Хиляди ученици отново ще тръгнат на училище днес. Първокласниците за пръв път ще влязат в класна стая, останалите ще се върнат от дългата ваканция с малко тъга по лятото, но с много нови преживявания и емоции. 15 септември така устойчиво стои като една от важните дати в българския календар, че го приемаме като даденост. Но кога, как и защо всъщност тази дата е обявена за първия учебен ден?
В първите огнища на грамотността и просветата -килийните училища, конкретна дата за започване на занятията няма. Те се появяват през XVIII век, в началото на XIX век се умножават, но продължителността на учебната година зависи най-вече от учителите - кога могат да заемат мястото си пред децата и колко време могат да отделят. Тогава учителството дори не е професия, с него се занимават предимно свещеници. В някои краища на България те преподават само през зимата, другаде - през цялата година с някои прекъсвания.
През 1835 година Неофит Рилски прави революция с откриването на първото училище по т.нар. взаимоучителната метода. При нея по-напредналите и способни ученици, под надзора на учителя, се използват като негови помощници в предаването на усвоените от тях знания на другите ученици. Методът всъщност е британски и е наречен Бел-Ланкастърски на имената на английските педагози д-р Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, които го прилагат независимо един от друг. В началото на XIX век тази идея се разпространява по целия свят. У нас е приложена главно поради недостига на учители.
Учебната година в тези взаимни училища се определя главно от „спазаряването на даскала“, който получава определена сума, за да учи децата обикновено в продължение на шест месеца - от Димитровден, когато свършва работата на полето до Гергьовден - когато започва отново.
От средата на XIX век новите тенденции идват и у нас и постепенно започва оформянето на срока на учебната година. Обикновено тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва в края на юни - на Петровден. Спомнете си Рада Госпожина, която „служеше като учителка на девойките от първия клас, с хилядо гроша годишна заплата“. Да, това е героинята - „високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице“ от главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов, където е описан точно такъв годишен изпит.
На изпита присъстват училищното настоятелство, което плаща на даскала, родителите на учениците и голяма част от населението - за да видят кой колко е учил през годината и какво е научил.
Но това са времена, в които децата са преди всичко помощници в земеделската работа, а чак след това всичко останало. Затова децата, заети с осигуряването на прехраната на семейството, започват училище по-късно. И в занятията настъпва какофония. Учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век търсят решение и така се стига до събора в Шумен през 1873 година, когато се изработва „Устав на селските училища“. Той определя учебната година за тези деца да продължава девет месеца.
Тази традиция се запазва и след Освобождението. Постепенно чрез законодателни актове се регламентира училищната организация, която много наподобява и днешната.
През 1897 г. началото на учебната година е 1 септември. Така определя проф. Марин Дринов, управляващ Отдела за народно просвещение и духовни дела. Година по-късно се взема решение учебният процес да трае 10 месеца в градовете и около 7-8 месеца в селата, за да могат децата да участват в селскостопанската дейност. Учебната година за тях започва в между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.
По времето на правителството на Александър Стамболийски (1920-1923) образователният министър Стоян Омарчевски извършва редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. Целта е децата по-дълго време през есента да са свободни, за да прибират реколтата с родителите си.
Датата 15 септември се запазва десетилетия след падането на Стамболийски - чак до 1952 г. Тогава, копирайки образователната система в Съветския съюз, се извършва промяна с която началото на учебната година е на 1 септември, а краят - 30 май. Но това не се харесва на никого - нито на учениците, нито на родителите и този вариант издържа само 5 години. През 1957 година окончателно се приема, че началото на учебната година в България е 15 септември.