„Смелостта на зайците“ е озаглавена изложбата на русенската художничка Еслица Попова, която беше открита в петък в столичната галерия „Аросита“ и може да бъде разгледана до 1 декември. Във фокуса на творбите са войните - това зло, които смятахме за варварска отживелица, а то се разгаря все по-силно и болезнено около нас.
„На всички войници да се раздадат листи А4 и да сгъват по 100 заека на ден, да видим ще имат ли време да се бият? На генерали, политици, философи и писатели - по 200 заека, на някои философи може и други фигури: цветя, бомбоубежища, палми и сгради - те могат повече. А другите да си гледат мирната работа, включително нищоправене, рисуване, мислене, преподаване, учене, копаене“, казва художничката преди откриването на изложбата.
Този път Еслица Попова, известна с артистичната си свобода и афинитета си да експериментира в изкуството, е избрала да твори с хартия. Да сгъва хартия. По този повод вчера тя беше потърсена на интервю от Ирина Недева от програмата „Хоризонт до обед“ на БНР. Това е ритуал, който се превръща в изкуство - сгъвани в продължение на две години хартиени зайци, каза журналистката. А галеристката от „Аросита“ Росица Гецова допълни: „Тя с тази изложба изкачва стъпала нагоре. Художниците имат специална чувствителност за събитията около тях, реагират с изкуство. Това е един вик, за мир, за по-добър свят“, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ галеристката Росица Гецова. „Зайците са малки, но те са много. Еслица две години ги е сгъвала тези зайци. Стоят много мащабно. Изложбата е като космос“.
- Ще започна с цитат, той съпровожда една изложба, която не е за изпускане: „Когато започна войната в Украйна, започнах да сгъвам тези незначителни хартийки, слушах и сгъвах. Стана тик - докато слушам ужаси, да сгъвам“. Цитатът е от художничката Еслица Попова, тя е на телефона. Добър ден, Еслица!
- Добър ден!
- А в студиото с мен е галеристката Росица Гецова от галерия „Аросита“, където изложбата беше открита на 17 ноември и ще остане до 1 декември. Добър ден!
- Добър ден!
- Еслица, да започнем оттам: изложба от сгънати хартии на ужаса, някакъв особен ритуал, който се превръща в изкуство - на какво търсехте израз всъщност с тази изложба?
- Интуицията ме водеше към едни изчистени композиции, а чисто материално -
исках да изляза от руслото, от заучения жест, от добре познатото
което правя обикновено. Затова се лимитирах и цветово, и пространствено и реших да направя бяла изложба от оригами за черната война.
- Коя е войната, срещу Украйна ли е?
- Войната е принципната война, която мислех, че докато сгъвам зайците - почти две години, ще приключи тази в Украйна. А то се оказа, че тя не само продължава, а и се разраства на различни места: в Африка, в ивицата Газа... И изложбата стана не исторически факт, както си мислех - че датата на изложбата в галерия „Аросита“ ще бъде след приключване на тази война и се оказа, че всъщност изложбата е много адекватна като тема.
- Заглавието на изложбата е „Смелостта на зайците“. Нека да попитам галеристката Росица Гецова: вие как се мотивирахте за една толкова едновременно тъжна и гневна изложба? Защото чуваме и тъгата, и гнева на авторката?
- Аз много се зарадвах на тази изложба. Изключително хубава изложба на коренно различна Еслица, с нея тя изкачва стъпала нагоре. Аз се мотивирах също и защото художниците имат специална чувствителност за събитията около тях - те реагират с изкуство и това е един вик за мир и по-добър свят.
- Всъщност, галерия „Аросита“ е известна с това камерно пространство за малки формати. Тези зайци, които виждаме създадени от хартия, в един чисто бял цвят, които обаче заради светлината се пропиват с различно светоусещане и сенки, как намират своята ниша в галерията?
- Зайците са малки, но те са много - всъщност Еслица ги е работила две години и две години е сгъвала тези зайци. И когато нещата са малки, но в голямо количество, те стоят много мащабно и изложбата е като Космос.
- Еслица, задавам си въпроса: имат ли връзка тези ваши вълнения и гневът ви заради продължаващите войни с усещането за взаимосвързаност в света ни и заради вашия жизнен опит от Русе до Антилските острови, остров Сен Мартен и обратно?
- Ами винаги сменяйки гледната точка - в случая на заека, той се ражда от хартийка, сгъва се на заек, оглежда се и вижда планети, вижда Космос и най-различни неща, които летят около Земята на ниска орбита, вижда колата на Илън Мъск. След това поглежда към краката си, вижда цветя и растения и тръгва да тича през тях. И така се развива филмът до края, в който той решава, че е по-добре да излети в Космоса. Прави си една ракета - рисува си я, излита с нея и всъщност голямата рисунка в галерия „Аросита“, която е инсталация, представлява
погледът на заека от ниска орбита към родното „кълбо“, където зайците знаем какво правят:
някои лежат под палми, други водят разни, уж смислени дейности и май се оказва, че нищоправенето в днешно време е „най-яко“ - едно добро решение всъщност, поне не правим зло. Така де, заекът преминава през различни погледи към света изобщо, който е осезаем за нашите сетива, каквито са и заешките. Да, фактът, че човек сменя гледната си точка и дистанцията, е много полезен да се виждат нещата, но защо нещата са толкова ясни - особено от ниска орбита, а ние не можем да ги усетим? Защо още произвеждаме и продаваме оръжие? Защо се състезаваме в една дива икономическа надпревара, която поне нашият момент в цивилизацията смята за успешен - фактът, че трупаме някакви материални неща? Това са въпроси, които имат ясен отговор, само трябва да си представим, че сме в ниска орбита.
- Добре, вие казвате, че това е решението - да се спре тази надпревара, но ако тя вече е факт и ако има, така да се каже, свършено зло, тогава вършат ли работа вашите препоръки? Аз ще ги цитирам: „На всички войници да се раздадат листи А4 и да сгъват по 100 заека на ден, да видим ще имат ли време да се бият? На генерали, политици, философи и писатели - по 200 заека, на някои философи може и други фигури: цветя, бомбоубежища, палми и сгради - те могат повече. А другите да си гледат мирната работа, включително нищоправене, рисуване, мислене, преподаване, учене, копаене“. Да, обаче ако вече злото е факт, какво да се прави, имат ли място всъщност зайците - няма ли да ги отстрелят първи?
- Те зайците си ги стрелят, всяка нощ поглеждам, макар където и да съм и се оказва, че зайците си се стрелят така или иначе. Просто утопията - всичко това да е фиксирано в един момент на нищоправене и на малко мисъл за смисъла - би довела вероятно до чиста утопия. Би довела може би до
по-разумни решения, като се отърсим от лакомията и от инерцията
в някакви дейности, които всъщност не ни водят до кой знае какво щастие, но решение нямам. Знам, че викът е много скромен и сега ще стигне може би до повече хора, но такива викове има и тук - във Венеция, където в момента гледам архитектурното биенале, което е по-скоро арт концерт, благодарение на Лесли Локо - кураторката му, която е писател, архитект и преподавател. Тоест, нещата и идеите, дори материално се случват в различните точки на планетата Земя, ако симултанно - по едно и също време, виждам много референции към изложбата в галерия „Аросита“ и тук, без да се познаваме с тукашните автори. Те не са тукашни, но например южноафриканското участие в основната експозиция на Лесли Локо, също има връзка даже и към погледа от ниска орбита. Интересно и симултанно мислене по едни и същи теми, което мислене води до наподобяване в материализирането на идеите. Това ме кара да се надявам, че все пак - не всичко е загубено.
- Дано да е така действително, във всички случаи, има какво да научим от погледа на артисти като вас.