Мряна и изхвърлена китка лющян е тайната на най-хубавата рибена чорба

Китка лющян /всъщност девесил, но както в Дунава в Русенско няма уклей, а облез, така и в района девесилът е лющян/, която не се вижда накрая в купичката, е тайната на най-хубавата рибена чорба. Другият секрет е сред набора риба в тенджерата непременно да има мряна. Това разказа майсторката Тодорка Василева от Бръшлен, чиято рибена чорба беше призната за най-вкусна на поредния Рибен фест в селото, който се провежда в последната събота на август.
И тази година в парка пред Туристическия информационен център се събраха десетки майстори на рибената чорба, печената риба и ароматната домашна ракия, които се надпреварваха да покажат най-хубавите си рецепти и най-добрите си постижения. Около огнищата се бяха събрали и цели фамилии и всеки си знаеше мястото и задълженията, за да представят накрая най-вкусното ястие. Стотици бяха и гостите, които първо любопитно наблюдаваха готвачите, а след това всички си похапнаха с удоволствие от различните чорби и печени риби. За тях имаше и огромни казани с рибена чорба от организаторите, пред които опашката не се стопи часове.
Бяхме предвидили да раздадем 500 порции, но сигурно станаха над два пъти повече, каза една от жените, които раздаваха своеобразния рибен курбан.
На сцената, както всяка година, се качиха различни фолклорни групи, а домакините и гостите бяха поздравени от кмета на община Сливо поле Валентин Атанасов.
Оспорваната надпревара сред майсторите на чорбата официално беше спечелена от Росен Тодоров от Бръшлен, но той сам каза, че победителка всъщност е майка му - усмихнатата и словоохотлива Тодорка Василева.
„Вода и зарзавати и риби много - това трябва за рибената чорба. И повече подправки. Супата става от различна риба, да не е само един вид. Вътре има мряна, шаран, сом, платика.
От мряната става най-хубавата чорба, най-ароматната
От подправките лющян, друго нищо! Няма чер пипер, не слушай никого. Черният пипер не е за рибената чорба. Най-напред слагам във врящата вода чушките, морковите и лука - да омекнат. Слагам после домата, нарязан обелен и изсипвам рибата да си ври. Слагам една китка лющян да ври, после я изваждам, та не се ползва повече. После, като спра супата, насипвам една купичка нарязан пресен лющян. Като няма пресен, и сух става. И накрая - едно лимонче изцедено“ - това е рецептата на победителката.
Тази година чорбите бяха класически - бистри, без яйчени застройки и други далеч от традициите в Русенско „магии“. По-различна беше една саламура по рецепта от Лом, в която рибата и зеленчуците предварително са изпечени, а като подправка наред с щедрото количество девесил се ползва нещо като песто от магданоз и чесън, която също се вписа много добре в общата палитра от вкусове.
Синът на Тодорка Василева - Росен Тодоров,  спечели още една титла и заслугата за нея си беше само негова. В състезанието по чистене на риба Росен обели люспите и извади вътрешностите и хрилете на един много хубав 4-5 килограмов шаран за 48.5 секунди! За това време повечето хора едва са свалили 4-5 реда люспи от едната страна на рибата. Работата на шампиона наистина беше забележителна - като машина.
Другата категория, в която състезанието винаги е много оспорвано - печена риба, победител стана Исмаил Набаа. Исмаил участва в бръшленския фест за втори път. Дебютът му беше миналата година, когато спечели трета награда. Сега стана първи,    но най-голямата му награда всъщност беше, че е заедно с цялото си семейство. Исмаил е от Ливан и е управител на ресторант „Wafi Gourmе“ в Дубай мол, най-големия мол в света, разположен до шадраваните в Даунтаун Дубай, в който се издига 828-метровият небостъргач Бурдж Халифа. Въпреки че е на такава висока позиция, той не е професионален готвач, както може да се очаква. И макар че е любител кулинар, в събота се представи съвсем професионално. Не говори български, затова ми превежда съпругата му Йорданка. Двамата са се запознали в Дубай, имат три деца - Дани на 13 години и две дъщери Лара и Зара на 9 и 7 години и планират скоро всички да заживеят в Бръшлен.
На молбата да разкрие печелившата си рецепта за печена риба, Исмаил се усмихва - „Ааа!“. Но веднага след това добавя:
„Прави се марината от чесън, кориандър на прах, бял пипер, сол, олио
втрива се и се пече“. На пръв поглед нищо сложно - нали гениалните неща били прости - и все пак не е толкова лесно, колкото изглежда. Тайната е и в пропорциите на подправките, и във времето за мариноване на рибата, е времето за печенето й, така че да стане сочна и вкусна.
Иначе най-голямата атракция при печенето на риба бяха Венелин Николов и Богдан Димов от Борисово, които завъртяха на чеверме огромен толстолоб, намазан отвътре и отвън с подправки. Докато голямата риба, притисната в метален корсет от някогашните телени каси за буркани, се въртеше над жарта, Венелин и Богдан е мазваха от време на време с малко олио, но казват, че и това не е задължително, защото рибата си пуска мазнина при печенето. Устройството, което беше снимано стотици пъти от гостите на феста, е направено от стар бойлер, използван за вана за жарта, метален прът, завършващ с голямо колело, което е свързано с ремък с електромотор и така за въртенето не е нужна човешка намеса. Оборотите се регулират и огънят си върши работата.
Как я върши стана ясно след свалянето на чевермето - внушителната риба буквално беше разграбена
Най-голям интерес имаше към конкурса за домашни ракии. 23 проби се състезаваха за най-високата оценка на журито, която накрая зарадва Калоян Димитров от Русе - майстор с над 15 години практика, който се представи с три вида плодова ракия.
Неговата тайна също изглежда простичка, но който поне веднъж е варил ракия знае, че това си е изкуство и една непремерена стъпка може да съсипе целия казан.
„Няма тайна - казва Калоян - слагам плодове и захар“. Но заради недоверието в погледа ни все пак добавя - „повече плод и по-малко захар“.
Тази година в Рибния фест имаше нова категория - пленер по графика. Участниците в него рисуваха моменти от фестивала а жури начело с художника Валентин Георгиев оценяваха творбите им.
Имаше още ревю на народни носии от региона, както и музикална програма с певци и танцови състави. И накрая имаше и едно обещание от участниците и гостите - догодина в последната събота на август отново да се видят в Бръшлен.