След подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 година, Южна Добруджа става част от Кралство Румъния.
„Българската държава започва да търси варианти и решения тази част от България да се върне там, където си е била. Пътищата са два – военен и дипломатически. През 1916 година България избира военния подход. Тогава започва поредицата от бойни действия на Добруджанския фронт. Те продължават около четири месеца, като българската войска през това време преминава като лавина. Победите следват една след друга. Една от тях е т.нар. Добричка епопея, която започва на 5-и септември и приключва на 7 септември 1916 година. Част от добруджанските боеве остават в славните страници на българската военна история. Боевете при Добрич, при Тутракан, при Кубадин, при Кочмар-Карапелит“, разказа за БТА историкът Цветан Сашев от Регионален исторически музей – Добрич.
Въпреки поредицата победи на бойното поле, България е на страната на губещите в Първата световна война. С Ньойския договор от 1919 година Южна Добруджа остава в пределите на Румъния и това продължава до 1940 година.
Сашев каза още, че след Първата световна война българското правителство избира пътя на дипломацията. Този път се оказва успешен, след като в средата на 30-е години на 20 век се променя световната конюнктура и конкретно европейската. На преден план излизат държави като Германия и Съветският съюз. Установяват се и нови режими в тези страни и започва Втората световна война. Всичко това води до разместване на пластовете, съответно и на дипломатическите такива. Създава се една изцяло нова дипломатическа среда в Европа, в която България прави всичко възможно отново да се пребори за Южна Добруджа. Този път се стига до успех и резултатът е Крайовският договор. Той е подписан на 7 септември 1940 година.
„Това е един изключителен успех на България, на българската дипломация, тъй като през 1916-1917 година на добруджанския фронт загиват над 15 000 войници и немалък брой са ранените. Тогава не успяваме. Но през 1940 година същата тази територия се връща без да сме пролели капка кръв,“ допълва Сашев.
Според него този договор увеличава престижа на България, тъй като исканията на нашата дипломация са справедливи. В дипломатическата политика на високо ниво едно от много важните неща е чувството за мярка. Българската държава не иска повече от това, което ѝ принадлежи. Този договор е справедлив и вероятно това е една от причините след края на Втората световна война той да не бъде ревизиран.
„На всички е ясно, че тази територия от 7500 квадратни метра е изконно българска. Винаги е била част от България и е била населена изцяло с българско население“, посочи Цветан Сашев.
Българската войска влиза в Южна Добруджа поетапно от 21 септември до 1 октомври. На 25 септември сутринта радостните добричлии посрещат челния отряд на Лейбгвардейския на Негово Величество конен отряд.
Тържествената програма на Община Добрич ще започне с панихида на Военно гробище – музей в 9 часа.
След това ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на генерал Иван Колев и загиналите за Освобождението на Добруджа през 1916 година.
През целия ден ще се поднасят венци и цветя на паметници и паметни знаци като Кръст-паметник на загиналите в Добричката епопея, Паметен знак на загиналите от 53-ти пехотен полк – част от 7-ма Рилска дивизия през Добричката епопея 1916 г, Плоча-барелеф на Н.В. Цар Борис III, паметни плочи на ген. Тодор Кантарджиев, полк. Борис Дрангов и Христо Стефанов.
Община Добричка също ще отдаде почит на загиналите от VI пехотна Бдинска дивизия в Добричката епопея 1916 г. Церемонията ще бъде на мемориала край село Козлодуйци на 7 септември от 9 часа.