Алексей Петров беше застрелян в кв. „Драгалевци“ в София. Инцидентът е станал в 12:20 часа. При стрелбата е пострадала 48-годишна жена, която е била с него. Тя е настанена в Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) „Н. И. Пирогов“. Утре медиците ще дадат информация за състоянието ѝ.
На брифинг от мястото в близост до местопрестъплението градският прокурор на София Илиана Кирилова съобщи, че Софийската градска прокуратура ще ръководи досъдебното производство. Властите обясниха, че Алексей Петров е бил на разходка в района, придружен от жената и от трима охранители. Стрелбата е станала в гориста местност, близо до пътека. От МВР посочиха, че имат данни, че Петров се е разхождал често по този маршрут. От вътрешното министерство обявиха, че по случая е сформиран оперативен щаб. Оттам казаха още, че са разпитани тримата охранители на Алексей Петров, като се търсят и случайни очевидци на стрелбата, които също ще бъдат разпитани. Възлови места в столицата бяха блокирани заради разследването. Коментар пред журналисти направи юристът Бойко Найденов, бивш директор на Националната следствена служба (НСлС). По думите му в случая с Алексей Петров става въпрос за засягане на много тежки интереси.
Справка в съда показа, че Роман Логвиненко, осъден за опита за атентат срещу Алексей Петров през 2015 г., е предсрочно освободен от затвора през май месец от Апелативен съд - София. Апелативният съд постановява условно предсрочно освобождаване на Логвиненко на 29 май и му налага изпитателен срок в размера на наказанието, което му остава да изтърпи. Към 12 април то е две години, шест месеца и 11 дни. „Към настоящия момент осъденото лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне“, се посочва в мотивите на съда.
Лидери на парламентарно представени партии излязоха с позиции в социалните мрежи по повод стрелбата срещу Алексей Петров. Съпредседателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) Кирил Петков написа във фейсбук, че е абсолютно неприемливо през 2023 г. в България да има показни убийства. Според него е нужна спешна реформа в сектор сигурност. „Службите трябва да започнат да работят ефективно. Националната сигурност не може да остане само като заглавие на една от тях, а да бъде основна задача и приоритет", посочи Кирил Петков.
Ставаме свидетели на връщане на мутренските години и развилняване на престъпността, коментира лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов във фейсбук. „Публична тайна е, че Петров беше свързан с ПП-ДБ, а връзките му с лицето, известно като „Татко Петко", бяха основа за опити за кадрувания в МВР и службите“, добавя Костадинов. Според депутата остава само да си зададем един последен въпрос - кой ще бъде следващият.
Връщането на мутренския модел на управление на Борисов върна и мутренските години, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Във фейсбук тя написа: „Задкулисието, договорките за сфери на влияние, липсата на правосъдие водят до този резултат: гангстерски убийства посред бял ден". „Уж ценностното евроатлантическо мнозинство се превърна в опасна за хората и вредна за България сглобка“, коментира още Нинова.
Според лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов убийството на Алексей Петров е било предизвестено. Във фейсбук Трифонов написа, че случилото се показва, че „държавата и службите са слаби и скопени“, и не са в състоянието нито да прогнозират, нито да предотвратят подобен показен разстрел. В публикацията си той задава и няколко въпроса към управляващите, сред които и това начало на гангстерска война ли е.
На този етап няма коментари за случая от ГЕРБ-СДС и ДПС.
Съболезнования поднесоха от застрахователната компания „Лев Инс" АД, съосновател на която е Алексей Петров. Съболезнования изказаха и от Съюза за стопанска инициатива. Бизнесменът бе изпълнителен директор на ССИ. Съболезнователен адрес публикуваха и колегите на Алексей Петров от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Повече от 15 години той е преподавател във Факултета по икономически и социални науки на висшето училище, а от 2019 г. ръководи Катедра "Политически науки и национална сигурност" към същия факултет.
Биографична справка за Алексей Петров, изготвена от отдел „Справочна“ на БТА:
Кой е Алексей Петров - биографична справка
Алексей Петров е роден на 23 април 1962 г. в Тетевен. През 1981 г. завършва полицейската школа в Пазарджик, след което Висшия икономически институт. Осем години работи в Националната служба "Сигурност", сочи справка на отдел "Справочна" на БТА. До 1992 г. е барета в Специализирания отряд за борба с тероризма. Напуска системата по собствено желание. През 1994 г. със свои съмишленици създава Съюз на бившите барети. Започва частния си бизнес от комплекс „Спартак“, където взима под аренда сауната на комплекса.
До 1998 г. участва във фирма "Будоинвест" ООД. До 2000 г. е в борда на директорите на застрахователните дружества "Аполо и Болкан" и "Спартак", сред чиито учредители е, както и на "Средец-М", а по-късно и на "Левски Спартак". Той е основател на застрахователната компания "Лев инс”. До 2002 г. той вече е съдружник в над 50 фирми.
Като член на Консултативния съвет на Съюза за стопанска инициатива е бил в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Бил е изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива. Член е на Управителния съвет на Международната академия командос от 2021 г. Член е на Управителния съвет на Международната академия командос от 2021 г.
Дълги години е бил треньор на националния отбор по карате. Защитава докторат в Академията на МВР по проблемите на фирмената сигурност. От края на 90-те години преподава в Университета за национално и световно стопанство. Той е президент на Българската национална федерация по карате.
През 2008 г. името му е свързано като агент под прикритие в специалните служби. На 26 март 2008 г. пред парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред са изнесени данни за няколко случая на нерегламентирани контакти с участието на високопоставени лица от ръководството на МВР. Става дума и за среща на тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков с бизнесмените Пламен Галев и Ангел Христов от Дупница, известни като братя Галеви. Според изнесената пред комисията информация, тази среща е осъществена с посредничеството на секретния сътрудник на ДАНС Алексей Петров. След като Алексей Петров е осветен като агент, той е назначен в кабинета на председателя на ДАНС като главен експерт, старши агент първа степен. Сред възложените му задачи тогава са били тези за напрежението в металургичната компания "Кремиковци" и големия протест на такситата пред парламента. Алексей Петров се е занимавал и с това да проучва опасността от терористичен атентат на летището в София и с приватизацията на авиокомпания "Балкан".
През 2009 г. при проверка на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е установено, че Алексей Петров е бил щатен служител на Държавна сигурност, управление VI, направление "Т". Той е бил проверен в качеството му на член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ).
Алексей Петров е бил съветник на председателя на ДАНС Петко Сертов, а на 31 август 2009 г. напуска Агенцията.
На 10 февруари 2010 г. Алексей Петров е задържан по време на операция "Октопод”. Според МВР и прокуратурата групата, към която принадлежи и Алексей Петров, се занимавала с изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, незаконно използване на лица за платени сексуални услуги, разпространение на наркотични вещества, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет. На 7 февруари 2011 г. Софийският градски съд (СГС) изменя мярката му за неотклонение “домашен арест” на “подписка”. Според мотивите на съда няма опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, а доказателствата срещу него са силно разколeбани. На 15 февруари 2011 г. Софийският апелативен съд потвърждава мярката за неотклонение.
През октомври 2011 г. Алексей Петров е кандидат за президент заедно с Николай Георгиев като вицепрезидент, издигнати от инициативен комитет на 15 август 2011 г.
На 7 ноември 2011 г. прокуратурата внася в съда обвинителен акт срещу Алексей Петров и още петима, сред които са прокурорът Цеко Йорданов, Марчело Джотолов и Антон Петров (Хамстера). Заедно с Янко Попов и Кирил Топалов те са обвинени за организиране на престъпна група за рекет и изнудване във връзка с акцията на МВР „Октопод“. Ход на делото е даден на 12 декември 2011 г. Алексей Петров е обвинен за изнудвания, принуди и разгласяване на информация, представляваща държавна тайна. Марчело Джотолов е обвинен за изнудвания, принуди, присвояване, както и за избягване установяването и плащането на данъчни задължения. Янко Попов е обвинен за изнудвания, Кирил Топалов - за принуда, а прокурорът Цеко Йорданов за осуетяване на наказателно преследване. На 28 февруари 2014 г. Софийският градски съд прекратява делото заради отстраняването от длъжност на съдията по делото Румяна Ченалова.
На 23 септември 2015 г. делото срещу Алексей Петров и още няколко души започва отново в Специализирания наказателен съд (създаден през 2012 г., поемайки делата срещу организирани престъпни групи). През 2016 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнася по делото "Алексей Петров срещу България", образувано по жалба срещу България в Съда на 5 май 2010 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, че има нарушение на член 6, параграф 2, и член 8 от Конвенцията - във връзка с изявления на представители на изпълнителната и съдебната власт, както и заради заснемането на ареста на жалбоподателя. Присъдено е обезщетение в размер на 6000 евро за неимуществени вреди, както и 3703 евро за разходи и разноски.
На 9 ноември 2018 г. Специализираният съд оправдава Алексей Петров по всички обвинения. Марчело Джотолов и Янко Попов са признати за виновни, че 2007 г. са принудили Николай Динков да приеме имуществено задължение и са го заплашили с насилие. Те са осъдени на по три години затвор - условно, с петгодишен изпитателен срок и глоба 4000 лв., както и да заплатят разноски по делото - около 800 лв. Тогава съдът уточнява, че това престъпление не е извършено в съучастие с Алексей Петров и той не е бил подбудител и помагач. Другите двама подсъдими по делото - Кирил Топалов и Антон Петров, също са оправдани.
Срещу Алексей Петров има извършени няколко атентата. През март 1999 г. Алексей Петров е ранен в крака от куршум в ресторант "Перла" в Драгалевци. Тогава официално е съобщено, че стрелбата е случайна, а той е ранен от рикоширал куршум.
Втори неуспешен атентат срещу него е извършен на 14 август 2002 г. пред плувния комплекс "Спартак". В този ден пред басейна "Спартак" Алексей Петров е пресрещнат със залп от куршуми от двама неизвестни стрелци и е тежко ранен в гърдите и в крака. Нападателите не са открити.
На 29 октомври 2015 г. отново е извършен срещу него неуспешен атентат в кв. "Кръстова вада" в София. На 13 ноември същата година той обявява награда от 100 000 долара за информация за разкриване на поръчителите и извършителите на атентата.