Преди 10 години училището, което е имало учебно производство за стотици хиляди левове, е закрито
Преди 63 години - на 1 септември 1960 година, в Русе е открит Техникумът по индустриална химия. Преди десет години - в средата на 2013 година, училището е закрито. Закрито е средно училище, което неизменно е на първите места сред сродните учебни заведения в страната, училище, в което успяваха да влязат да учат отличници, училище, което развиваше производство, от което печелеше добри пари и благодарение на което подготвяше средни специалисти, посрещани във всяко русенско предприятие с широко разтворени обятия. Според официалните обяснения, дадени през януари 2013 година от тогавашния началник на просветния инспекторат Димитър Райнов, причината за ликвидирането на техникума-легенда е „намаляване броя на учениците и недостиг на средства“. Същата съдба по същите причини сполита по същото време и друго средно училище в Русе - Техникума по зърносъхранение и зърнопреработване.
Кой и защо решава точно тези две учебни заведения да потънат в небитието - това потъва в прахоляка на времето.
Чия умна глава се амбицира „да накове дъски на вратите“ точно на двете по онова време вече професионални гимназии, които са подготвяли кадри за неизменно развиващи се и необходими индустрии - химическата и хлебопроизводителната - това е затрупано с мълчание.
Защо никой не се е замислил тогава, че „вредното“ на химията не е самата химия, а човекът, който се отнася към нея и към природата безразсъдно и неграмотно? И че химия ще продължава да присъства в живота на хората - но и че в Русе ще търсят със свещ грамотни химици...
Така или иначе, остава печалният факт как късогледи и лишени от перспективно мислене чиновници с лека ръка теглят чертата на две важни средни училища. Така е по-лесно. Вместо да се разтичат и да си размърдат мозъците, за да запазят двете учебни заведения. Но колко по-просто е да се приложи сталинисткият принцип: няма човек - няма проблем.
Какво е загубил Русе със затварянето на Техникума по индустриална химия? За това разказва химикът и Учител Минко Цочев, който любезно предостави за вестник „Утро“ свой текст, подготвен за честването на 150-годишнината на професионалното образование през тази пролет. Текста публикуваме със съкращения.
Техникумът по индустриална химия (ТИХ) е открит на 1 септември 1960 г., за да подготвя средни кадри за химическите предприятия в Русенски, Разградски, Търговищки, Великотърновски, Плевенски и Ловешки окръзи. Отначало занятията се водят в сградата на сегашния тв център на БНТ - две учебни стаи, 2 лаборатории и помощни помещения. В Русе тогава работят химическите предприятия „Леон Таджер“, „Хлебна мая“, „Гаврил Генов“, „Петър Караминчев“, а също „Найден Киров“, „Дунавска коприна“, по-късно се откриват ЗИТА, ЗЕИМ, Заводът за антибиотици в Разград и новите площадки на химическите заводи.
За директор на техникума е назначен Иван Йончев, тогава едва 25-годишен. Той остава на тази длъжност до пенсионирането си през 1999 г. - 39 години. Първите учители са инж. Ана Тютюнджиева, инж. Цони Гацов, инж. Сребрева, инж. Тончев и Вълчана Генчева, химиците Рени Захариева и Маргарита Белчева и лаборант Златка Терзиева.
Първият прием през септември 1960 г. е две паралелки след 11 клас, специалност „Технология на органични и неорганични вещества“, със срок на обучение 2 години. От 1963/64 г. започва прием на ученици със завършен 8 клас, срокът на обучение е 4 години. Всички приети са с отличен успех,
от Русе кандидатстват 6 души за едно място
от други окръзи са 8-9 души за едно място, такъв прием остава до 1979/80 г.
На 27 ноември 1965 г. училището приема за патрон името на проф. Димитър Баларев и преминава към Министерството на химическата промишленост (МХП). През септември 1966 г. са назначени 9 млади специалисти и се слага началото на амбициозен и сплотен учителски колектив. Откриват се специалностите електрохимия (1966 г.) и технология на биохимичните производства (1969).
За учебната 1968/69 г. средният успех е много добър 4.74, а от държавните изпити - много добър 4.86, като обучението се води на 4 места: в тв центъра, в Медицинския техникум, в Корабния техникум (втора смяна), и в основно училище „Отец Паисий“ от 18 до 21.30 ч. Директорът прави и невъзможното, за да реши проблема с базата. На 14 декември 1966 г. е първата копка на новата сграда, част от средствата осигуряват „П.Караминчев“, „Г.Генов“ и „Оргахим“ (1 100 000 лева). На 8 май 1969 г. отваря врати новото учебно крило с 18 кабинета, от 1972 г. упражнения се водят в 8 лаборатории, обзаведени с необходимата апаратура и стъклария. През септември 1974 г. е готов и физкултурният салон и така завършва 8-годишната строителна сага.
Русенският техникум по химия е първото училище в системата на Министерството на химическата промишленост, което започна да реализира учебно производство - нелека, но изключително полезна за учениците дейност. Започнахме с разредители през 1967 г. в помещенията на ТИХ и през следващите години
станахме най-големият производител на антифриз в района
Тази революционна идея после се разви в „Учебна практика на основата на пълноценна продукция“, а след това и като самостоятелни производствени участъци в „Г. Генов“, „Л. Таджер“, ЗПП и Фабриката за хлебна мая и лимонена киселина. Напълно естествено е, че след дипломирането си нашите ученици постъпваха веднага на работни места без предварително обучение. Днес това се нарича „дуално обучение“ - нещо, което в българското образование съществуваше, а ето, че 40 години по-късно пак го „откриваме“.
През учебната 1984/85 година учениците са произвели продукция на стойност 355 784 лева в производствените помещения на техникума и 1 087 644 лв. в заводите. На базата на натрупаните финансови средства директорът Иван Йончев поиска от МХП да премине на самоиздръжка. Всеки може да прецени колко кураж и вяра трябва да имаш в своите учители и базовите предприятия, за да поемеш такъв риск - нещо точно обратното на днешното правило „Парите следват ученика“. За съжаление, отговорът бе: „Рано е още“.
На ежегодните национални съвещания на училищата към МХП по годишен успех, успех на държавните изпити и защити, постъпили на работа млади специалисти, участие в олимпиади и конкурси, квалификация на учителите, работа с базовите предприятия ТИХ-Русе беше винаги класиран на първо или второ място в многогодишната конкуренция с ТИХ-Бургас.
От 1975 г. започнаха и летните ученически стажове в Битерфелд (ГДР) и Братислава (Чехословакия). С голямо желание учениците и учителите участваха в розобера в село Павел баня. Тези 14 дни сред земляците на Чудомир правеха повече за трудовото и патриотичното възпитание от купища лекции и беседи на тази тема.
Беше време на ентусиазъм, на единение, на желание да правим най-доброто в името на училището.
Беше друго време с други ценности
От 1990/91 г. нещата се променят. Намаляват и кандидадите, и броят на учениците: 1990/91 - 603 ученици; 1992/93 - 448; 1995/96 - 343 ученици.
Причините са известни. Започва негативна кампания срещу химическата промишленост като основен замърсител и срещу химията в частност, а удобно се забравя, че тя е основата на живота на съвременния човек. Химическите предприятия в Русе срещат затруднения със снабдяването, пласмента и др. Започват съкращения и постепенна ликвидация. И така, химическият отрасъл в Русе, възникнал преди повече от 120 години, с малки изключения отива в историята. Всеки може да прецени колко човешки труд, инициативност, пари и обществена подкрепа са нужни, за да се създаде печеливш химически отрасъл и той да стане водещ в града. Впрочем именно в Русе през 1871 г. е издаден първият в България учебник по химия -
„Селско-ступанска органическа и неорганическа химия. Популярно написана за училищата и народа“
На титулната страница се уточнява: „По тоя клонь на науката - първа книга издадена на язика ни от Д.Енчевъ“. Ликвидацията на химическите предприятия прави професията на химика нежелана и това слага кръст на техникума. Разбира се, имало е и друго решение: понижаване на вредните емисии от химическите предприятия, като в Швейцария - вредните емисии от химическите заводи са под 2%, а делът им в БВП на страната е 40%.
Сега химическите предприятия в Русе изпитват остър недостиг на лаборанти - в лабораториите работят жени над 70-годишна възраст. Статистиката сочи, че още през 2020 г. около 40% работници и инженери в тези предприятия са се пенсионирали, без да има кой ги замести. Така че нужда от кадри със средно химическо образование има, но няма откъде да дойдат.
През 1999 г. директорът на ТИХ Иван Йончев е пенсиониран противно на неговото желание да остане в това време на изпитания за училището. Новият директор Цветан Драганов прави опит да вдъхне нов живот на училището и открива през учебната 2000/2001 г. нехимическа специалност - „Машинна обработка на информацията“, но съществена промяна не настъпва. От 2005 г. за директор е назначена г-жа Ениманева, на която се пада тежката задача да подготви училището за закриване - официално през 2013 година.
За 53 учебни години ТИХ е подготвил (по приблизителни данни) 9500 средни специалисти - редовно обучение, и 3800 задочно. 80% от тях са завършили висше образование: най-много химия, но има и медицина, фармация, български език и литература, финанси, икономика, право, история, педагогика и др. С много възпитаници на ТИХ Русе може да се гордее.
Андрей Тодоров е отличник на випуск 1971 г., изключителен математик, водещ специалист в Космическия център на САЩ. Виолета Дочева е професор в Оксфорд по фармация и химия. Иван Кулеков и Христо Бойчев са писатели и драматурзи. Инж. Владимир Илиев - президент на Националната федерация по алтернативно кино, организирал през 2012 г. световен конгрес на алтернативното кино в Русе. Той е бивш директор на ЗОИ „Труд“. Симеон Лютаков - известен театрален и киноактьор и един от най-добрите съвременни български художествени фотографи, в интервю в „Утро“ казва:
„Аз съм завършил легендарния техникум по химия, който вече го няма“
Списъкът може да се продължава дълго. В него са още д-р Върбица Хергелджиева, кардиолог; д-р Йонка Костова, изтъкнат специалист хирург; доц. Стефко Бурджиев, бивш областен управител; инж. Боян Джуров, инж. Васко Василев, инж. Петко Матеев - бивши и настоящи директори на големи химически предприятия. Шестима професори в химико-технологичните университети в Бургас и София, в Хранително-вкусовия в Пловдив и в Софийския университет. И тук трябва да бъдат допълнени стотици началници на смени и участъци, оператори и лаборанти.
Специално искам да се спра и на ролята на директора Иван Йончев за развитието на училището.
За Йончев техникумът бе номер 1 в живота му
дори апартаментът му беше в блок „Ела“, възможно най-близо до техникума. Негово е предложението училището да носи името на проф. Д. Баларев - учения от Русе, завършил Първа мъжка гимназия и 10 години учителствал в нея, преди да положи основите на катедрата по неорганична химия в СУ. Негова е заслугата за строителството на новата сграда и за обзавеждането с най-доброто, което имаше тогава в България. Негова е идеята за учебно производство. Беше много добър психолог и безпогрешно подбираше екипа си. Познаваше плюсовете и минусите на системата на социализма и умело се възползваше от тях. Нямам спомен да е накърнил публично авторитета на провинен учител или служител.
С други думи, ТИХ „Проф. Д. Баларев“ имаше шанса да притежава и трите задължителни компоненти за проспериращо училище: квалифициран учителски състав, ученолюбиви ученици и отговорен и умен ръководител.
Прочетох във в.“Утро“, че през 1973 г. министърът на образованието на Англия е посетил България и по-точно Английската езикова гимназия в София и - изненадващо - ТИХ в Стара Загора. Спомних си, че колегите от старозагорския техникум побързаха да се похвалят, че имат такъв висок гост, че госпожа министърът се казва Маргарет Тачър и по образование е химик. На сбогуване госпожа Тачър обобщава това, което е видяла: „Аз разбрах, че България има една религия: учението, и един храм - училището“.
Тази максима важеше с пълна сила за русенския Техникум по индустриална химия - и за учителите, и за учениците. Колко е жалко, че глаголът в това изречение е в минало време!...