През 1924 г. Майстора открива своя изложба в с. Дивля, от която са едни от най–значимите му творби – „Момиче от Калотино“, „Жетварка“, „Сестри“. Същата година се установява в село Шишковци, Кюстендилско, което се превръща в източник на впечатленията му за българския бит и култура. Животът му в село Шишковци е най–плодотворният период на художника. След трайното му установяване там, той открива няколко самостоятелни изложби както в Шишковци, така и в София. През 1950 г. е удостоен със званието „Народен художник“ и е обявен за "Почетен гражданин на София", а през 1959 г. – с орден „Георги Димитров“.
БТА съобщава:
Почина народният художник Владимир Димитров - Майстора
София, 29 септември 1960 г. Роден на 1 февруари 1882 година, прекарал детските и юношеските си години в Кюстендил, Владимир Димитров още от малък проявява дарба и силен стремеж да рисува. Завършил Рисувалното училище в София през 1910 година, той се отдава изцяло на изкуството. Той изучава с любов творчеството на големите майстори на световното изобразително изкуство в галериите на Лондон, Париж, Рим, Флоренция, Петербург, Виена, Берлин, Мюнхен, Дрезден, Брюксел, Ню Йорк и други. Взел е участие в Балканската и Първата световна война като военен художник. Години наред е бил гимназиален преподавател по рисуване.Още на младини Владимир Димитров се увлича по социалистическите идеи. В творчеството си той винаги се стреми да отрази живота и вълненията на обикновения човек от народа. Своите сюжети той черпи предимно от любимия Кюстендилски край.В новите условия, след 9 септември 1944 година, Владимир Димитров - Майстора встъпил в редовете на Българската комунистическа партия, участва с всичките си сили в обществения и културен живот на страната и в борбата за мир и дружба между народите. Заради големите му заслуги към българската култура и изобразителното изкуство Майстора е награден с орден „Георги Димитров“ и други ордени и отличия.Владимир Димитров - Майстора се извисява като най-голям самобитен наш художник, известен далече зад пределите на Родината ни. С неговата смърт българската култура и изобразително изкуство понасят тежка загуба.Поклон пред светлата памет на Владимир Димитров - Майстора.Тодор Живков, Вълко Червенков, Митко Григоров, Рубен Аврамов, Тодор Павлов, Начо Папазов, Георги Караславов, Александър Обретенов, Филип Кутев, Стоян Сотиров, Стоян Венев, Илия Петров.
***
Погребението на народния художник Владимир Димитров - Майстора
София, 1 октомври 1960 г. Днес културната общественост в столицата се прости с един от пионерите и най-изтъкнатите творци на нашето изобразително изкуство, видния борец за мир, народния художник Владимир Димитров – Майстора. С неговата смърт българският народ изгуби най-големия самобитен наш художник, оставил крупно наследство от забележителни творби, пропити е дълбок хуманизъм и жизнеутвърждаващо чувство, възпяващ с искрена любов живота и вълненията на обикновения човек от народа.Раздялата с Майстора стана в Националната художествена галерия - там, където са изложени много от неговите произведения, в които е разкрит самобитният талант на прекрасния човек, художник и комунист. На тъмносин фон бе поставена последната творба на Майстора „Автопортрет“, а под нея - обсипаният с цветя саркофаг с тялото на покойника. В скръбно мълчание още от сутринта край него минаха да се поклонят изтъкнати наши художници и хора на изкуството, общественици, студенти от Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“, ученици от Художествената гимназия и стотици граждани - почитатели на неговото правдиво, изпълнено с вяра и оптимизъм изкуство.За гражданина патриот и голям художник хуманист, стигнал един от най-високите върхове на световното изобразително изкуство, за неговата чиста и свята обич към трудовите хора, чиито образи Майстора обезсмърти в редица свои бележити картини, говори Драган Лозенски - преподавател във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович“.
През 2002 година, когато се отбелязват 120 години от рождението на Майстора, в пернишкото село Дивля е открит негов паметник.
Перник, 26 май 2002 г./БТА/ Бюст-паметник на Владимир Димитров - Майстора бе открит днес в пернишкото село Дивля. Автор на бронзовата фигура е скулпторът Величко Минеков, архитект е Лозан Лозанов.Майстора е живял в с. Дивля от 1925 г. до 1937 г. Отсядал е в сем. Цветкови. Леглото му се пази в дивлянския музей за репродукции, а работната му чанта се съхранява в Пернишкия исторически музей. През 1925 г. Майстора е подредил изложба в селото с картини, на които са нарисувани само дивлянски момичета. Една от тях и досега живее в Дивля. Това е 81-годишната Евдокия Тасева, чието лице краси банкнота от 500 лв. от 1942 г.Гости на тържеството бяха депутатите Явор Милушев и Стефан Данаилов, земеделската лидерка Анастасия Мозер, съветникът по национална сигурност в Президентството Николай Слатински и областният управител на Перник Димитър Колев. Инициативата за издигане на паметник на Майстора принадлежи на депутата Явор Милушев.
***
София, 27 септември 2002 г. /БТА/ Изложба на Владимир Димитро - Майстора (1882-1960) ще бъде открита тази вечер от Съюза на българските художници. Организаторите обясниха, че това ще е първият представен проект в Националния изложбен център за съвременно изкуство. Доскоро мястото беше известно като галерията на ул. "Шипка" 6.Експозицията, посветена на 120-годишнината от рождението на Майстора, включва около сто работи. Има ранни произведения, правени до 1912 г., картини на военна тема (1912-1918), "Цариградски цикъл" от 20-те години, както и късни произведения, рисувани след 1944 година. Част от творбите от 30-те години са обединени в темата "Българинът и българската природа". Картините в експозицията са предимно от Художествената галерия в Кюстендил, от НХГ, СГХГ, от галериите в Ямбол и Велико Търново, както и от частни колекционери.През 1923 г. Майстора подписва 4-годишен договор с Джон Крейн, съгласно който срещу издръжка то 150 долара на месец му предава известен брой картини, които заминават за САЩ и други страни по света, каза на БТА изкуствоведът Светлана Куюмджиева. По думите й голяма част от тези произведения и до днес са с неизвестно местонахождение, но друга част от тях са върнати в България. През 80-те години на миналия век българският колекционер и художник Светлин Русев се запознава с наследник на Крейн в Европа, който му показва акварели на Майстора, чието авторство първоначално не е изяснено. Става въпрос за "Цариградският цикъл", който също е показан в настоящата изложба, каза Куюмджиева. По-късно Русев открива и други рисунки, акварелни и живописни работи, които се откупуват и остават в България. Освен библиографски и документален материал, критика и отзиви, на "Шипка" 6 е показано едно от куфарчетата, в които са били рисунките, носени на Джон Крейн и с които по-късно те са донеси в родината на художника.