Целта на разработката „Обща теория на образованието“ е да се предложи рамка за разработване на образователни политики и за анализиране на съществуващи практики свързани със средното образование. Използва се аксиоматичен модел, характерен за математическите теории. Приемат се за основни понятия общоизвестни термини: ученик, учител, училище, образование, квалификация, учебна програма, оценяване и други. След задълбочен анализ на съществуващата практика в Англия и в България са формулирани 10 аксиоми разделени в три групи - фундаментални, структурни и функционални. За една и съща сфера на дейност може да съществуват различни теории, така че предлаганата от нас е само една възможност.
Фундаментални аксиоми
1. Учениците развиват своите знания, умения и разбирания чрез образователен процес и стават социални индивиди.
Според Кен Робинсън учениците са естествено различни и многообразни, те са креативни по природа и любопитството ги кара да учат без допълнителна помощ.
Учениците имат нужда от:
държава, която делегира достатъчно ресурси, за да могат училищата да работят ефективно и ефикасно;
училище, което се помещава в подходящи сгради, с добре обзаведени класни стаи и пространства за учене и спорт;
образование, което им осигурява свобода да действат иновативно и изразяват несъгласие, да мислят самостоятелно, да проявяват активност и да упражняват правото си на избор;
квалифицирани и опитни учители, притежаващи задълбочени знания и разбирания за предметите, които преподават;
система за оценяване, която предоставя на тях и техните родители надеждна и валидна информация от формиращо и окончателно оценяване.
2. Образованието дава възможност на учениците да развият максимално своя потенциал и да станат добре адаптирани членове на обществото.
Образованието се анализира най-малко в три посоки:
1. „За какво е образованието?“. Коя е основната му цел - да облагодетелства индивида или обществото?
2. Административна - как планираме уроци, как организираме времето за учене, как разработваме и избираме учебници и т.н.
3. Педагогическа - какви са методите на преподаване, трябва ли учениците да се направляват сами, трябва ли да има проектно-базирано обучение и пр.?
В повечето случаи, когато търсим отговори на различни въпроси, трябва да имаме предвид, че можем да стигнем до устойчиво решение, ако спазваме следното правило: съюзът „или“ трябва да бъде заместен от съюза „и“. Вместо да губим време в спорове, към кого трябва да бъде насочено образованието: за индивида или за обществото, то би трябвало да бъде полезно за индивида и за обществото.
Структурни аксиоми
3. Държавата отговаря за ефективното и ефикасно разпределяне и делегиране на достатъчно ресурси, за да позволи на училищата да удовлетворят индивидуалните, социалните и интелектуални потребности на учениците.
Парадоксално е, но няма никаква първопричина за това, държавата изобщо да трябва да участва в образованието. Ние приемаме, че за да осигурява еднакви възможности за образование на всички, държавата гарантира достъпът до образование, централизирано определя цели и политики и освен това принуждава тези родители, които иначе биха пренебрегнали образованието на децата си, да ги изпращат на училище.
Държавната образователна система се финансира с пари на данъкоплатците, затова правилното им използване е изключително важно за развитието на публичния сектор. Ефективното разходване на средства трябва да бъде съчетано със социална справедливост.
4. Училището създава среда, възможности и условия, които позволяват на ученици, учители и родители да взаимодействат и постигат целите на образованието.
За да отговарят на изискванията на 21. век,
училищата трябва да са организирани така, че да са съобразени с възрастта и етапите на развитие на учениците
с изискванията на учебната програма; с изискванията на системата за изпитване и да имат подходящи сгради с подобаващо оборудвани класни стаи и учебни пространства. Напредъкът на информационните технологии и на техниките за контрол ще предоставя все по-големи възможности за самостоятелно учене във виртуални класни стаи, които не зависят от физическото присъствие на учителя.
Училището на утрешния ден трябва да е „интелигентно училище“ - училище, което може да се учи от грешките си, като бързо открива и отстранява недостатъците.
На практика, в очите на учениците училището е въплъщение на образователната система, която на свой ред е въплъщение на държавата. Ето защо, с напредването на възрастта на ученика, системата като цяло трябва да гарантира, че:
учебната програма е структурирана и организирана така, че учениците да разполагат с възможност за избор на предмети и модули, които желаят да изучават;
родителите имат подходящ достъп до училището и подробна информация за напредъка на децата им;
учителите разполагат с голям арсенал от педагогически техники.
Функционални аксиоми
5. Субсидиарността позволява решенията за образованието на учениците да се вземат възможно най-близо до нивото, на което тези решения ще се изпълняват.
Субсидиарността е принцип на общественото устройство, съгласно който социалните и политически проблеми следва да се решават на най-близкото ниво, заинтересовано от тяхното решаване. Най-яркият наличен показател за спазването на принципа на субсидиарност е определянето и делегирането на финансова отговорност на всяко ниво, например разпределянето на националния бюджет за образование между местните органи - общините; формулата за финансиране на училищата, прилагана от местните органи и училищните бюджети.
Вместо централизирани решения за организацията на обучението (например - продължителност на междучасия, начало на учебните занятия, брой домашни, брой оценки и др.), училищата трябва да имат възможност да:
определят свои приоритети по отношение на потребностите на учениците;
избират стратегии за реализацията на тези приоритети;
адаптират учебната програма към своите условия и други.
Липсата на реална автономия на училищата в България беше разгледана в статията „Автономията на училищата в България - реалност или мит“, публикувана във вестник „Утро“ на 11.05.2023 г.
6. Ефективните лидерство и мениджмънт на училището осигуряват отлично качество на образованието и високи нива на постижения.
Дебатът за връзката между лидерство и мениджмънт е ключ към разбирането на факторите, които правят училищата ефективни
Съвсем ясно е, че личните приоритети на лидерите, начините, по които те разпределят своето време, ресурси и енергия, имат огромно влияние върху цялостното функциониране на училището. Специално внимание се обръща на разпределеното лидерство, т.е. лидери на средно ниво, вместо мениджъри на средно ниво.
Предвид бързото развитие на образователните и информационните технологии, училищата могат да помислят за назначаването на заемащ по-висок пост лидер, който да отговаря за развитието на образователните технологии.
За да се осигурят ефективни лидерство и мениджмънт на училището, държавата следва да прилага система за квалификация и обмяна но опит.
7. Учебната програма осигурява достатъчно широчина и балансираност в обучението, позволявайки на учениците, колкото повече съзряват, толкова повече да могат да избират предметите, които желаят да изучават.
Учебната програма трябва да се планира и организира на три нива:
1. Държавата трябва да определя структурата и организацията на рамка на учебната програма.
2. Тъй като учебната програма за по-големите ученици е свързана с изпитите за завършване на образователна степен, държавата следва да определя подробно изискванията към съдържанието и оценяването за всички предмети.
3. В рамките на училището учителите трябва да планират подробно как и кога ще организират съдържанието и преподаването на учебната програма по техния предмет.
Изключително важно е управителните органи, лидерските екипи и учителите да познават дизайна и предназначението на учебната програма; да знаят как се прилага учебната програма и да използват методи на преподаване и комуникация с учениците, които съответстват на съдържанието и целите на учебната програма.
8. Ролята на учителя трябва да се развива успоредно със съзряването на учениците от директен преподавател на основни знания до помощник на самостоятелното учене.
Държавата, чрез конкретен орган, например постоянна комисия по възнагражденията и условията на труд на учителите /учителски стандарти/ отговаря за ясното определяне на условията на труд и заплащане на учителите.
Учителите трябва да разглеждат себе си като членове на професионална учебна общност (ПУО), която е посветена на създаването на условия за това, учениците наистина да учат и на формиране на култура на сътрудничество.
Резултатите от работата на учителите зависят от тяхната квалификация, мотивация и условия на труд.
Учителят е толкова успешен, колкото е неговата квалификация -
повишаването на квалификацията на учителите е движещата сила за подобряване на качеството на образованието и за повишаване на стандартите за постижения. Ключов орган за квалификация трябва да бъде органът издал диплома за учител.
9. Надеждното и валидно оценяване постиженията на ученика предоставя информация за знанията, уменията и разбиранията на отделния ученик, помага му да узнае какво трябва да подобри и осигурява достъп до следващия етап на образованието.
От обикновено поставяне на оценки от учителя, оценяването на напредъка на учениците и на техните постижения се превърна в централна тема на педагогически, политически и дори международни изследвания (PISA). Следователно важно е оценяването да се разглежда от позициите на учениците, на учителите, на родителите, на училището, на държавата и на международната общност.
Важно е да се изяснят и разликата между формиращото (текущо) и сумативното (крайно) оценяване и проблемите на надеждността и на валидността на оценяването. Необходимо е постоянно да се следи дали няма инфлация (раздуване) на оценките: стандартите за постижения изглеждат повишени, но липсват реални доказателства за някакво подобряване качеството на образованието.
10. Ефективната система за инспектиране осигурява външно валидиране на качеството на предоставеното образование и на стандартите за постижения, достигнати от учениците.
Има поне три причини за инспектиране на училищата:
1. Държавното образование се финансира от данъкоплатците. Следователно държавата е длъжна да предоставя надеждна и изчерпателна информация за ефективното и ефикасното използване на тези финансови ресурси.
2. Съгласно принципа на субсидиарност, училищата разполагат със значителна самостоятелност, следователно подлежат на пълна отчетност за резултатите от своята дейност - това е възможно само посредством редовни инспекции.
3. Инспекциите дават представа за степента, в която всяко училище постига своите цели - това трябва да мотивира училището за търсене на начини за подобряване на неговите резултати.
В рамките на тази теория не може да се изведе потребност от съществуването на регионални управления на МОН, на държавен план-прием или назначаване на директори на училища чрез конкурси. Полезността на всяка теория се разбира от резултата при прилагането й. За съжаление резултатите от PISA не са в полза на съществуващата посткомунистическа образователна система в България.
Това е кратък обзор на разглеждания труд „Обща теория на образованието“, целият текст може да се прочете на https://www.kunchev.info/articles/conferences/
Фил БЪДЖЕЛ
Митко КУНЧЕВ*