Девето място - това е класирането на „Дунав“ след преполовяването на есенния сезон в първенството на Втора лига. Какъв е анализът за представянето на отбора дотук? С този и други въпроси „Утро“ потърси председателя на УС на клуба и помощник-треньор Диян Димов.
- Г-н Димов, какъв е вашият личен прочит за развитието на шампионата?
- Вече е ясно на всички, че повечето отбори в групата са с изравнени възможности. Що се отнася до представянето на „Дунав“, то повтаря донякъде колебливите игри през миналия сезон. И фактите го показват - ако пресметнем точките като гости, ще сме на първо място в класирането, с точките у дома - на последно!
- Да, странно е. При 6 точки вкъщи отборът щеше да е трети към този момент. Как си обяснявате този парадокс?
- Нямам обяснение! Истината е, че много сме различни на Градския стадион и в мачовете извън Русе - и като игра, и като нагласа, и като настроение.
У дома далеч не показваме това, което можем
От притеснение ли е, от какво е? Загубихме като домакини от „Янтра“ /Габрово/ с 0:3, но аз твърдя категорично, че габровските футболисти не са по-добри от нашите. Просто допуснахме невероятно груби грешки. Така беше и с мача срещу ЦСКА 1948 II, който, поне според мен, не бе на доброто си ниво от миналия сезон. Не искам да обиждам отбора на „Бдин“ /Видин/, но пак вкъщи не успяхме да бием един от малко слаби съперници в лигата. Извън Русе отборът изглежда преобразен и доминира в почти всяка среща. Да вземем единствения мач срещу „Черноморец“ /Бс/, в който не взехме трите точки. Поведохме с 1:0, домакините нямаха никакво положение, ние изпуснахме още две при водачество в резултата, а накрая ни изравниха от статично положение.
- Казвате, че може би момчетата се притесняват в домакинските мачове. Каква би била причината за подобно напрежение?
- Не знам, но нещо ни куца, може би е въпрос на психика. Но ако е така, защо навън виждаме един устойчив и много уверен тим! Дано със следващите мачове, когато ще играем в Русе със сериозни отбори като „Спартак“ /Варна/, тази тенденция да бъде пречупена. Ще се радвам и на доста повече подкрепа от нашата публика. Никога няма да се съглася, че феновете трябва да са близо до клуба, само когато резултатите са добри. И най-големите отбори в света губят мачове, но публиката е до тях. Да, Градският стадион е далеч от приемлив европейски вид, но правим всичко възможно феновете ни да се чувстват добре. Опитваме с кетъринг, с добро отношение към всеки.
При повече публика ще си помогнем и финансово
защото, колкото и неприятно да е като факт, по-голямата част от бюджета ни се формира със спомоществователи извън Русе. Това е тъжно! Нашата амбиция е „Дунав“ да е една от русенските емблеми, а добрите резултати на футболния отбор са безспорна реклама за града ни. И тази амбиция не е самоцел.
- Усеща ли се, че въпреки колебанията колективът в „Дунав“ е на ниво?
- Настроението ни не беше добро, особено след случилото се през миналата седмица /трагедията, при която мълния погуби малкия Венци Георгиев на базата в „Здравец“ - б.а./, но е факт, че старши треньорът Мартин Ковачев прави така, че щабът и футболистите да гледат в една посока. Днес /вчера, б.а./ тренировката мина в по-ведра обстановка. Причините са може би и в двете последователни победи срещу „Беласица“ /Петрич/ и „Кюстендил“. Някои може би ще подценят успеха ни срещу кюстендилци, но аз твърдя, че срещнахме отбор, който по нищо не отстъпва на „Бдин“ /Видин/ и би затруднил доста тимове във Втора лига.
- Как се справят младежите от школата?
- Честно казано, съм разочарован. През последните два сезона „качихме“ на етапи за подготовка при мъжете поне 11-12 момчета. Опитвахме, пробвахме, давахме им възможност да тренират с първия отбор за месец-два. Засега не се получава, ако изключим вратаря Даниел Николов.
Май на някои им липсва и характер. Ще дам един пример
Преди мач планирахме наш юноша да започне като титуляр. Младежът идва при нас и казва, че не се чувствал добре. Не мога да си представя като футболист да отида при треньора и да се оплача, че нещо не ми е наред. Не говоря за някаква тежка контузия, когато здравето е на първо място. Изводът за мен е един - който се поддава на напрежение с обяснение за някакви леки болежки, трудно ще стигне до големия футбол. Не е нормално само така наречените ветерани да се раздават повече. А те са отличен пример за професионализъм. Забелязвам и нещо друго - някои хора са перфектни в тренировките, а в мачовете показват неузнаваемо лице. Ето, това ни липсва - постоянство. Постоянството означава да направим 4-5 стабилни срещи, пък едва тогава да се препънем. Няма отбор, който да печели всичко.
- След това девето място засега няма как да не поговорим за целите.
- Не сме под ултиматум да преследваме непременно позиция в челото, въпреки че всеки от нас искрено желае и работи да вървим нагоре. Според мене „Дунав“ има отбор поне за Топ 5 в първенството.
- Днес /вчера, б.а./ е последният ден от трансферния прозорец. Да очакваме ли някаква изненада в сетния момент?
- Да се надяваме, че човекът, който ще подсили отбора, ще е вече с картотека за мача срещу „Спартак“ /Варна/ на 16 септември. Като клуб сме спазили всички правила и изисквания, така че очакваме благосклонен отговор от БФС.