По покана на видните български учени д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев на официално посещение в Поликрайще пристигнаха г-жа Ружка Митева Николова – Президент на Асоциацията на българските дружества в Аржентина и д-р Густаво Естебан Гергофф Грозефф, преподавател в Националния университет на Ла Плата, провинция Буенос Айрес, Аржентина. Гостите бяха придружавани от д-р Валентин Воскресенски от Българската академия на науките в София. За да пристигнат от Буенос Айрес в Поликрайще, г-жа Николова и д-р Гергофф бяха пропътували повече от 12 000 км.
Те бяха официални гости на тържествата в Поликрайще по повод на Деня на земеделско-стопанската задруга на Поликрайще – Кръстовден, който е официален празник на Поликрайще от 1937 г. Присъстваха кметът на Община Горна Оряховица, танцови състави и много граждани от Поликрайще и околните селища. От уважение към гостите от Аржентина, те бяха представени на френски и английски език от проф. Георги Георгиев. Превод на български извършваше д-р Марияна Георгиева. Г-жа Николова и д-р Грозефф с интерес следяха изпълненията на колективите и приготвянето на градинарската чорба в голям казан, за варенето на която от рано сутринта се грижеше г-н Тодор Кушев и я разбъркаше с големия черпак.
Д-р Марияна Георгиева разказа за историята на Земеделско-стопанската задруга в Поликрайще и за нейния празник – Кръстовден, който се празнуваше и чиито гости бяха г-жа Ружка Николова и д-р Густаво Гергофф.
Земеделско-стопанската задруга в Поликрайще е създадена през 1937 г. въз основа на Наредбата-закон за създаване на Земеделските стопански задруги, приет през 1935 г. от правителството на Андрей Тошев. За Председател на Задругата е избран Марин Маринов Попхристов. Тя е най-голямата обществена организация в Поликрайще с 1834 члена. Има знаме и участва във всички манифестации, митинги и събития, официални празненства в Поликрайще. Участва и в общоземеделски митинги в Търново, Г. Оряховица и др. За празник на Задругата в Поликрайще е определен Кръстовден (Въздвижение на Светия Кръст Господен) - единият от дванадесетте велики празника на православната църква, честван винаги на 14 септември. За първи път той е празнуван тук през 1937 г. като официален празник на Поликрайще. След 9 септември 1944 г. Земеделско-стопанската задруга престава да съществува, Празникът е забранен и след години започва отново да се празнува под формата на Ден на плодородието.
През 2021 г. Кръстовден, 14 септември – Празникът на Земеделско-стопанската задруга в Поликрайще, е възстановен като официален празник на Поликрайще.
Гостите бяха обстойно представени на обществеността.
Г-жа Ружка Николова е родена в София. Завършила Софийския университет „Климент Охридски“ - специалност българска филология и подготвителна година за чуждестранни студенти на Държавния университет в Хавана, Куба. От 1974 до 1984 година работи като редактор в Българско национално радио, Главна редакция „Предавания за българите в чужбина“. Член на Съюза на българските журналисти. От 1984 година живее в Аржентина. Със съпруга си Хуан Петкофф, аржентинец от български произход, издават вестник „Родна реч“, а след това и вестник „Български вести“. Работи в местния седмичник „Мундо де Берисо“. Сътрудничи на издания в България и в Аржентина. В момента поддържа интернет страницата на Аржентино-българската фондация. От 1984 година преподава български език в Аржентина, като за целта в продължение на години пътува от провинция Буенос Айрес до провинция Чако с автобус. През 1985 година по нейна инициатива в Буенос Айрес се създава Аржентино-българската фондация. В момента е председател на тази организация. Работи като преводач към Посолството на Република България в Аржентина. Превежда и книги, изложби и филми.
Съдейства на български журналисти, дипломати, учени и представители на български институции при техни пътувания в Аржентина. Любопитно за нея е да се знае, че бродира и шие народни носии. Събира исторически материали за българската емиграция в Аржентина. През 2015 година е обявена за „Българка на годината“ от Държавната агенция за българите в чужбина. Най-активното и влиятелно българско дружество е в град Комодоро Ривадавия, провинция Чу̀бут в Патагония. По негова инициатива там през 2022 година се създава Федерация на българските дружества, на която е избрана за Президент.
Густаво Естебан Гергофф Грозефф е доктор по естествени науки на Националния университет на Ла Плата, Аржентина, инженер по агрономство и инженер по горско стопанство също от Националния университет на Ла Плата. Той е Научен сътрудник на Националния научен и технически Изследователски съвет (CONICET) – главната агенция по науки и технологии за горите на Аржентина. Научните му интереси са в областта на физиология на растенията и синтеза на аскорбинова киселина, новите технологии във физиологията на плодовете и семената след прибиране на реколтата и в помологията (технологиите за дървесни плодове). Д-р Гергофф е ръководител на практическата работа по физиология на растенията и по овощарство към Факултета по селскостопански и горски науки на Националния университет в Ла Плата. Автор е на 23 научни статии и 11 глави от книги. Ръководител на студенти, докторанти и специализанти на следдокторска специализация към Факултета по селскостопански и горски науки на Националния университет на Ла Плата. Получил е престижната награда „Д-р Хоакин Виктор Гонсалес на Общината Ла Плата, Аржентина и Награда за научна, технологична и художествена работа от Националния университет на Ла Плата. Д-р Хоакин Виктор Гонсалес (1863 – 1923) е известен аржентински педагог, политолог, писател, магистрат и политик. Д-р Гергофф е Поканен рецензент на престижни международни списания. Книгите, в които са отпечатани глави, чийто автор е той, са публикувани в издателството Шпрингер в Сингапур и в Швейцария, както и в Издателството на Университета на Ла Плата. Той е редактор на книгата „Въведение в размножаването на растенията – от физиологията до интегрираната практика“.
Ла Плата е град в Източна Аржентина, административен център на провинция Буенос Айрес. Столицата е автономен град и не е част от провинцията. Населението на Ла Плата е над половин милион, а това на провинция Буенос Айрес е около 17 милиона жители. В този град има 3 университета: Национален , Католически и Аржентински нотариален университет. Националният университет на Ла Плата има 17 факултета със 118 специалности. В него се обучават между 90 и 100 000 студенти.
Той е един от най-добрите университети на Аржентина. Заема 540 място в световната класация на университетите, между 301 и 350 място в световната класация по предмети и 18 място в класацията на университетите на Латинска Америка и Карибите. За сравнение Софийският университет е класиран на 741-750 място в световната класация на университетите. Той има 19 000 студенти и 2000 преподаватели. По друга система е на 970 място в света и 378 място в Европа. По трета система е между 1201 – 1500 място в света. За другите български университети данните са твърде противоречиви и едва ли могат да се открият в някакви престижни световни класации.
Гостите ни получиха Почетните отличия на имената на Епископ Вулфила и Министър Димитър Кушев
През 2020 г. Общото събрание на населението на Поликрайще учреди почетни отличия.
Д-р Марияна Георгиева запозна присъстващите с личностите, на имената на които са учредени те.
Епископ Вулфила е най-великата личност, живяла по нашите земи и неговата дейност е от световно значение. Тук той е създал готската азбука и превел Библията от гръцки. Части от превода на епископ Вулфила се съдържат в Сребърния кодекс, който се пази в Университета в Упсала, Швеция. Вулфила е апостол, просветител и покръстител на готите. Той е първият епископ на тервингите (визиготите). В 348 г. с разрешението на Римския император Констанций II той довежда готите и ги заселва в тяхната обетована земя – земите на Поликрайще и Мизия. Затова самият император го нарича тогава „съвременният Моисей“. Именно тук – в земите на Поликрайще и на Никополис ад Иструм той положил началото на германоезичната литература. Земите на Поликрайще (на Никополис ад Иструм) за света имат същото значение, както Йерусалим, Константинопол и Рим. За България и целия източен свят е като това на Солун, Велики Преслав, Охрид и Велико Търново, взети заедно. Значението на делото на Епископ Вулфила за света е съизмеримо с това на св. св. Кирил и Методий, само че извършено половин хилядолетие по-рано. В своята история на готите „Гетика“ историкът Йорданес през 551 г. пише за огромен народ, който продължава да живее тук. Готите на епископ Вулфила са християни. Те имат различно разбиране за природата на Светата Троица – Отец, Син и Дух от православието и католицизма.
Ние, поликрайщчани сме потомци на Епископ Вулфила и на тези готи. Ние сме тези, които трябва да възродим познанието за великото дело на Епископ Вулфила по нашите древни земи. То е наше историческо наследство.
Министър Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев е един от най-изтъкнатите български специалисти в областта на земеделието. Роден в Поликрайще на 15 февруари 1889 г. Завършил агрономство във Виена и Германия. Специализирал винарство във Виена и Будапеща. Главен специалист и Главен секретар в Министерството на земеделието и държавните имоти (1931 – 1934). С подкрепата на Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ и на Земеделско-стопанската задруга на Поликрайще избран за член и председател на Съюза на българските градинари (1934), за народен представител в Двадесет и четвъртото обикновено народно събрание (1938 –1939) и за Министър на земеделието и държавните имоти (15 февруари 1941 – 11 април 1942). Осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Разстрелян на 1 февруари 1945 г. На 26 август 1996 година присъдата е отменена с Решение No. 172 на Върховния съд.
Той е един от хората, допринесли най-много за културното, стопанското и всестранното развитие на Поликрайще.
Министър Димитър Кушев доставя тръби от Германия и прави водопровода на Поликрайще. Открива Допълнително Образцово Земеделско Училище „Поликрайще“ с пансион и столова. Назначава агроном, създава Коневъдно дружество, организира земеделски изложби, изкупвателен пункт на гара Поликрайще, откъдето са изнесени хиляди вагони с грозде, овошки и зеленчуци за Германия. Доставя елитни животни, качествени семена. Земеделието в Поликрайще се ръководи от Научните институти в Кнежа и София. Създава земеделска библиотека, урежда курсове по земеделие. Разкрива първите Летни детски градини в Поликрайще през 1943 г. Всичко това е заплатено от Министерството на земеделието.
Инсигниите на Почетните отличия на имената на Епископ Вулфила и Министър Димитър Кушев бяха връчени на г-жа Ружка Николова и д-р Густаво Гергофф от проф. д-р Георги Георгиев, Председател на Кметския съвет на Поликрайще.
На инсигниите на Отличията надписите гласяха:
„От името на Поликрайще и всички поликрайщчани по света награждаваме г-жа Ружка Митева Николова, Преводач, Журналист и Председател на Федерацията на българските сдружения в Аржентина с най-високото Специално отличие на Поликрайще „Епископ Вулфила“ за подкрепата да се премахне прахът на забвението и да се възроди познанието за великото дело на Епископ Вулфила от IV век по древното землище на Поликрайще.“
„От името на населението на Поликрайще и поликрайщчани, живеещи по всички краища на света изразяваме дълбоката си почит към приноса към науките за селското стопанство и горите, както и за издигане авторитета на България и удостояваме със специалното Почетно отличие на Поликрайще „Министър Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев“ д-р Густаво Естебан Гергофф Грозефф, доктор по естествени науки, инженер по агрономство, инженер по горско стопанство, Национален университет на Ла Плата, Аржентина.“
Удостоените приеха наградите с вълнение и голяма радост. След това те изказаха благодарност на обществеността на Поликрайще за вниманието и високата оценка на тяхната дейност и разказаха за българската общност в Аржентина. Те дадоха и интервюта за BBR TV-London на Изпълнителния й директор г-жа Таня Георгиева.
След церемонията по награждаването по покана на главния църковен ктитор и църковен настоятел г-н Марин Георгиев Маринов високите гости от Аржентина посетиха църквата „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще. Г-н Маринов, който от 30 години ежедневно се грижи за нея, разказа за своите усилия за нейното възстановяване. Благодарение на тях днес църквата „Св. Вмчца Марина“ е най-представителната църква във Великотърновска епархия. Тя е превърната в дворец на църковното изкуство от г-н Маринов. Той изцяло е възстановил сградата, която беше в окаяно състояние, реставрирал е иконостаса, иконите, поддържа църковния двор в образцов вид и го е превърнал в прекрасен парк. Негова гордост са японските вишни, които е засадил и за които се грижи лично. В момента се изографисват стените на храма. Г-н Маринов показа на гостите от Аржентина копието от чудотворната икона на Св. Георги Зограф, което той е подарил на църквата и проскинетария, в който то е поставено. Той им сподели вълнуващи моменти от трите си пътувания до Божи гроб в Ерусалим и петте до Света гора Атонска и българския манастир „Св. Георги Зограф“, където е получил Божието благословение и благодат.
После д-р Марияна Георгиева даде работен обяд на официалните гости. По време на него бяха обсъдени възможностите за установяване на трайни връзки и сътрудничество с Асоциацията на българските дружества в Аржентина. По време да общуването ни научихме, че българската общност живее главно в три аржентински провинции: Чако, Чу̀бут и Буенос Айрес. Българските емигранти са заминали за Аржентина в преобладаващото си мнозинство през 30-те години на XX век. Пристигайки на пристанището в Буенос Айрес те са били разпределени в три потока. Единият е изпратен на север в провинция Чако, на около 1000 км от столицата, където те са работили в памукови плантации. Там те са съсредоточени в градовете Лас Бреняс и Роке Саенз Пеня. Втората голяма група се е озовала на 1700 км на юг от Буенос Айрес в провинция Чу̀бут, Патагония и живее основно в град Комодоро Ривадавия, където е работила в нефтодобивната промишленост, в нефтопреработвателната рафинерия, разположена в града и в текстилни предприятия. Третата е останала в провинция Буенос Айрес и наброява около 500 семейства, които живеят главно в град Берисо, разположен на около 60 км югоизточно от столицата на брега на залива, в който река Рио де Ла Плата се влива в Атлантическия океан. Българската общност в Аржентина наброява към 100 000 души. По-голямата част от потомците на българите от второ и трето поколение вече са загубили българския език, понеже са попаднали в испаноезична среда. Независимо от това обаче, в официалните им документи е посочено, че са от аржентино-български произход, фамилните им имена са български. Те са създали български дружества, които са особено активни, спазват българските традиции, например правят българска баница с гръцко и арменско сирене, защото в Аржентина не се допуска внос на българско. В провинция Чако е издигнат паметник на Христо Ботев и г-жа Ружка Николова ни разказа, че е особено трогателно да се види българско хоро от 60 души около него. Улицата, на която живее д-р Густаво Гергофф в град Берисо се казва България и неговият дом е заобиколен от български къщи. Значителна част от аржентинците с български произход са и български граждани и при всяка възможност посещават България. За получаване на българско гражданство на нашите сънародници там се изисква доказване на български произход и българско гражданство на техните предшественици, но не се изисква владеене на български. Те обаче полагат изпит за основни познания по българска история и география. Д-р Густаво Гергофф ни разказа, че двамата негови дядовци и едната му баба са българи и с гордост ни показа снимки от техните български лични карти, които носеше със себе си в телефона си. Най-напред неговият баща е получил българско гражданство, след това самият той, а сега и неговата дъщеря вече е българска гражданка. Той вече е втори път в България.
След обяда заедно с г-жа Николова и д-р Гергофф посетихме и разгледахме римския град Никополис ад Иструм, разположен в непосредствена близост до Поликрайще. В продължение на няколко часа ние, д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев, ги запознавахме с неговата история и с делото на Епископ Вулфила. В късния следобяд гостите отпътуваха.
проф. Георги Георгиев
д-р Марияна Георгиева