Според участници трябва да се обясни на засегнатите от зеления преход граждани какви възможности ще им бъдат предоставени. За пример бе посечена съдбата на работещите в комплекса “Марица Изток”. Не можем да говорим за закриване, а за оптимизация за трайна промяна, коментира Иван Кръстев от “Солидарно общество”. Той каза, че зелената трансформация следва да е промяна към добро. По думите му трябва да се мисли за социално-икономическите дисбаланси в страната.
Много е трудно да намериш по-сериозно и аналитично обсъждане на темата за зеления преход, смята председателят на фондация “Солидарно общество” Георги Пирински. Само два месеца след протестите отново се оказваме в положение на пълна неяснота за това какво всъщност правят управляващите, каза той по отношение на пътната карта за постигане на климатична неутралност до 2050 г.
В предизборните програми на политическите партии “много дискретно се споменава” за екология, каза директорът на българското бюро на Фондация „Фридрих Еберт“ Жак Папаро.
Двете фондации са работили проекта “Прогресивна платформа за социално-екологична трансформация и климатично неутрален икономически и социален модел в България”, в които се засягат не само ползите, но и вредите от зелената трансформация. В него е залегнала и темата за това как работници от мините ще се адаптират към промените. В проекта е отбелязана и нуждата от задълбочаване на екологичното образование, което да възпитава у децата навици за по-разумно потребление и опазване на околната среда.
В рамките на събитието бе дискутиран и негативният ефект на климатичните промeни върху здравето на хората. Най-уязвими ще са бедните хора, каза д-р Зорница Спасова. Децата, жените и възрастните хора също ще се най-засегнати. Тя обърна внимание, че бедните страни имат най-малка вина за промените в климата, но те ще бъдат най-потърпевши от последствията от изменението на климата.