Модераторът на разговора Николай Терзийски представи Агустина Бастерика като „авторка на една книга, която няма как да остави човек безразличен”. По думите му антиутопичният й роман „Деликатесен труп” (изд. „Рива”) разкрива света по краен, но логичен начин. „Тази книга може да ви обсеби, да ви пристрасти и да ви отврати от самите вас”, каза Терзийски. Той допълни, че романът е писан през 2017 г., но у нас е издаден едва миналата година, а вече е преведен на 20 езика. Николай Терзийски посочи, че по „Деликатесен труп” се подготвя сериал, а в Аржентина произведението се изучава и в училищата.
Агустина Бастерика разказа, че идеята за този роман се е появила „благодарение на една лична промяна”. Тя се случва след разговор по време на пандемията от КОВИД-19 в затворения ресторант на брат й Гонсало, на когото е посветена и книгата. По думите й, тогава започва да изследва осъзнатото хранене, според което храната има силата както да разболява, така и да лекува. Бастерика посочи, че това я води до решението да спре да яде месо. „А в Аржентина месото е религия”, коментира авторката. „Но вече на пържолата гледах като на парче от труп”, казва тя. Допълва, че мисълта, че хората „също сме животни, направени от месо” я кара да се запита дали канибализмът може да стане легитимен. Авторката посочи, че преди да започне да пише тази история, шест месеца проучва канибалски ритуали, права на животните и процеса на работа на хладилните камери.
„Това, което се опитвам да разгледам в тази книга, е къде е границата между това да бъдеш човешко същество и животно. Защото тези граници понякога са размити”, каза аржентинската писателка.
На въпроса кои са човешките качества, които водят до индустрията, описана в книгата й, тя отговори, че според нея това е свързано с алчността и жаждата за власт. „Написала съм тази книга, но въпреки това аз вярвам в човечеството. Мисля, че има много хора, които помагат на други хора и на животни”, каза авторката.
„Езикът има сила, има власт”, казва Агустина Бастерика и допълва, че за нея е било важно в „Деликатесен труп” да работи с езика. Тя посочи, че това е роман за хора, които ядат хора, но за които не може да се използва думата „канибализъм”.
Според нея има и по-опасни неща от думите. „Но те имат сила и са радикално важни”, коментира писателката. Според нея те могат да трансформират и преобразяват света. Бастерика казва, че официалният език може да прикрива определени моменти от действителността с евфемизми, но литературата успява да ги разкрие. По думите й това е причината при диктатурите да се горят книги.
Според аржентинската писателка има много начини за манипулация, като чрез страха хората се манипулират най-много. Това, което правят книгите и изобщо културата и изкуството, е да разкрият тази манипулация, посочи тя.
На въпроса дали тъгата е това, което ни отличава като хора, Бастерика отговори положително. Но любовта като жизнена енергия, не толкова като романтично чувство, е това, което най-много насърчава човек, допълни тя.
В разговора в НДК се включи и преводачката на „Деликатесен труп” Лилия Добрева. Тя разказа, че е било „кошмарно” да преведе тази книга, заради детайлните описания в нея. Но допълни, че самата тя предлага на издателството да я преведе, защото отвъд жестокостта и насилието, в нея открива и още нещо - манипулацията, залегнала в основата на романа. „Манипулацията, чрез която хората пристъпват едно извечно табу – да не се хранят с ближния. Правят го и то без да изпитват угризения, без да изпитат и чувството на грях”, казва тя и допълва, че от това следва, че те няма да изпитат и изкупление, което прави душите им обречени.
Както БТА писа, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември.
Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др.
Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов.
Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.