Той сподели, че с „Добрият шофьор“ приключва неговият период в Голям Дервент. В селото той снима както игралния, така и част от документалните си продукции, една от които е „Последният гларус“, с която бе открито тазгодишното издание на „Златна роза“.
Снимките на „Добрият шофьор“ и „Последният гларус“ са вървели паралелно, разказаха Малин Кръстев и Тонислав Христов. Работата по тях е продължила година и половина във времето на пандемията с коронавирус и е била доста тежка за екипа. Режисьорът уточни, че е заснел историята игрално, защото тя не можела да се разкаже в документален филм.
Кръстев изпълнява ролята на Иван, разделен със семейството си, живеещо във Финландия. Той събира пари, работейки като таксиметров шофьор и превозвач на бежанци, за да се върне при жена си и сина си. За него професионалната провокация в „Добрият шофьор“ дошла от това, че е трябвало да имплантира героя в себе си, за да бъде максимално истински, както и да съхрани енергията и верния тон на персонажа през дългия снимачен период.
Сценарият е писан съвместно с Константин Божанов, който помага в началото за структурата, а след това режисьорът го завършва с шведския продуцент на филма Каарле Ахо. „Добрият шофьор“ е разпространен в Швеция и Финландия и е приет много добре от публиката, получил е висока оценка и от местната критика, разказа още Христов.
Българските киноспециалисти на „Златна роза“ също похвалиха игралния дебют на Тонислав Христов, когото определиха като величина в документалното кино. Людмила Дякова изрази мнение, че в „Добрият шофьор“ режисьорът прави хибрид между игрално и документално без да изневерява на нито една от двете форми, а актьорите са водени така, че стоят като натурщици. Случващото се засяга много дълбоко зрителите, най-вече проблемът за отношенията между деца и родители, каза още тя. Оказа се, че не е правен кастинг за главните роли. Христов призна, че е избрал Кръстев и Георгиев и е защитил тяхното участие пред продуцентите.
По думите на кинокритика Божидар Манов филмът е подквасен с искреност и достоверност. Той направи извод, че хубавите кинопродукции на тазгодишния фестивал „Златна роза“ са тъжни, но това се дължи на тъжната действителност, в която живеем, в която, ако човек се довери на емоционалната си сетивност, няма как да се хили като на панаир.
Режисьорът отговори, че в игралния си дебют е опитал да внесе светло начало с доза хумор, както прави в своите документални ленти, но това не паснало, защото всеки филм си има своя посока и живот. Той подчерта, че работи много лесно с операторите Орлин Руевски и Александър Станишев, с които снимат поредно заглавие.
Тонислав Христов е завършил кинорежисура в Хелзинки. Има няколко документални филма. Сред тях са „Пощальонът“, номиниран за Европейските филмови награди през 2017 г. и „Тайният живот на Вера“ от 2019-а, който е показван на Берлинале и Сънданс.