През 2003 година, в академичното си слово при удостояването му със званието „Доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ, той казва още, че в усещането за приобщеност у хората на театъра и в насочването към митовете и ритуалите открива знак на носталгия по времето, когато театралното зрелище е било приключение и пътуване в изкусителните предели на въображаемото. Според професора тогава театърът е и съпротива срещу индустрията на забавлението, която тласка към стандартизация на мисленето. Той оприличава работата на хората в театъра на служене в храм.
ОТ 19-ГОДИШЕН СЪТРУДНИЧИ НА ТЕОРЕТИЧНИ СТУДИИ И ТЕАТРАЛНИ ИЗДАНИЯ
Васил Стефанов е роден на 15 ноември 1933 г. във Варна. Завършва висше образование със специалност „Театрознание“ в Държавното висше театрално училище през 1958 г. От 19-годишен сътрудничи в теоретични и исторически студии, театрални и литературни издания.
През 1966 г. той получава френска стипендия и заминава на тримесечна специализация в Сорбоната, в Париж. През 1969 г. придобива научното звание доктор след защита на дисертацията „Проблеми на композицията в съвременната българска драма". През 1979 г. става доктор на изкуствознанието, защитавайки дисертация „Абсурдизмът или театър на отчуждението". През 1982 г. става професор в секция „Теория и история на театъра“ в Българската академия на науките.
НАД 30 ГОДИНИ С ИНСТИТУТА ПО ИЗКУСТВОЗНАНИЕ И СПИСАНИЕ „ТЕАТЪР“
След завършване на образованието си през 1958 г., Васил Стефанов започва работа като литературен сътрудник и редактор в списание „Театър", където остава до 1970 г.
Повече от 30 години Васил Стефанов работи в Института по изкуствознание към БАН, където постъпва през 1970 г. През 1976-1983 г. е заместник-директор на института, бил е и ръководител на секция „Теория и история на театъра“ и от 1996 г. – председател на научния съвет на института.
От 1976 до 1985 г. Васил Стефанов е член на специализирания Съвет по театрознание, киноизкуство и кинознание към Висшата атестационна комисия (ВАК) и на Комисията по литературознание, езикознание и изкуство към ВАК. От 1975 до 1979 г. завежда отдел „Изкуство" в списание „Отечество". От 1979 до 1984 г. той е заместник-генерален директор на държавно обединение „Театър и музика" към Комитета за култура.
УЧИТЕЛЯТ
През 1980-1981 г. Васил Стефанов преподава съвременен театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, а през 1991-1992 г. – теория на драмата.
През 1993 г. преподава театрален маркетинг в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1994 г. е преподавател по теория на драмата и театър на абсурда към театралния департамент на Нов български университет.
ЗА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР – С ПОЛИТИКАТА ДО ВХОДА
В продължение на 15 години проф. Васил Стефанов е директор на Народния театър „Иван Вазов". Първият път е от 15 май 1990 до 1 октомври 1999 г. и за втори път – от 25 февруари 2003 до 5 януари 2009 г. В работата си като директор на театъра държи на професионализма и на личностното професионално развитие на всеки актьор в трупата. „Ако мога да си припиша някаква заслуга по време на моето директорство, то е, че аз не допуснах в Народния театър, за разлика от много други театри, да влезе политиката помежду ни. Казах на всички : „С политиката до входа на театъра. В театъра политика няма!".
На въпроса кое е най-щастливото събитие, за което си спомня като директор на театъра, през 2014 г. по повод издадената му книга „Народният театър като съдба“ проф. Васил Стефанов казва: „Едно от най-щастливите събития, трудно е да ги измеря, но през 1992 година, на 23 май в Театъра на армията бях извикан, за да получа наградата „Аскеер" за най-добър спектакъл на сезона за постановката „Лоренцачо" на Маргарита Младенова. Това беше най-щастливият миг, защото той дойде като потвърждение на онова, което бих искал да направя като промяна в театъра. Аз бях щастлив за това, че някой, и то не кой да е, а хора от нашата гилдия, един театър, и то конкурентен театър, призна, че Народният театър произвежда в момента най-доброто, което може да види зрителят. Бях щастлив наистина".
ЕДНО МАЛКО ЧУДО
На възрожденския театър Васил Стефанов посвещава единствената си сценична композиция „100-годишно смешно театро", изградена върху текстове на Добри Войников, Петко Р. Славейков, Димитър Шишманов, Илия Блъсков, Тодор Икономов и други български автори.
Поставена е в родния му град Варна, в драматичния театър „Стоян Бъчваров“ през театралния сезон 1967/1968 година от режисьора Станчо Станчев. Участват едни от най-добрите варненски актьори – Илия Пенев, Георги Михов, Кирил Господинов, Евгени Бакалов, Ева Димитрова, Продан Нончев, Меглена Караламбова, Мара Спасова.
„И за своите съвременници, и за нас днес, българският доосвобожденски театър безспорно е бил и си остава едно малко чудо, трогателно и смайващо", пише Васил Стефанов в анотацията си към постановката.
ЧЕРНО НА БЯЛО
Той е автор на над 300 публикации в периодичния печат и в специализирани издания, на статии, отзиви, рецензии и трудове. Проф. Стефанов е един от доказаните авторитети в българската театрална наука, учен на европейско ниво с категоричен и изискан стил. Автор е на книгите „Драма и композиция" (1965), „Съвременен куклен театър" (1971), „Театрални срещи" (1973), „Абсурдизмът или театърът на отчуждението" (1977), „Литература и театър" (1983), „История на българския театър" (том 1, 1997), „100 години Народен театър“ (в съавторство, 2004).
Спомените на проф. Васил Стефанов за годините, в които управлява Народния театър „Иван Вазов“, са издадени в книгите му „Народният театър като съдба“ (2013) и „Дописан дневник" (2018).
ПРИЗНАНИЕ
През 1981 г. проф. Васил Стефанов е удостоен със званието „Заслужил деятел на изкуството", през 1983 г. получава орден „Народна република България" (трета степен). Носител е на наградата за критика на Съюза на артистите в България и на Годишната награда на БАН – за 1999 г. На 27 март 2003 г. проф. Васил Стефанов е удостоен със званието "Доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ.
През 2008 г. проф. Васил Стефанов е удостоен с орден „Стара планина" (първа степен) – за изключително големите му заслуги към България в областта на културата.
Проф. Васил Стефанов умира на 14 декември 2020 г., на 87-годишна възраст.
/АЯ/МГ/отдел „Справочна информация“
/ДД