Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.
В съвременния български книжовен език (съкр. СБКЕ) се употребява фразеологизмът на патерица, който означава на следващия ден след някакво празненство (или след някакъв празник), със закъснение. Значението на този фразеологизъм е обяснено в академичния тълковен речник на СБКЕ така: „в деня, който е непосредствено след имения ден“ (Речник на съвременния български книжовен език. Главен редактор акад. Ст. Романски. Т. II (Л – П). С., Издателство на БАН, 1957, с. 475, кол. 1). А ето как е обяснен същият фразеологизъм във фразеологичния речник на българския език: „На другия ден непосредствено след имения ден на някого.“ (Ничева, К., С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. I (А – Н). С., Издателство на БАН, 1974, с. 651). Ето кратки сведения за произхода на фразеологизма на патерица.
В миналото по селата у нас е много разпространено уреждането на специално празненство в чест на определен светец покровител. Това празненство, отбелязвано от всяка задруга, къща и семейство, се нарича служба, светец или светъц. Службата е важна част от живота на селянина. Народът се отнася с много голямо уважение към този празник и смята, че е тежък грях да се измени избраният ден на службата или пък да се изостави самата служба.
В чест на светеца покровител се приготвя богата трапеза, която задължително трябва да бъде прекадена от свещеник. Видът на приготвената храна се определя от това, дали през съответния ден се пости или се блажи.
Следващият ден след деня на службата се нарича патерица. Названието води началото си от схващането, че светецът вече си е заминал, но е оставил своята патерица (т.е. старческата си тояга).
В чест на патерицата се устройва нова гощавка, на която присъстват само членовете на семейството и техните най-близки роднини. Трапезата в този случай е по-малка и по-скромна от онази, която е сложена на предния ден. Обикновено при отпразнуването на патерицата се слагат хлябовете и храните, останали от службата. Затова думата „патерица“ постепенно добива и още едно значение – тя започва да означава и всичко онова, което е останало от предишния ден (кратките сведения за службата и за патерицата извличам от Димитър Маринов. Избрани произведения в два тома. Т. II – Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България. С., ДИ „Наука и изкуство“, 1984, с. 553 – 561).
И така, определенията на фразеологизма, дадени в академичния тълковен речник и във фразеологичния речник на българския език, са непълни. Фразеологизмът на патерица се употребява при закъснение не само на имен ден, но и след всяко празненство (например поздравявам някого на патерица след рождения му ден).
Иво БРАТАНОВ