С измененията се въвежда изискване работодателите от ресторантьорския сектор, които предлагат услуги в заведения, категоризирани с две, три, четири или пет звезди, да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път и да разполагат задължително с терминално устройство ПОС.
От „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“ се противопоставиха на намаляването на кешовите плащания и видяха в тези текстове лобизъм за банките.
Тошко Йорданов (ИТН) отбеляза, че в Австрия, Германия, Естония, Ирландия, Нидерландия няма лимит на плащанията в брой, а в Хърватия, Чехия и Люксембург лимитът е 10 000 евро или 20 000 лева. Освен това той посочи, че има населени места, в които няма банкомати.
Димо Дренчев („Възраждане“) коментира, че ограничаването на кешовите плащания не влияе на сивата икономика. Задължителното поставяне на ПОС терминали и заплатите по банков път също е в полза на банките, посочи той.
Мартин Димитров от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) предложи или да запазят сегашния праг, или ако има намаление, то да е минимално - от 10 000 на 8 000 лева. Той посочи, че за последните десет години, в които не е намаляван прагът за кешови плащания, натрупаната инфлация е над 50%, т.е. реалната покупателна способност на тези 10 хиляди лева е спаднала наполовина, така че, ако намалим още наполовина прага, намалението става прекалено голямо.
Тошко Йорданов каза, че тогава от ИТН ще предложат увеличаване на прага от 10 000 на 15 000 лева заради инфлацията. Това е единият начин за решаване на проблема, другият е оставка на правителството, коментира той.
Цончо Ганев („Възраждане“) каза във връзка с предложението на Мартин Димитров, че праг от 8 000 лева пак е малко.
Друг акцент в дискусията беше въвеждането на т.нар. донос-бонус - финансов стимул за лица, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества на обща стойност над 100 000 лв. Предвидено е размерът на възнаграждението за лицата да е 10 на сто от събраните от НАП и/или Агенция „Митници“ допълнителни приходи за бюджета.
Димо Дренчев („Възраждане“) посочи, че подаващите сигнали не трябва да бъдат работещи в НАП или в „Митници“, но не пише, че не трябва да бъдат свързани лица. По думите му това ще бъде любимо средство за саморазправа с бизнес партньорите, когато имаме някакви неуредени отношения. Той отбеляза, че в ДАНС има 37 000 сигнала и около 5000 в Министерството на финансите. Всъщност ние се докладваме твърде много и няма кой да обърне внимание на всички тези доноси, коментира Дренчев и посочи, че мерките за него са неприемливи.
Искрен Митев (ПП-ДБ) обясни, че целта на всички мерки в пакета за изсветляване на икономиката е проследяемост и повече пари в бюджета, които депутатите да насочат към гражданите. Мярката, която вие наричате донос-бонус, е опит на държавата да се създаде механизъм за предотвратяване на данъчни измами, посочи той.
Колегата му Мартин Димитров предупреди, че трябва да се внимава т.нар. донос-бонус да не се превърне в деклариране на всеки конкурент, и посочи, че затова се е появил този праг от 100 хиляди лева. Целта е по-големите компании да си плащат данъците, не да гоним цветарките и сергиите на пазара, коментира той. По думите му 99% от сигналите, които се подават, са за малки нарушения, съседното магазинче, съседния малък бизнес.
Очаква се дискусията по измененията в ДОПК да продължи на следващо пленарно заседание. Междувременно депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене на промените в Закона за акцизите и данъчните складове да бъде четири дни - до 27 ноември.