„На 23 ноември се навършват 100 години от рождението на един от най-колоритните български живописци – Теньо Желев“, уточняват те. По този повод през 2024 година предстои издаването на каталог с най-впечатляващите картини на художника, част от които са откраднати през 2017 година от фамилната къща на семейството. „От семейството разказват, че шест години по-късно все още няма интерес от страна на културните институции тези платна да бъдат търсени и обявени в международното пространство за изчезнали, макар част от тях да са от национално значение и би трябвало да са във фокуса на институциите, които опазват културното наследство на страната. Повече за това наследниците ще разкажат в подготвяния за годишнината на Теньо Желев документален филм“, разказват от семейството му.
В момента се подготвят каталог и филм за художника. Освен тях, семейството ще направи серия от малки изложби в страната и чужбина, които ще завършат през ноември 2024 година с голяма обща изложба. „Тя ще представи периодите и вдъхновенията на големия майстор, чиито платна са притежание на множество галерии по света, сред които „Космополитън" в Ню Йорк, на частни колекционери и ценители като Филип Гугенхайм, Рената де Бурбон, Вили Клаас. Художникът е участвал в изложби в Япония, Индия, Русия, Франция, Германия, Холандия, САЩ, Канада и други страни. Живее и твори в Куба и Франция в няколко периода от живота си, където разширява тематиката на картините си, обогатява своята палитра и създава тематични колекции, които удивляват със своя колорит, експресивност и стремеж към естетично представяне на заобикалящия ни свят“, казват от семейството на Желев.
Теньо Желев е познат също и като „доайенът на българския културизъм, представител на златното му време у нас и организатор на първите демонстративни организирани турнири по културизъм в България.“ В тази връзка семейството все още търси възможности неговото име да се почете и в спортните среди, на които той остава верен до смъртта си, изповядвайки максимата „Здрав дух в здраво тяло“, припомнят от семейството му.
Освен като пейзажист, любителите на изящното изкуство и многобройни негови почитатели го познават и като майстор на портрета. „Между ярките примери е портретът на Владимир Димитров - Майстора, от когото художникът черпи опит и мъдрост в младежките си години, а по-късно ги свързва сърдечно приятелство. Забележителни са и портретите на Теньо Желев на исторически личности - Левски, Ботев, Захари Стоянов, Никола Вапцаров и много други, които той рисува с уважение към личността и житейския им път. Портретът на цар Борис, с който младият художник печели първа награда на конкурс в Художествената академия през 1942 г., обаче, по-късно води до драматичен обрат в живота му - изпратен е за повече от година в лагера в Белене, като „проводник на западно влияние“, което бележи и неговия, и този на семейството му живот“, разказват те.
/ВСР