През отоплителния сезон се наблюдават по-високи концентрации на прах и съответно по-чести превишения на денонощната норма. Основни източници на прах са битовото изгаряне на твърди горива през зимния период, промишлеността, транспортът и енергетиката, коментират от ИАОС.
През 2020 г. са регистрирани 21 превишения на СДН и едно на СГН. За 2021 г. броят съответно е 14 за СДН и нито едно превишение на СГН. През 2022 г. в 12 пунктове за мониторинг са отчетени средноденонощни стойности над допустимите и отново няма превишаване на средногодишните норми. Към 4 септември 2023 г. също не се отчитат над допустимите превишения на СДН, сочат данните.
„В действащата нормативна уредба е посочена средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве 50 μg/m3 (да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година) и средногодишна норма 40 μg/m3“, поясняват от ИАОС. През 2023 г. Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух се състои от 30 стационарни автоматични измервателни станции, информира ведомството.
От ИАОС обръщат внимание, че според Програмата на ООН за околната среда замърсяването на въздуха е най-големият здравен риск за всички времена. Над 99% от хората дишат въздух, който не е безопасен и това може да доведе до сериозни последствия за здравето, отбелязват от ведомството.
Международният ден на чистия въздух за синьо небе се отбелязва от 2020 г. с резолюция A/RES/74/212 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2019 г. Целта е да се насърчат действията за подобряване на качеството на въздуха в световен мащаб. Мотото на деня за 2023 г. е: "Да се обединим в името на чистия въздух", сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.