Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и бивш учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.
В предходната бележка разгледах названията на някои монети, които названия се срещат в Любен-Каравеловите повести „Българи от старо време‘ и „Маминото детенце“. В предложената бележка ще изясня отделни думи, изрази и обичаи, засвидетелствани в тези две повести.
1. Пия. В повестта „Маминото детенце глаголът пия е сравнително често употребяван. В повечето случаи значението му съвпада със съвременното книжовно значение (героите пият напр. вино и ракия). Под диалектно влияние обаче глаголът може да означава и „пуша (тютюн)“. Ето пример:
– Абе ти п и е ш скъп тютюн – говорила нежната съпруга на мъжът си и целовала го упоително.
Глаголът пия със значението „пуша“ се среща в някои народни говори, напр. в Кюстендилско; в Самоков; в с. Ново село, Видинско; в с. Съчанли, Гюмюрджинско; в с. Чешнегирово, Пловдивско (сведенията давам по Български етимологичен речник. Т. V (Падеж – Пуска). С., 2012, с. 282). То е засвидетелствано и в речника на Найден Геров, вж. „Пуши, пие тютюнъ“ (Н. Геровъ. Рѣчникъ на блъгарскый языкъ. Ч. V (Р – Я). Пловдивъ, 1904, с. 395).
2. Сой. Хаджи Генчо, един от главните герои в повестта „Българи от старо време“, казва за съпругата си: „Как да я пуснеш, когато тя не е от сой?“.
Съществителното име сой е от турски произход (тур. soy) и означава род, семейство, произход; благороден, знатен. В българския език тази дума се употребява по-често именно със значението „добър род, знатен род“. Смисълът на репликата на Хаджи Генчо е следният: съпругата му не е от добър род и затова той не ѝ позволява да влиза в стаята, в която пази своите вещи.
3. Анадънму и филан. В повестта „Българи от старо време“ между другото е включен и един интересен диалог между Хаджи Генчо и поп Ерчо:
– Аз хилядо пъти съм ти рекъл да оставиш онова „аннадънма“; а ти пак си гледаш своят кеф. Захванал си завчера да четеш Еванглието, па го четеш като някой дервишин… „Во время оно, аннадънма, рече Господ, аннадънма, ко пришедшем к нему юдеом, аннадънма…“ Е, кажи ти: кой поп чете словото Божие като тебе? А?...
– А пък владиката, когато чете нещо, то сякога казва „филан“… „То керо екино, филан“…
– Владиката е владика, а ти си поп Ерчо – казва Хаджи Генчо и подкривя се на нещастния ерей.
Думата аннадънма е фонетичен вариант на анадънму, която означава „разбра ли“ (от тур. anladınmı, което е образувано от глагола anlamak „разбирам, схващам“). И така, поп Ерчо чете текст от черковнославянския превод на св. Евангелие, но непрекъснато добавя турската дума.
Владиката също така добавя турска дума към евангелския текст: „То керо екино, филан“, т.е. „В онова време някой си…‘ Първите две думи са на гръцки език, а „филан“ е турска (вж. тур. filân „еди-кой си, някой си“). От същата дума е образувано и съществителното име филанкишия (от тур. filân и тур. kişi „лице, човек“).
4. Като описва портрета на Дядо Либен, разказвачът специално изтъква следните детайли: „Дядовата Либенова брада е обръсната, а дългите му и изкуствено засуканите му мустаци стърчат на горнята му устна така, както стърчат и мустаките на най-големия рак. В България всеки човек бръсне брадата си освен поповете, калугерите и старците, който не живеят вече с жените си. Мнозина благочестиви мъже говорят, че дядо Либен би трябвало отдавна вече да си отпусне брадата, но той не ще нито да чуе хорските съвети, щото никак му се не иска да изгуби своя юнашки вид, а освен това и по други още много причини...“
В миналото бръсненето на брадата е свързано във сексуалната активност на мъжа. Известно е, че преди сватбата брадата на младоженеца трябва да бъде избръсната – дори и в случаите, когато момъкът е съвсем млад и още няма нужда от бръснене. Съответно и „старците, който не живеят вече с жените си“, не трябва да се бръснат. Очевидно е, че мъж, който носи брада, не може да претендира за „юнашки вид“. Дядо Либен обаче иска, доколкото е възможно, да има вид на млад мъж и затова продължава да бръсне брадата си.Този детайл от портретната характеристика на Дядо Либен е свързан и с фамилното име на героя – Лудомладов.
Иво БРАТАНОВ