В първите месеци след началото на войната на Русия срещу Украйна в Русе пристигаха стотици бежанци. Благодарение на личния морал на предприемачи част от тях намериха работа и свой дом тук, на брега на Дунава. Така и в екипа на частната болница „Медика“ има специалисти по уши, нос, гърло, по кардиология, по урология, по ортопедия, неврология и лабораторна работа.
За да получат медиците този шанс, заслуга има административният директор на лечебни заведения „Медика“ Алисе Муртезова, която бе и доброволка към Червения кръст на Дунав мост.
„Все още нито един от тези лекари не си е приравнил дипломата и те при нас не работят като лекари, а са назначени като технически секретари. Преди време по-предходният министър на здравеопазването на специална пресконференция каза, че тези специалисти могат да работят като лекарски асистенти, докато легализират своите дипломи. Ние предпочетохме всъщност да ги назначим по специалностите им, след като приравнят дипломите си. Така или иначе това са хора, които са много благодарни, изключително трудолюбиви, хора, които са вложили много в това, да се усъвършенстват – всеки в своята област, бързо се адаптираха към българските условия. Мога да кажа, че нямаха абсолютно никакви претенции, много бързо се сработиха с останалата част от екипа и са изключително всеотдайни. Тези специалисти, които са при нас, нито един от тях не желае да се върне в Украйна, за да продължи живота си. Част от тях споделиха, че вече нямат и къщи – всичко е разрушено, за съжаление. Това е много свежа работна ръка, в интерес на истината. Другото е, че комуникацията с тези хора е добра и лесна, защото езикът, който изобщо не е без значение в тази професия, е на една обща основа“, казва Алисе Муртезова.
В болница „Медика“ един до друг в кардиологията работят Анна Гвоздецка и Владимир Шурупов – украинка и... руснак. Правилно – работят, не воюват.
- Казвам се Владимир Шурупов, дойдох от Русия и сега търся политическо убежище в България. Съпругата ми е независим медиен журналист и семейството ми беше принудено да напусне Русия поради риск от преследване. Имам двама сина. През 2014 година завърших Медицински университет в гр. Томск, Русия, и имам специалност „кардиолог“. Работих като кардиолог-терапевт около 5 години, след това получих втора специалност „анестезиолог-ревматолог“ и работих в инвазивна стая още 5 години. През 2016 година завърших специализация по „Ендовискулярна диагностика и лечение“, както се нарича на български, и работих като инвазивен кардиолог – извършвах инвазивни намеси на сърцето при инфаркт на миокарда, остра тахикардия, кардиогенен шок и остър коронарен синдром.
- Тоест – спасявахте живот.
- Да, спасявах живот.
- Казвам се Анна Гвоздецка. Завърших Одеския медицински университет през 2000 година. През 2004 година завърших курс по ангеография и след това започнах да работя като инвазивен кардиолог в град Николаев. Много ми харесва тази професия. Работя също и с хора с инфаркт на миокарда. Заради войната тръгнах за град Варна, защото имам две деца и много се страхувах за техния живот. В Русе дойдохме, защото намерих работа.
Владимир Шурупов: Много е тежко за мен, защото съм руснак и имам отговорност. Не съм мислил да напусна Русия - държавата, в която живеех през цялото време досега, но сегашната ситуация между Украйна и Русия е много тежка за мен.
Анна Гвоздецка: Моето сърце тъгува и боли за Украйна, защото аз пристигнах тук, а не останах да помогна на своите хора и колегите си. Изпитвам вина за това, защото много лекари останаха при своята работа. Но моите деца са непълнолетни все още и не могат да се бият на фронта. Аз се чувствам отговорна първо пред тях, те са на първо място.
- Вие двамата как се възприехте?
Анна Гвоздецка: Ние не враждуваме.
Владимир Шурупов: Не, ние не враждуваме, а сме в шок – как може да нападнат друга държава с близък народ, защо?
Анна Гвоздецка: По време на Втората световна война, нашите дядовци са воювали рамо до рамо срещу Хитлер, а сега... Това е много странна и много ужасна ситуация.
Владимир Шурупов: Моят прадядо е загинал до Киев във Втората световна война.
Анна Гвоздецка: А братът на моята баба беше контраадмирал на срочна служба в Москва – Антон Гвоздецки, който е живял пак там – такава е била ситуацията тогава.
Каква ирония! Вместо да разказват на децата си за славното минало, преживяват нови военни дни. Този път не се гордеят, а страдат – и украинци, и руснаци. Иначе с българския език тези двама лекари от две воюващи държави се справят, благодарение на доброволците от Варна Даниела Танчева и Ваня Добрева. За доходите си са дълбоко признателни на ръководството на болница „Медика“. За бюрокрацията ни обаче ще се наложи да събират сили. Предстоят им изпити не само по езика, а и за валидиране на медицинските им дипломи, което включва пет тежки държавни изпита на материал, който те са учили преди 20 години. Не по специалността само, а за всичко, което някога са учили - единият в Томск, другият в Киев. Другите държави не правят така.