Изпитите след седми клас се превръщат всяка година в съдбоносни за стотици български семейства. От една страна, уж е просто национално външно оценяване - HBO, както му казват хлапетата, но от друга, ако детето не получи високи оценки, рискува да провали собственото си бъдеще и мечтите на родителите си. Затова и подготовката е сериозна и тече през цялата година в „ужасния“ 7-и клас – частни уроци, курсове, преобразуване на точки в оценки, смятане на балове и изобщо кошмар за всички участници в този, уж елементарен процес на оценяване. Предложението на Министерство да образованието да въведе втора дата за този съдбоносен изпит, бе прието с възторг от хората, които са минали вече поне веднъж през този процес. Все пак родителите на седмокласниците, освен за знанията на децата, се тревожат и за здравето им, тъй като „днес се решава животът им“.
Мнението на специалистите обаче е различно. Какви са аргументите за това на дългогодишния директор на Математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе Митко Кунчев.
- Трябва ли да има допълнителни дати за явяване на НВО, г-н Кунчев?
- Да има допълнителни дати за явяване на НВО след 7-и клас, е все едно да се отвори кутията на Пандора. Тези изпити съществуват от много години, от 40 години да речем назад и на никого не му е минавало през ум досега да има допълнителни дати. Това не бива да се прави и сега.
- Защо?
- Защото въвеждането на такива допълнителни дати е свързано с решаването на някакъв проблем, а аз не знам такъв проблем да е формулиран ясно, на базата поне на статистически наблюдения. Това, което се казва от страна на министерството, е, че ако даден ученик е тежко болен и не може да се яви на изпита НВО по математика, той ще има много малко точки и няма да може да се класира добре. Да, това е факт, въпросът е колко често се случва това. Затова трябва да има наблюдения и трябва много задълбочено да се анализират и такива данни. Защото,
ако в годината има 10-ина такива случая, те могат да бъдат решени по административен път по друг начин
Например, ако този ученик и иска да се запише в Професионална гимназия по туризъм или Професионална гимназия по облекло – едва ли ще има някакви проблеми това да се случи. Ако този ученик е някакъв много силен математик и иска да се запише в Математическа гимназия, то той сигурно се е явявал на олимпиада преди това и е постигнал някакви много добри резултати, които могат да му бъдат зачетени – тоест, ако става дума за единични случаи, то тези проблеми могат да бъдат решени по други начини. Ако обаче става дума за 1000 случая, то тогава трябва да се изясни въпросът, защо ги има тези 1000 случая?
Аз мога да формулирам например и още един друг проблем. Един ученик се явява на изпити по български и математика след 7 клас и изкарва добри оценки, обаче учителят по математика нещо се е заял с него и му пише за годината 5, вместо 6 и не го приемат по първо желание. Този въпрос как ще го реши министерството? Може да се реши например така: всички ученици, които ще кандидатстват, да имат автоматично служебни оценки 5 и 6 по математика и готово. Очевидно е, че няма как да се създаде такава идеална система.
Ние се опитваме с такива странни решения да лекуваме фундаментален проблем в българското образование – свръхцентрализацията в управлението:
съществуването на централизиран държавен план-прием, липсата на автономия такива проблеми да се решават в училищата, липсата на активно местно самоуправление, тъй като общините са различни и имат различни условия. Приемът на ученици може да бъде устроен съвсем по друг начин така, че такъв проблем на практика въобще да не се поражда. Но ако приемем, че ще има още 2 дати за изпитите по български и математика - аз например, ако съм родител на такъв ученик, той ще се яви на изпита по български на първата дата, след това ще взема една медицинска бележка, че е болен, и така ще се яви на изпита по математика не на първата, а чак на следващата дата. Така той ще има още време спокойно да си почине и да се подготви. Защото Министерството на образованието изтегли с няколко дни по-късно датите на изпита, с цел да се подготвят учениците, а с една медицинска бележка аз, като родител, мога да дам възможност на детето си да си почине още малко и да се яви направо на втория изпит по математика. Тогава първият изпит става безсмислен. Защото
ако първата година за тази елементарна възможност се сетят малко родители, на следващата година те ще са много повече
Биха възникнали и много други проблеми – защо ученикът не се е явил, кой е издал медицинската бележка, кой е прочел бележката, кой е валидирал бележката, правилно ли я е валидирал, тази бележка имала ли е подпис и мокър печат, проследено ли е как е издадена... Въобще, толкова много въпроси биха възникнали изведнъж с причината ученикът да се яви. От друга страна, трябва да се каже, че ученикът може да попадне в 8-и клас в едно училище, после в 9-и клас да се прехвърли в друго училище.
- Ако има свободно място.
- Да, ако има свободно място. От друга страна, ако в училището има 26 ученици, то 27-и или 28-и ученик може да бъде записан допълнително поради ето тези причини - да учи ученикът на друго място и да бъде прехвърлен. Тоест, не е вярно, че се случва нещо чак толкова фатално и драматично.
- А защо оттам се започва сега?
- Аз мисля, че образованието в България има много и съвсем други проблеми, които трябва да се решават. Това вероятно е проблем на няколко човека, които са искали нещо от министерството, но не може да се реши така за цялата страна.
Просто ще се повторя: отваря се кутията на Пандора за какви ли не случки
- Във вашата практика имали ли сте такива случаи на възпрепятстване на детето поради семейна причина, не здравословна, да се яви на изпит и това да е внесло промяна в живота му?
- Имам един ярък спомен – по време на изпит на едно момиче му прилоша, сигурно това в България се случва с може би 10-ина деца. Момичето трябваше да напусне сградата и нямаше как да си довърши изпита. Това се случи сравнително в началото, беше някъде след първия час. Действително, това дете нямаше как да получи външен брой точки и не беше прието. Но после аз проследих какво се случи с него – след 8-и клас имаше свободно място, то кандидатства и се прехвърли в Математическа гимназия, то имаше тази възможност и се случи. Пак казвам, детето може да бъде прието и над държавния план-прием, като 27-о или 28-о дете, и ако тук училищата имат по-голяма автономност за решаване на проблемите с план-приема и реализирането на приема, този въпрос въобще нямаше да стои.
Но тъй като в България се очаква, че министерството решава всички проблеми, всички гледат министерстовото и чакат министерството да каже
Да каже какви и колко домашни да се дават; да каже какви оценки да се пишат – все чакаме министерството да каже някои неща. В никакъв случай не трябва да се появява друга дата – това е външно оценяване, трябва да се каже какво е състоянието на учениците - след 7 клас те завършват основно образование - това е важно за държавата. Вярно е, че съществува проблем в някои случаи, но чак фатално за бъдещето на ученика не бих казал, че е. С две думи: втората дата ще доведе само до проблеми и да го кажем направо – корупционни схеми в името на детето.
- А каква трябва да бъде системата за прием?
- Моят спомен от първите ми години на учителската практика е, че Английската гимназия имаше изпит по български език и математика, а на съвсем друга дата Математическата гимназия имаше изпит само по математика за учениците след завършен седми клас. Другите училища нямаха изпити и след 8 клас и децата, които не са били приети в АГ или МГ, се записваха в техникумите с бала от свидетелството за завършено основно образование. Това, което в момента е системата в България, е от 30 години, а образованието ни е на повече от 100. Така че в незначителен период от време съществува този централизиран прием и той трябва да се премахне.
Вече дадох пример с учители, които вместо шестици са написали петици на децата, и така те не могат да влязат в желаната гимназия по първо желание. Става дума за стотици учители по български език и математика, които така са преценили, а не дай, Боже!, да са писали четворка. Това съществува реално и броят на тези ученици със сигурност е по-голям от броя на тези, които наистина са се разболели и не могат да се явят на изпитете. Ние не се занимаваме с масовия случай, а с изолираните.
Ася ПЕНЧЕВА
кореспондент
на БНР в Русе