Пред публиката авторът коментира, че в „Скритата София“ е поместил почти всичко, което знае за града. Изданието съдържа общо 45 публицистични есета и над 200 черно-бели фотоса. Проучванията за тома са започнали през 2009 г., две години след като Георги-Момчил Попов представя първата си книга по темата - „София – европейска дестинация“.
Учителите ми за „Скритата София“ са трима, посочи авторът. Това са акад. Константин Иречек („Пътувания по България“), Кирил Христов („Затрупана София“) и Кенет Кларк („Цивилизацията“). Попов разказа, че сред необичайните места, на които е открил част от историята на столицата, която представя в новата си книга, е село Мърчаево. „Не знам дали много хора знаят, но в Мърчаево има музей на Дънов. Аз бях един от първите, които писаха за гроба на Дънов тук, в София, но в Мърчаево е неговият музей, където той е живял по време на бомбардировките. Там се стичат хора от цял свят, а тук не се знае за това. Тези неща трябва да ги знаем“, коментира Георги-Момчил Попов.
Той допълни, че част от фотографиите в „Скритата София“ са от неговия семеен архив. „На първата ни къща е паднала бомба през 1941 г. и това, което е пренесла баба ми в новата къща, която е отново на ул. „Дунав“, са били три-четири малки албумчета, които са с картички и снимки. Това беше. Фактически това е паметта, онагледената памет“, разказа авторът.
„Господ ни благослови с тази книга, защото в София освен хора, които идват от други градове, има хора, които не заслужават да живеят в София. Техните порядки, възпитание, техните комплекси, близки на тези на хуните, превземат постепенно нашата столица. И това не е въпрос само на политика, която започна от комунизма. Това, което ние като хора на перото и на духа, можем да направим, е да съдействаме за издаването, написването и популяризирането на подобни издания“, коментира по време на представянето на „Скритата София“ издателят Румен Леонидов. По думите му текстовете в тома са написани интелигентно, с чувство за хумор и самоирония.
Леонидов разказа, че книгата има три пласта – историко-географски, журналистически и интимно личен. „Препоръчвам тази книга, защото от нея може да се научи много“, посочи издателят.
Според проф. д-р Вили Лилков градът София не е изследван в дълбочина от гледна точка на обикновения читател. „Учените са го изследвали достатъчно, но днешните софиянци малко познават града си“, каза той. По думите му Попов е много добър познавач на столицата. Той я гледа не само с очите на потребителя, той я гледа и с любов, с очите на изследователя, с очите на детето и на възрастния, допълни проф. Лилков.