На последната сесия на Общинския съвет едно от знаковите лица не само на десницата в Русе, а и на местната политика въобще - д-р Теодора Константинова, обяви, че няма да бъде в листите на изборите на 29 октомври. Решението й идва след един мандат като народен представител и четири като общински съветник. Това провокира разговора ни с нея.
- Д-р Константинова, отказът ви да се кандидатирате на местните избори звучи като оттегляне от политиката. Така ли е наистина, кога, как и защо стигнахте до това решение? Плод на какво е то - на разочарование или на нещо друго?
- Решението ми за оттеглянето от активната политика, подчертавам - активната, е взето още през 2019 година, тъй като смятам, че всеки човек трябва да си поставя сам граници и да съумява да направи крачка встрани, за да даде път на други да направят крачка напред, независимо от това колко опит и мъдрост е натрупал във времето по отношение на живота и на обществено-политическата дейност. Смятам, че трябва с достойнство да се оттегля човек, когато има хора до себе си и след себе си, които могат да поемат щафетата. Моето намерение беше съобщено на ръководството на „Демократи за силна България“ в Русе. Хората знаеха, че аз за последен път се кандидатирам в местната политика през 2019 година и не съжалявам. За разочарование не може да става въпрос. Човек изживява разочарования и в живота, и в политиката, но не това е причината и в никакъв случай не бих го позволила. А и
трудно може да ме разочарова някой или нещо, освен приятелско предателство
Но аз ще продължавам да следя отблизо всичко, което се случва, и с възможностите, които имам на местно и национално ниво, чрез представителите ни в парламента ще правя всичко възможно в името на моите каузи и принципи, на общите каузи и принципи - да помагам както на Русе, така и за някои стъпки на национално ниво, особено по отношение на здравеопазването.
- Да се върнем в началото - кога и как встъпихте в политиката? Какво накара един добър, известен и търсен лекар да тръгне по този трънлив път?
- Беше много интересен начинът, по който за първи път се срещнах с хората, които ми предложиха да вляза в политиката. Това бяха Димитър Абаджиев и Иво Цанев, които заемаха много сериозни позиции в тогавашното управление. Около Заговезни ми казаха, че тези хора, които съм гледала по телевизията, за които съм слушала и съм следила като политици тогава само като гражданин, искат да се срещнат с мен и да ми предложат да вляза в листата на Съюза на демократичните сили от Русе. Срещата протече съвсем кратко, тъй като ние имахме семеен ангажимент. Заявих им - и те си спомняха дълго за това - че не може да бъде манипулирано мнението ми и много твърдо заявих, че
няма да позволя някой да ме мести като пешка по шахматната дъска
Не отговорих на въпроса, тъй като в нашето семейство обсъждаме всичко заедно и обсъждайки след това със съпруга ми и с дъщеря ми предложението, те бяха първите хора, които се включиха във вземането на решението ми. Получих тяхното мнение, дъщеря ми е един много мъдър човек от съвсем малка, съпругът ми е аналитичен и също с много опит човек в живота. Казаха „Добре, ти си постигнала в професията много, защо да не се обърнеш и към обществено-политически живот и обществена дейност?“. Разбирах, че представителите на СДС са търсили в Русе популярна личност, известна, неопетнена, с авторитет и най-вероятно са правили проучване или някои им е подсказал моето име. Та това беше в общи линии първоначалната крачка, която направих: да дам своето съгласие.
- Това през 2001 година ли беше?
- През 2001 година, да. Преди това никога не е минавало през съзнанието ми и не е била моя мечта да участвам в политика и да заемам някакви позиции в политиката изобщо.
- Но все пак сте следили политиката. Имахте ли представа с какво се захващате?
- Не пълна, защото това беше тера инкогнита, ако мога да кажа така, и нещо, което е толкова далеч от моята професия. Човек, който е решил да се занимава много сериозно с това, като начало трябва да положи огромни усилия. Същото направих и аз.
Това е една друга професия. Ако искаш да я вършиш както трябва, е нуждо да се учиш
Аз имах късмета да работя в един парламент с много изявени личности, във всички групи имаше много изявени личности и политици. В нашата парламентарна група бяха хора и политици от такава висока класа, че съм се учила от тях, и смятам, че това допринесе да приема заниманията ми като политик като нещо изключително интересно и отговорно. За мен беше чест да работя с хора като един велик държавник като Иван Костов, като Светослав Лучников, Йордан Соколов, всички почти министри от правителството на ОДС и това беше една наистина огромна школа за мен. Мисълта ми, когато започнах своята дейност в парламента и много пъти съм я заявявала на приятели и на хора от нашите политически среди, беше да не изложа Русе и да представя достойно града и политическата сила, от която съм избрана за народен представител. И това не е клише, това е абсолютната истина.
- Какви цели имахте при влизането в политиката? Кои от тях постигнахте и кои не успяхте?
- Целите се родиха всъщност в процеса на работата. Аз правех приемни всеки понеделник. Всеки! Изключенията бяха, когато имаше извънредни сесии на парламента, но това бяха много редки случаи. И всеки понеделник имах посещения. Пазя архивите, всичко се записваше много подробно. Идваха по 15-20 до 30 души и те ми даваха много ясна представа за нещата, които е необходимо да направя, за целите, които трябва да изпълня на местно ниво, а и на национално. Целите се раждаха там. Водила съм такива битки... Една от най-големите и важни за мен, като шовинист русенец, беше
да проведа битката за това Русе да остане център на Северния централен район, защото имаше интерес да бъдем изместени и от Плевен, от Велико Търново
Те бяха много силни тогава, с представителството си на депутати от НДСВ и никога няма да забравя голямото събрание в препълнената зала в хотел „Рига“, когато се изправих срещу един такъв човек. И в Народното събрание водих битката също, с Костадин Паскалев /тогава вицепремиер - б.а./... И с аргументи в края на краищата смятам, че допринесох изключително много Русе да остане център. Това е една сага, с която наистина мога да се гордея много.
Още нещо, което може би изглежда дребно на фона на големите цели и каузи, но нещо много важно - беше по повод на моя пациентка, чието детенцето беше с вродена глухота. Проведох битката за това да бъдат поети от държавата слуховите апарати за тези дечица, което решаваше съдбата им и бъдещето им. Стояла съм пред вратите на министрите на социалните грижи, на здравеопазването и успях. Това може да е много малко в очите на някого, но това беше една много сериозна и голяма битка. Има и много други неща, които няма смисъл да изброявам. - Как изглежда политиката отвътре? Какво не виждат избирателите и защо е това общо внушение, че е мръсна работа?
- Ако си решил да бъдеш истински политик, да поемеш отговорността и ангажимента като такъв, е много много тежка и трудна работа. Хората не виждат работата в комисиите в парламента или в общинския съвет, не виждат колко труд се полага, колко много четене, колко много проучване, колко много информация се събира, какъв анализ трябва да направиш, за да може да се изправиш пред комисиите и пред журналистите, да изказваш позиции, да изказваш мнение, да защитаваш каузи и позиции пред повече от 200 чифта очи в Народното събрание... Да не говорим за това, че може да срещнеш и много недобронамерени персони в своята дейност - както на национално, така и на местно ниво и да си ощетен в личностен план дори.
Да бръкнеш с ръка в един кошер с пчели, да не знаеш колко могат да те ужилят и колко от тях могат да предизвикат тежки последствия
Затова може би хората казват, че е мръсна работа. Трябва да си много устойчив, адаптивен, за да издържиш години наред, без да влезеш в някакви схеми, за да успяваш.
- А може би хората казват, че политиката е мръсна работа, заради компромисите, които се налага да се правят. Какви компромиси могат да се правят? В името на какво? Срамен ли е компромисът?
- Нещо, което абсолютно твърдо съм отстоявала, е да не правя компромиси с моите разбирания. Със съвеста си никога не бих направила компромис. Това е категорично с много големи букви написано в моето съзнание верую. Компромис или по-скоро консенсус би могло да има в името на много по-голяма кауза, която трябва да преодолее личното или партийното его, но само в името на много по-голяма кауза, която е в национален интерес или в интерес на русенци, на Русе. Това е моето разбиране.
- Значи все пак не отхвърляте твърдението, че политиката е изкуство на възможното, което изисква отстъпки?
- Смятам, че
това изисква дипломация, и то висша, когато е в името на големи каузи -
при приемане на закони в интерес на националната сигурност, на здравеопазването, на нашето придвижване, напред, за да бъдем една силна България в обединена Европа, за да има спокойствие, законност, ред. Тогава може да се прояви гъвкавост и дипломация. Сега например такива каузи са влизането ни в Шенген и в Еврозоната.
В политиката е много важно да има праволинейност и твърдо поведение по отношение на принципите и идеите, които са заложени, и целите в политическата сила, в която членува човек. Но дипломацията и гъвкавостта, за която говорихме, изискват понякога да се прави крачка встрани, за да се върви напред.
- Колко често сте била безсилна да промените нещо важно и необходимо? Има ли такива случаи?
- Нетолкова често, но си безсилен тогава, когато хората, опонентите, било в парламента, било в общинския съвет, гласуват по определен начин, не защото имат аргументи, а в името само на противопоставянето, независимо че предложенията, които отхвърлят, са в интерес на хората. Такива случаи е имало и в Общинския съвет в Русе.
- Дългото участие в политиката предполага и много възможности. Имали ли сте предложения за постове през годините?
- Да, имала съм, и то не едно. Дори съм имала предложения да премина в друга политическа сила, силна на деня, но за мен лоялността е нещо много ценно, скъпо удоволствие е, това са го казали по-мъдри хора. Но за постовете - аз никога не съм имала слабост към постове, никога не съм била алчна за постове и това съм го доказала във времето,
защото съм имала възможност, както на местно, така и на национално ниво да заемам постове, но не съм го искала
За мен винаги е било важно да работя любимата си професия, да работя с хората, да мога спокойно да изляза по улиците с чисто чело, което смятам съм постигнала, и да не посрамя както града си, така и себе си и семейството си.
- Как се промени политиката през годините, в които бяхте в нея? Как се промениха личностите, отношенията, каузите, атмосферата в нея?
- Мисля, че стана по-комерсиална политиката. Разбира се, винаги е имало личности, винаги е имало качествени хора, но се свърхкомерсиализира. Според мен това е нещо, което не бива да се случва. Няма това усилие, което се полагаше от хората, влезли в политиката. По-лежерно е, много по-малко са хората, които са готови да жертват много от собственото време, собственото си спокойствие в името на каузи в политиката. Няма и толкова изявени личности или по-скоро са по-малко в сравнение с преди години. Надявам се, че ще бъдем свидетели на това с влизането на нови хора да се подобри и качеството.
- Като говорите за комерсиализиране на политиката, какво имате предвид точно? На нея се гледа като на източник на лични облаги ли?
- Точно така, за това говоря и го казвам абсолютно спокойно. Не казвам, че всеки го прави, но се комерсиализира много, изключително много политиката. И се преследват лични, семейни, бизнес облаги. Виждаме го всички и е обществена тайна.
- От тази констатация има много малка стъпка до една друга - всички са маскари.
- О не, не, не съм казала това нещо. Казах, че много се комерсиализира, но не че всички са комерсиални. Категорично.
Далеч не всички са маскари, има много отдадени на каузите и идеите си хора. Това, че всички са маскари, е едно от най-вредните внушения, а и не е вярно
То обслужва други тези - че политиците са вредни и излишни, следователно е нужна твърда ръка. Но тук трябва да припомним Монтескьо - „Всяка власт развращава, абсолютната - абсолютно“.
- Защо в Русе не се случва истинско дясно обединение? Тук е имало такива опити, а и примери, но в крайна сметка се стига до фрагментация.
- Известно е, че аз винаги съм била за обединение в дясното и сме го доказвали. Дори когато на национално ниво е било немислимо, ние тук сме създавали обединения в различни формати, но сме разделени, това е факт. Може би има други интереси, те диктуват - това е най-краткият отговор.
- Тези интереси са извън Русе, така ли да го разбирам?
- И извън, и в Русе. Други интереси диктуват това, които предпочитат да се разпиляват гласовете на дясното. Затова говорих и за комерсиализма.
- Имате ли препоръки към младите хора, които тръгват или вървят по вашия път?
- В политиката е задължително уважението.
Еднакво неуместно е както по-възрастните да гледат на младите отвисоко, така и обратното
А се случва и напоследък като че ли по-младите са повече склонни към надменност и самочувствие, което понякога е измамно. Това е от поколението. Ние бяхме научени да уважаваме и да гледаме с респект на по-възрастните. Но не говоря за такова отношение, а за взаимно уважение.
- За пръв път от много време не сте част от активна предизборна кампания, как ви изглежда сега тя отстрани? Чувствате ли ли някакво облекчение или пък малко носталгия?
- Дистанцията все още е прекалино малко. Кампаниите също се промениха. През 2001 и 2005 година, когато участвах в национални кампании, обикаляхме всяко едно населено място. Започва се сутрин в 7.30 до вечер до 21-22 часа. От място на място, в препълнени читалища, на препълнени площади, със срещи с интерес на хората... Имаше някаква голяма всеотдайност, енергия, както от страна на хората, които кандидатстваха на избори, така и от страна на обществото. Но постепенно този ентусиазъм замря. Причините бяха различни. Хората, особено в малки населени места, започнаха да се страхуват да се срещат с кандидати, които не са от силната партия на деня. Започнаха да се притесняват и колективите, ние обикаляхме в толкова много фирми, цехове, фабрики и хората се събираха, задаваха въпроси, изслушваха, много повече интерес имаше. Но
този страх да не се срещат с представители на политически сили, които не са силни на деня, изигра голяма роля
И това не е оправдание за нещо, а го казвам със съжаление за годините, в които беше по друг начин. Бяха по друг начин поставени кампаниите, с много повече възможност за срещи, енергия и други.
- Значи сега хората са по-малко свободни, така ли да го разбирам?
- Хората са свободни, но не са склонни да се подлагат на опасност от рикошет по отношение на собственото им спокойствие. Те се страхуват да идват и на приемни и аз това съм го казвала от трибуната на Общинския съвет неколкократно - че хората се страхуват да идват на приемни на политическа сила, която не е управляваща.
- Това звучи доста печално.
- Но е така.
- След повече от 30 години по-късно да се върне страхът, е една много тъжна констатация.
- Аз говоря за приемните на общински съветници, но и приемни на депутати не са посещавани, когато не са от силната страна. И е наистина тъжно, но това е положението.
- Има ли някаква възможност все пак в някакъв момент да промените решението си и да се върнете в активната политика?
- В активната не. Но с абсолютна сигурност ще наблюдавам с интерес какво се случва на местно ниво, в 4 общински съвета съм била член. Знам много, научила съм много, можела съм да бъда крайна, но винаги съм смятала, че трябва в изказванията си, във вземане на решения - мои, на групата, първо да зачитаме достойнството на всеки, заради това не съм била от кресливите и високопарни изказващи се. Защото съм смятала винаги, че независимо към кого е отправено посланието, трябва да зачиташ достойнството на опонента и винаги нашите решения са били свързани с това кое е полезно за града и за общността.
Никога не сме се противопоставяли в името и само заради самото противопоставяне
и смятам, че това е важно и трябва всеки да се съобразява с това, а не в името на партийното противопоставяне да се пренебрегват интересите на хората и на Русе.
- Правили ли сте лична равносметка за участието в политиката? Какво получихте, какво изгубихте, какво изпуснахте в личен и професионален план? И въобще струваше ли си това приключение? Това приключение ли беше всъщност?
- Не бих го нарекла точно приключение. Струваше си, защото това ми даде много други възможности: за познания, за опит, за срещи с хора, с изключителни качества като хора, като политици, като държавници. Това ми даде криле и ми показа, че освен медицината има и други интересни занимания, макар че медицината винаги ще остане моята любов. Интересни и полезни занимания и ми доказа, че мога да се развивам и съм имала качества, което е лично удовлетворение, да поема успоредно с медицината и друг път, за който никога не съм мислила, че е възможно да избера. И това е удовлетворение. Това е нещо, което ти дава самочувствието на човек, който може да се справи с предизвикателствата.
Трябва много да си адаптивен и силен, за да попаднеш от родилна зала, както често съм казвала, в друга среда - в парламента
сред хора, които нямат нищо общо с извървяното до 49 годишна възраст, на каквато бях, като влязох в политиката.
От какво ме е лишила политиката, какво ми е отнела... Отнела ми е - но и медицината ми е отнемала - много от времето, което бих могла да дам на семейството си. Лишавала съм себе си и близките си, хората около себе си, семейството ми, дъщеря ми, внуците, от заедно прекарано време. Защото съм била дисциплинирана по отношение на ангажиментите в обществено-политическия живот.
- Може би това е цената.
- Това е цената и разсъждавайки, ми навява тъга, но нищо. Аз съм получавала винаги разбиране в семейството си, огромна подкрепа от моя съпруг, подчертавам дебело това, от децата - в лицето на дъщеря ми, на зет ми и внуците. Благодаря, че всички са здрави и ще ще имаме възможност сега да бъдем повече време заедно.
- Последно - а сега накъде?
- Моят неизменен път е медицината, ще бъда в нея, докато съм жива и здрава и докато мога. Ще имам повече време за семейството, за приятелите, но никога няма да спра да се интересувам и да наблюдавам политиката, особено в Русе. Когато имам възможност, ще си вземам свободен ден, за да присъствам на сесиите като гражданин, да видя как работи новият Общински съвет.