Намеса на държавата за нормализиране на критичната ситуация с донорството на кръв с регламентиране на някакво заплащане - за това се обяви пред журналисти председателят на общинската организация на Българския червен кръст в Русе Алисе Муртезова, която вижда проблема от двете страни - и като експерт от БЧК, и като административен директор на Лечебни заведения „Медика“.
В момента цената на банка кръв тръгва от 300 лева, а за редки групи с отрицателен резус фактор като В(-) и О(-) достига до 600 лева. Пазарът е полулегален - дилърите чакат пред Кръвния център и предлаг услугите си и прибират парите, а изпратени от тях „дарители“ дават кръв за съответния пациент. И това е известно на всички. Само преди два месеца, в началото на октомври, беше съобщено, че служители на ГДБОП са неутрализираха престъпна група, която подбирала и привличала донори на кръв в Русе. Тогава бяха арестувани трима души. Иззети бяха и четири тефтера и две тетрадки с изписани данни и кръвни групи на платените им жертви, множество визитки с техните телефони, картонче с пореден номер от Центъра за трансфузионна хематология в Русе, формуляри за кръводаряване за конкретни пациенти, 4 мобилни телефона разпитани са свидетели. Задържаните бяха освободени след 24 часа под парична гаранция, как се развива разследването срещу тях няма информация.
„Това /липсата на кръводарители - б.р./ е проблем, който ние неколкократно сме поставяли. Вие знаете, че ние в Русе сме организирали национални кръгли маси, привличали сме изключително много специалисти не само от кръводарителните центрове, а и от партньорски организации, от граждани, от доброволци, от дългогодишни кръводарители. Проблемът продължава да съществува и ние всъщност вместо да го разрешаваме, като че ли той, неразрешавайки се, се задълбочава“, констатира Муртезова.
„Засега кръводарителните центрове работят много добре и осигуряват поне кръв за всички спешности, които лечебните заведения в страната имат. Но когато става въпрос за планова операция, обикновено се изисква кръв да осигурят близките на пациентите. Оттам започва една въртележка, в която се замесват много хора - това са близки на пациенти, това са кръводарители, които чакат пред кръводарителните центрове, знаете за тях. Съответно пък, кръводарителният център, опитвайки се наистина да разреши всичко, което е по техните възможности, анкетирайки тези кръводарители и внимавайки в това те да не заблудят по някакъв начин медицинското лице - те също влизат в една схема, за която никой няма вина“, посочи тя и категорично обяви търговията с кръв за незаконна.
„Винаги съм се чудила: след като човек може да си отреже косата и да я продаде, защо да не може да си продаде кръвта? Да, този акт трябва да бъде задължително доброволен, но дали да бъде безвъзмезден е тук въпросът? И няма нищо революционно в това - има държави, в които кръвта се заплаща. И тогава нито близките на семействата, нито хората, които искат да си дарят кръвта - то отново е процес на даряване - ще имат проблем. За съжаление, кръвта няма аналог и ако ние в България сами не си помогнем, няма кой да ни помогне. Няма да дойде някой от друга държава и да каже: „Вижте какво, вие имате проблем с кръводаряването, ето сега ще ви докараме n-броя чужденци и те ще дарят кръв“, каза Алисе Муртезова.
Сходно предложение преди време беше направил и предишният председател на БЧК в Русе д-р Руденко Йорданов. Въпреки силните аргументи тогава идеята дори не беше обсъдена на държавно ниво, може би сметната единствено като медийна екзотика. Все някога обаче проблемът трябва да се реши разумно - за да се пресече отвратителния черен пазар на кръв, за да се прекрати тежкия стрес, на който са подложени близките в търсене на „дарители“ и за да се гарантира своевременното лечение на всички болни - включително и тези, които очакват планова операция. Милиардите, които се харчат всяка година в здравеопазването, могат да поемат такъв разход, който се нарича само по един начин - животоспасяващ.