Режисьор, актьор, драматург и автор на първия български филм „Българан е галант“ - това е Васил Гендов, роден на днешния 24 ноември /по стар стил/. Предлагаме ви очерка за нега на Теодора Стоилова-Дончева, публикуван в списание „Кино“. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.
Всички, които се занимават с кино, знаят колко е трудно да бъде създаден един игрален филм, какви средства и какви усилия от страна на цял екип от поне двайсет-трийсет човека трябва да се положат за реализацията на едно филмово произведение на изкуството. Трябва да е налице и сериозна финансова подкрепа, която да обезпечи тази реализация. За да бъде създаден днес един филм, е необходимо да съществуват две важни предпоставки - финансова подкрепа и подкрепа от страна на професионално подготвен екип. Понякога дори тези базови условия да са осигурени, няма гаранция, че ще се появи филм, защото редица други трудности трябва да бъдат преодолени.
А сега си представете, че годината е 1914 и никой не дава пари за новото „чудо“, което все още не се приема насериозно и в България, и има по-скоро съмнителна репутация. Ако в Западна Европа и САЩ киноартистите постепенно започват да пълнят киносалоните и да придобиват статута на звезди, то у нас, по онова време, никой класен театрален артист все още не иска да се „резили“, като участва във филм. И въпреки всичко това, все пак началото на българското игрално кино е поставено, и то приблизително по същото време, когато това се е случвало и в другите балкански държави. България, макар и провинциална и небогата страна, не изостава в това отношение
Това се случва благодарение на усилията на Васил Гендов - пионерът на българското кино.
Факт е, че образът на Гендов е
обвит в дългогодишни митове и спорове
Но също така е факт, че той е инициатор и създател на единайсет филма. Нека припомним накратко от какъв мащаб е пионерската деятелност на Гендов, който не само извървява „трънливия път“ на българското кино, но и го прокарва. Независимо от всички спорове около датата на първата прожекция на „Българан е галант“, има неоспорими доказателства, че именно Васил Гендов е първият български режисьор в игралното ни кино. Изпълнявайки главната мъжка роля в този филм, той фактически е и първият български киноартист. С екранизацията на Алеко Константиновия „Бай Ганьо“, Гендов се превръща в първия български режисьор, екранизирал белетристично произведение у нас. Точно той е и човекът, който прави първия български звуков филм „Бунтът на робите“ (1933).
Неговият творчески размах се простира и върху полето на театъра - той е ръководител на най-дълго работилата пътуваща театрална трупа у нас (между 1920-1938 г.). Въпреки че е отдаден и на театралното дело и че неговите театрални мемоари са изключително интересно и ценно четиво,
театрална му дейност е свързана предимно с възможността чрез постъпленията от театъра да финансира филмите си
Но неговото пионерство не свършва дотук. Именно Васил Гендов е уредник на Българския държавен филмов архив (днес известен като Българска национална филмотека - БНФ), а също и основател на Съюза на филмовите дейци.
Въпреки всичко това и в наши дни, за съжаление, Гендов се възприема все още през създадената през социализма представа, която омаловажава дейността му, признава го с половин уста и ни убеждава, че той е по-скоро луд, отколкото талантлив, а неговите безбройни, безкрайни усилия са абсолютно неглижирани. Дори и днес голяма част от нашата кинообщност (има изключения, разбира се) приема безусловно, че филмите на Гендов са били лоши. От неговите единайсет филма е запазен единствено „Любовта е лудост“ (1917), който е едва вторият му филм и ние, тук и сега, не можем да си съставим обективна оценка по отношение художествената стойност на тези филми. Но продължава да битува твърдението за ниското художествено качество на Гендовото творчество. Днес бихме могли да съдим единствено от материалите - рецензии, отзиви и т.н., поместени в тогавашната преса. А те съвсем не са отрицателни. Напротив,
за по-голямата част от филмите на Васил Гендов са писани позитивни, похвални думи. И въпреки това, снизхождението към Гендов продължава да съществува
Именно поради тази несправедливост събития като изложбата „Васил Гендов. Живот между киното и театъра“ успяват да обърнат внимание към мащаба на неговата цялостна дейност и да припомнят колко значима за българската култура е тя. Разбира се, не можем да пропуснем и това, че напоследък се правят усилия в посока да бъде отдадено заслуженото на паметта на Гендов и да го честваме подобаващо, без придружаващите извинителни погледи и леко засрамени усмивки от това, че този налудничав пионер не е бил на нивото, което се е очаквало. Но колкото повече човек се занимава с оставеното от Гендов и колкото повече проучва неговата дейност, толкова по-убеден е, че той е цяла вселена, повод за гордост, както и за пространни и задълбочени изследвания.
А неговата налудничавост е творческа лудост, пламък, който го гори постоянно и му дава неизчерпаема енергия и ентусиазъм
След 1989 г. постепенно Гендов започва да бъде честван като пионер. Професионалният празник, Денят на българското кино - 13 януари, е определен на тази дата в чест на премиерата на „Българан е галант“. БНФ системно провежда различни инициативи в тази посока. Сред най-значимите е издаването през 2016 г. на мемоарите на Васил Гендов „Трънливият път на българското кино“ и на Жана Гендова „Това, което се премълчава в историята на българския филм“, както и ежегодните събития, с които се почита паметта му и се чества Денят на българското кино. Във Варна всяка година се провежда международен фестивал, който носи името „Любовта е лудост“. Безценни са усилията на киноведи от класата на непрежалимия Александър Янакиев и на Петър Кърджилов в изясняване ролята на Гендов в българската култура. Важно е и това, че от 2022 г. Съюзът на българските филмови дейци организира фестивал - продължение на някогашните годишни награди на СБФД и на просъществувалата десетина години Филмова академия (2009-2017). Той носи името „Васил Гендов“. Идеята е стойностна, още повече че Васил Гендов е първият председател на СБФД. През 2021 г. бяха издадени в електронен вариант и театралните мемоари на Гендов „Когато артистите се гримираха на свещи“,
написани още през 40-те години, но потулени поради идеологически причини
и появили се на бял свят, благодарение на усилията на ентусиазирани изкуствоведи, сред които д-р Светлана Панчева, която открива заровените в прах и забрава ценни мемоари.
Изложбата (през 2021 година), посветена на 130-ата годишнина от рождението на Гендов, има за цел да освети неговата мащабна дейност и да концентрира наличната информация за живота и професионалните му търсения и постижения, за да се усети мащабът на постигнатото от него и за да се научи повече за неговата биография. Идеята е на Александър Донев, а проектът се реализира съвместно с учени от сектор „Екранни изкуства“ на Институт за изследване на изкуствата, с научен консултант д-р изк. Петър Кърджилов, и се състои от тематични табла, върху които, наред със снимките, има информативни текстове. Важно е да се упоменат заглавията на таблата, защото те представят жизнения и творчески път на Гендов:
Родители и предци
Сливен, родно място и детство
Ученик в Трета мъжка гимназия в София
Дебют и видни театрални роднини
Артист в пътуващия театър на Роза Попова
„Българан е галант“ (1914)
Артист в трупата на Народния театър / „Любовта е лудост“ (1917)
„Дяволът в София“ (1921)
„Военни действия в мирно време“ (1922)
„Бай Ганьо“ (1922)
Директор на пътуващата трупа
„Човекът, който забрави Бога“ (1927)
„Пътят на безпътните“ (1928)
„Улични божества“ (1929)
„Буря на младостта“ (1930)
Театрален драматург
„Бунтът на робите“ (1933)
Абсолютният пионер на българското кино
Гендов - публицист
Братът - Стефан Гендов
Жана Гендова
Срещу акциза върху кинематографите
Съюз на филмовите дейци
Естраден артист
Културната политика на новата власт
„Земята гори“ (1937)
Началото на филмовия архив (1948)
Първата история на родното кино
Син и осиновена дъщеря
Споровете за годината на „Българан е галант“
Тази изложба помага за реабилитирането на личността и значимостта на творчеството на Васил Гендов в областта на българската култура, както и дава представа за контекста, в който се е създавало изкуство по онова време у нас.
Изложбата „Васил Гендов. Живот между театъра и киното“ може да бъде разгледана виртуално на сайта на Института за изследване на изкуството: http://artstudies.bg/?page_id=14826