Дарителски жест преди повече от седмица развълнува ръководния екип на Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“. Преслав Пенев, който от доста време живее и работи в Лондон, дойде в училището, което е завършил, за да направи дарение - две годишни стипендии за ученици, които имат нужда от подкрепа. Директорката на икономическата гимназия Мариана Гъркова и нейните колеги бяха впечатлени от тази изненада - по думите й подобна щедрост, при това без специален повод, от бивш ученик се случва за първи път. Затова въпреки нежеланието на младия мъж да се шуми за дарението, Гъркова сподели хубавата новина с вестник „Утро“. В дните, когато в информационното пространство доминират съобщенията за озлобени хора и за жестокост и цинизъм, би било добре да припомним, че има и други ценности, които съществуват и дават надежда, убедена е Мариана Гъркова.
„Това, което правя, е защото съм го обещал пред себе си - не искам децата, които ще получават през следващата учебна година стипендия с парите, които дарих на моето училище, да се чувстват като мои длъжници. Няма да търся някой да ми стисне ръката и да заявява публично благодарност. Помните ли какво казва Сали Яшар в разказа „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков? Трябва да правим себап... Харесва ми принципът
като правиш добро, да не се обръщаш назад, да не търсиш някой да те тупа по рамото
и да те слави колко си велик“, казва Преслав Пенев.
Единственото условие, което той поставя, когато прави дарението, е стипендиите да бъдат за деца в неравностойно положение.
„Самият аз изгубих баща си, когато бях ученик в десети клас, и много добре знам какво е състоянието на такъв млад човек, който трудно посреща нуждите си заради недостиг на пари“, разказва Преслав. Тогава стипендия, отпусната от училището, много му помага да преодолее трудностите. Днес той дарява на училището 1200 лева, които ще бъдат разпределени в две стипендии от по 600 лева за учебната година. „Сумата не е колосална, но нали и в Писанието е особено изразителен въпросът кой дава повече - този, който дава от излишъка си, или вдовицата, която дава всичко, което има“, припомня русенецът. За младия мъж е важно да знае, че е дал подкрепа на двама ученици - а нали доброто ражда добро?
Самият той се озовава в Икономическата гимназия почти случайно. „Когато учех в „Иван Вазов“, много ходех по олимпиади по математика, харесваше ми, имах успехи. След това се записах в Корабния техникум, като на второ желание бях записал Иконома. Майка ми като разбра, че предпочитам да стана моряк, никак не беше съгласна, даже направо много ми се разсърди. И ето че един ден у дома телефонът звъни и ми казват: „Елате да си изтеглите документите, тъй като не са се събрали достатъчно кандидати за паралелката в Корабния. И понеже имате висок бал, можете да си изберете къде да се запишете“. Тогава се записах в Икономическия“, разказва Преслав Пенев.
Днес той си спомня имената на много от своите преподаватели. „Доста строг беше класният - Румен Димитров, преподаваше немски. Много взискателна беше и другата ни учителка по немски, Виера Бананова, много изискваше от нас и Елена Коцева по статистика. Помня как
Бананова обичаше да ни казва, че сме песъчинки
и като завършим, никой няма да знае колко сме велики, а трябва да се доказваме всеки ден. Разбираме това, когато завършим и като тръгнем да се осъществяваме“, казва Преслав.
В Русе той завършва Земеделския колеж и като студент за първи път отива в Англия на бригада - бере плодове, работи в оранжерия. С дипломата си от колежа работи в Русе като застрахователен мениджър и финансов специалист в земеделска кооперация. Обещанията за кариерно развитие обаче не се сбъдват, а Преслав постепенно стига до извода, че „Нашата сива и грозна действителност въобще е забавна“. Никак не го привличала перспективата, която поглъща много от неговите връстници. Да завършиш и да работиш като продавач в магазин, изобщо не бил пределът на неговите мечти.
И през 2016 година решава да замине за по-дълго време в Англия. След като работи няколко години различна по характер работа, русенецът решава да надгради това, което е изучавал до този момент. „Само че исках да следвам нещо наистина стойностно и в университет, който да ми даде стабилна диплома. За мен не е вариант просто „да завърша вишо“. Има ги доста такива - и като си загубят дипломата, не могат да си кажат професията“, обяснява той. Така русенецът става студент по финанси и счетоводство на университета в Съдърланд, в университетския филиал в Лондон, където Преслав живее.
„В България като кажеш, че си завършил Иконома в Русе, това е стандарт. В Англия пак това много ми помогна. Макар че там системата на осчетоводяване е различна, много от знанията, които съм получил тук, ми бяха от полза. Дори и кошмарният сметкоплан, който сме учили четири години и са ни карали да запаметяваме код по код - още помня, че
код 313 беше сметка „Млади животни за угояване“
дори и това в някаква степен ми помагаше при следването“. След дипломирането си работи във фармацевтична фирма, която се води третата най-голяма фармацевтична компания в света. Успоредно с това развива едно свое хоби, което постепенно заема все по-голямо място в живота му.
„Аз съм прост счетоводител с хоби сладкарство“, смее се Преслав Пенев. Започнало като на шега - приискало му се да направи нещо сладко за приятели, но постепенно това го увлякло и всичко довело до създаването на неговия канал в Ютуб: Ninja World Kitchen. Това станало през декември 2020 година - тогава Ковид 19 вече беше блокирал почти всичко по цялото земно кълбо и принудителното заседяване вкъщи за Преслав се изляло в сладки шедьоври. Днес
неговият канал Ninja World Kitchen има 22 000 абоната
а Преслав получава множество поръчки да изработва вълшебни и ефектни десерти. Сред тях са разнообразни сладоледи, шоколадови торти (и торта гараш, разбира се!), бадемов и шоколадов сладкиш и дори оригинална баклава!
„Когато си в Англия, се научаваш да готвиш - и да искаш, и да не искаш. Там нямаш много варианти - или си претопляш полуготова храна, или си вземаш директно готова. Но не е вкусно. Така че сложих престилката и започнах да експериментирам. В къщата, в която живея, принципът е на споделеното живеене: има англичани, румънци, азиатци. Готвим си, споделяме си не само жилището, но и храната. Но сладкишите ми доставят голямо удоволствие. Още в началото получавах шумно одобрение: о, добре ти се получават! Адмирации получавам за моята спаначена торта, за еклерите, за едни фунийки, които са ми запазена марка. По едно време
даже ми викаха Преслав Фунийката
И сега в моя канал има много хора, които очакват да покажа новите неща, които правя. В Бургас има едни млади хора, които си отвориха малка сладкарничка и повечето от нещата, които приготвят, са по мои рецепти. Много чета, търся различни варианти на рецепти, обичам експеримента, но винаги търся правилното съотношение. Сладкарството е изключително точна наука. Не можеш да правиш макарони, ако не спазиш пропорциите, ако объркаш точния грамаж на брашното - смятай, че направо си съсипал всичките продукти“, разказва Преслав.
Най-новата му страст е ванилията. Ама не сухите шушулки, а мадагаскарската ванилия, ония меки черни пръчици, които са наистина вълшебни. „В сладкарството може да се използва ванилова шушулка, ванилова паста, ванилов екстракт, ванилова есенция, ванилова пудра захар, ванилов сироп“, обяснява Преслав. Това е универсална подправка, която може да се ползва както за сладки, така и за солени ястия, уточнява той, като добавя:
„Освен това ванилията е и най-скъпата подправка след шафрана“
Дори и през ваканцията си той съзнателно или подсъзнателно подчинява всичко на сладкото си хоби. Сяда в русенска сладкарница да си хапне тортичка и с всяка хапка преценява консистенцията на блата, дали в крема е поставено масло или маргарин... В София снима десерти, преди да ги подхване с лъжичката, и след като погледът му е констатирал естетическото оформление, небцето му установява качеството на съставките и тяхната комбинация.
И заедно с удоволствието да се види с близките си и малкото приятели, които са останали тук, той не успява да сдържи огорчението си от това, което среща: „ДВ България сякаш всичко е изместено. Нямаш пари, но си купуваш най-новия айфон. Хем си правиш сметката и гледаш за кое в магазина ще ти стигнат парите, хем гледаш „пред хората“ да блеснеш с нещо, което очевидно не ти е по джоба. От друга страна, като тръгвам насам, купувам за подарък няколко кутии хубави бонбони - там ги вземам по 3 паунда, тоест, 7 лева кутията. Тук в един от големите супермаркети виждам същите бонбони по 14 лева... Понякога се чудя българинът как живее тук“.
Но Преслав се чуди също и как живее българинът в Англия, да речем. „Недоумявам как е възможно да живееш години наред в Англия и така и да не научиш английски. Някои продължават и там, в тази подредена страна с правила, да живеят, придържайки се към
любимия у нас принцип „Прецакай другарчето си!“
Все си играем на тази игра, пък после се чудим защо не ни вървят нещата. Ама мнозина вече знаят, че в чужбина като чуеш българска реч, е по-добре да минеш на другия тротоар - инак няма как да си сигурен, че някой няма да те използва и после да те изиграе, че и ще се чувства горд от това... Радвам се, че в университета там, където следвах, имаше много читави българи и румънци. За съжаление, макар че има толкова емигранти от нашите страни, такива хора не се срещат под и над път“.