поезията си, се самоанализира и се самоактуализира. Стреми се на всяка цена към пълна и максимална самореализация.
Ботев е човек, който не се вписва в традиционната българска нравственост, а всъщност я утвърждава. Реагирал е скандално на всичко онова, което не е можел да промени, да приеме и свърже със своите концепции. Затова Ботев и неговият лирически герой са бунтари. Доказателство за това е и различното му отношение към сънародниците - патриоти и лъжепатриоти; бедния сиромах и българските чорбаджии. Не приема псевдоинтелигентите, по-различно е и отношението му към Бога.
Интересен и уникален е стремежът му към смъртта. Той е породен от желанието му да промени света, да промени обществото. Подтикван е от собствените си концепции за съвършенството, а това вече е трагичен сблъсък, защото колкото човек повече се доближава до съвършенството, толкова по-близо е смъртта му. Като жертва се избират младите, най-достойните, рано помъдрелите. Те трябва да умрат, за да станат мит, т.е. абсолютен идеал, защото другите от общността имат нужда от него. Така започва митологическото битие на Ботев в българското съзнание като избраник, като безкраен източник на енергия, на идеи, на пример.
В хронологията на Ботевата поезия се срещаме с личността на герои, които постоянно се отдалечават и отчуждават от света. Срещата с Ботев е среща с абсолютната закономерност на обществената необходимост и абсолютната логика на един живот. Това ражда нещо уникално, недостижимо, такъв, какъвто е Ботев като присъствие - общо взето личност, чиито модел за света изпреварва времето. Затова всяка негова творба е регистрация на пътя му към въображаемия мечтан свят, приведен към реалностите на времето.
* Това е словото, с което доц. Велислава Донева открива семинара „Четем Ботев“. Заглавието е на редакцията.
Доц. Велислава ДОНЕВА*