Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.
В българския език се употребяват редица арабски думи, по-голямата част от които са преминали у нас чрез турското езиково посредничество. В предложената бележка ще посоча кратки сведения за две такива думи – халал и харам.
И двете думи са свързани с исляма. Думата халал означава нещо позволено, нещо разрешено и препоръчвано от религията. Някои смятат, че тази дума е свързана единствено с храната, т.е. с тези видове храна, които са разрешени от исляма. Това разбиране не е точно: халал се отнася и към редица други области от живота, напр. към парѝте, облеклото, козметката, личната хигиена и др.
Противоположното понятие на халал е харам „нещо греховно, забранено от религията“. В Корана (сура „Трапезата“, аят № 3) са посочени онези храни, които са харам: „Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах (имат се предвид животни, жертвани за езически божества – в с.м. – И. Б.); и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял – освен което сте заклали още живо според предписанието – и принесеното в жертва на каменните идоли; и да гадаете със стрелите. Това е нечестивост. Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен!“ (Коран. Преведе от арабския оригинал: Цв. Теофанов. С., 1999, с. 106).
Също както халал, така и харам не се ограничава единствено до храната: харам са и всякакви греховни дела.
От корена на думата харам води началото си същ. име харем „харем; всички жени на мюсюлманина“, тъй като това е място, в което е забранено да влизат други мъже. Със същия корен е свързано и арабското същ. име harami „харамия; разбойник, хайдутин“.
В еврейския език също има дума, производна от този корен – херем (евр. חרם). Тя е многозначна и сред значенията ѝ е „нещо, посветено под клетва (т.е. без право на последващо откупване)“. Ето два примера от Библията: „Само всичко заклето, което човек под клетва дава Господу от онова, що притежава, – било човек, добитък или нива от имота си, – не се продава и не се откупува: всичко заклето е велика светиня Господня“ (Лев. 27: 28); „Стани и млати, дъще Сионова; защото Аз ще направя рога ти железен и твоите копита ще направя медни; ще смажеш много народи и ще посветиш техните печалби и богатства на Господа – Владетеля над цяла земя.“ (Мих. 4: 13).
В българския език думата халал означава простено, подарено от все сърце, без съжаление (Попов ред. 1994: 1031), напр. „Халал да ти е, Димитре!“ рече и видях как стисна зъби.“ (Й. Йовков; цит. по Илчев ред. 1998: 540). Думата харам означава незаслужено, непростено, напр. „Да не е крила парите си. Щото е дошло харам, харам ще и да иде.“ (Л. Каравелов; цит. по Илчев ред. 1998: 541). Двете думи са включени и в няколко фразеологизма: 1. Халал му вяра – възклицание за изразяване на възхищение от някого (Ничева 1993: 264); 2. Халал да ти е – употребява се обикновено, когато се дава или подарява някому, за да се подчертае, че то е заслужено или за изразяване на задоволство (Младенов 1947: 454; РСБКЕ 1959: 546; ФРБЕ 1975: 460); 3. Халал ти майчиното мляко – възклицание при одобрение на нечия постъпка или на качества (ФРБЕ 1975: 460); 4. Харам ям – грабя или присвоявам чуждо (ФРБЕ 1975: 461); 5. Ям хляба харам – незаслужено получавам облаги, не принасям никаква полза (ФРБЕ 1975: 541); 6. Харам да ти е – да не ти е простено, да не видиш добро (РСБКЕ 1959: 549; Попов ред. 1994: 1033).
*
Заб. При написването на предложената кратка осведомителна бележка съм ползвал тълкувания и примери от следните речници: 1. Младенов 1947: Ст. Младенов. Речник на чуждите думи в българския език. С., 1947; 2. РСБКЕ 1959: Речник на съвременния български книжовен език. Главен редактор акад. Ст. Романски. Т. III (Р – Я). С., 1959; 3. Попов ред. 1994: Български тълковен речник. IV издание. Ред. Д. Попов. С., 1994; 4. ФРБЕ 1975: Фразеологичен речник на българския език. Т. II (О – Я). С., 1975; 5. Ничева 1993: К. Ничева. Нов фразеологичен речник на българския език. С., 1993; 6. Илчев ред. 1998: Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. С., 1998.
Иво БРАТАНОВ