Ивелин Спасов е играл и за „Дунав“, и за „Левски“. Днес работи като учител по физкултура в Тутракан, но въпреки че е на 50 години, въобще не може да бъде наричан бивш футболист, тъй като съвсем наскоро бе с екипа на „Дунав“ /Батин/. В предишния сезон пък помагаше на „Локомотив“ /Русе/. Като човек с огромен опит, минал през много отбори /включително в Германия/, той беше любезен да говори за „Утро“ със спомен за мач между „Дунав“ и „Левски“.
- Ивелине, какво помниш от този двубой?
- Беше зимата на 1993 година. Бях футболист на русенския отбор, когато трябваше да се срещнем със столичния гранд в Русе. Тогава турнирът, който до този момент беше за купата на Съветската армия, бе прекръстен за Купата на професионалната лига. Схемата беше много интересна. Играхме в предварителна група с още 3 отбора. За жалост не помня кои бяха, но завършихме първи. Така се класирахме за една от двете финални четворки с „Тракия“ /Пловдив/, „Спартак“ /Пловдив/ и „Левски“. По регламент по-ниско градираният отбор имаше предимството да е домакин. Всичко се решаваше в един мач. Така в Русе победихме „Тракия“ с 2:0 и „Спартак“ с 3:0, за да стигнем до мача с „Левски“. Беше коварен зимен ден със заледен терен, суров вятър и прехвърчащ сняг. Въпреки студеното време стадионът бе изпълнен със зрители. Няма да казвам, че „Левски“ беше суперкласа за нашите стандарти, а и през онзи сезон стана и шампион. Старши треньор беше не кой да е, а легендарният Георги Василев. Отборът преливаше от звезди - Пламен Николов, Цанко Цветанов, Емил Кременлиев, Даниел Боримиров и др. Не помня дала Наско Сираков игра в този мач, струва ми се, май беше преминал вече в „Сарагоса“. Както и да е, срещнахме голям отбор. Поведохме в 18-а минута с мой гол. Стрелях от фаул и вратарят Пламен Николов, който после участва и на световното в САЩ, не мръдна. После пробих през Кременлиев, промуших топката между краката на Валентин Дъртилов и пуснах успореден пас на голлинията. Там на чисто бе застанал украинецът Игор Кислов, който нямаше как да сбърка - 2:0. „Левски“ ни понатисна накрая, но издържахме. И ето, като първи и в тази група, се класирахме за финалния мач срещу „Етър“. Двубоят беше на националния стадион „Васил Левски“. Загубихме с 1:3, но само през първите 20 минути нацелихме две греди.
- След мача с „Левски“ ли столичани те поканиха на „Герена“?
- Не, не, тогава беше само първият ни контакт. Андрей Желязков беше технически директор. Той ми каза, че има интерес към мене. Аз обаче смятах, че все още не съм готов и реших за помагам на „Шумен“. На следващия сезон вече бях в „Левски“.
- Ще гледаш ли днес мача в Русе?
- Задължително!
- Обречен ли ще е „Дунав“ в мача срещу софиянци?
- Такива двубои са непредвидими. По-малките отбори се мобилизират, а футболистите на грандовете често се отпускат. Примерите от последните години са от Испания, където „Барселона“ и „Реал“ /Мадрид/ отпаднаха от третодивизионни отбори. Съвсем наскоро „Байерн“ пък беше елиминиран за купата на Германия от тим, който също беше от третото ниво. „Барса“, Реал“ и „Байерн“ ще вземат 99 победи от 100 двубоя срещу подобни съперници, но все има мач, в който могат и да се препънат. Важното е футболистите да „Дунав“ да си вярват и да играят умно. Има и нещо друго - футболистите с по-ниско самочувствие рухват, когато получат бърз гол. Смятат, че мачът е решен и се гипсират. Дунавци не бива да допускат подобна грешка.