„Записах тъкмо демо версия на една нова много хубава песен по текст на една поетеса от Русе на име Лора Кекевска. Направихме я за Тони Димитрова“. Това каза в интервю за БТА на 1 август Хайгашод Агасян, а ние потърсихме поетесата, за да разберем нещо повече за нея, за творчеството й и за работата й с един от най-популярните български композитори и една от най-чувствените певици.
Лора Кекевска е автор на текста на една много специална песен на Тони Димитрова - „В сянката на твоята душа“, която Тони посвети на брат си, когото загуби по време на Ковид пандемията.
„Когато записвах тази песен, си мислех за теб и все плачех, и не можех да я изпея! Защото от една година те прегръщам само в съня си! Подари ми я Хайго Агасян, думичките са на Лора Кекевска, аранжиментът е на Светльо Лобошки, а Нивелин Мирков ме записа и все ми казваше: „Хайде днес да не плачем!“!
Ще те чакам в съня си, Бате!
Посвещавам тази песен в памет на всички, които изгубихме в пандемията!“, написа Тони Димитрова във фейсбук след излизането на песента в късната есен на 2021 година.
Лора Кекевска е родена в Тутракан, но целият й живот е свързан с Русе. Завършила е някогашната Руска гимназия, днес СУЕЕ „Константин-Кирил Философ“, а след това и Русенския университет, където се дипломира като машинен инженер.
Има дългогодишен стаж в Община Русе. Участвала е в разработки и управление на различни проекти по европейски програми и е реализирала множество презентации в страната и чужбина относно публично-частното партньорство, включително и в Народното събрание във връзка със законодателна инициатива за публично-частно партньорство. Съавтор е на издадена книжка с правила за това партньорство. Автор е на формула за изчисляване стойността на право на пристрояване и надстрояване.
Има публикувани материали на различни теми, между които и биографични есета и разкази в печатни и електронни издания. През октомври 2012 г. печели награда в експерименталния литературен конкурс „Недоизречено“, създаден от пловдивския писател Стефан Бонев.
- Вие сте машинен инженер, може ли в такъв случай да кажем, че поезията е втората ви любов?
- Тя е всъщност първата ми любов. Своето кратичко първо стихотворение написах, когато бях на 9 годинки, и то беше посветено на майка ми. После имаше едно затишие и започнах да пиша отново след 20-ата си година. А на около 30 години бях, когато се влюбих пък в рисуването, запали ме моят свекър - Тодор Кекевски, лека му пръст, който беше художник и сценограф от Троянския край. Впоследствие се отдадох само на словото, което ме заплени изцяло.
- Как се стигна до избора на този текст за песента на Тони Димитрова, за която говори Хайгашод Агасян?
- Това не е първата ми песен, а нова, на която Хайгашод Агасян направи демо версия.
Работим в един и същ творчески екип
- като започнем от Хайгашод Агасян, Светослав Лобошки, Тони Димитрова и моя милост.
- Коя е първата ви песен?
- Заглавието й е „В сянката на твоята душа“ и по мое мнение е една от най-хубавите песни на Тони Димитрова. Тя е сътворена в края на 2020 година и записана от нея през лятото на 2021 година. В същата година Тони Димитрова я представи в Доходното здание в рамките на 25-ото издание на Международния музикален конкурс „Северно сияние“. Тогава представи и мен, а самата песен беше включена в последния й албум, който излезе преди месец. Това за мен е голяма чест и благодаря на целия екип!
- Как творческият екип стигна до вашия текст?
- С Хайгашод Айгасян ме свързва дългогодишно приятелство по арменска линия, защото аз съм наполовина арменка - майка ми е чистокръвна арменка, а баща ми е българин. Така се запознахме, а впоследствие аз написах стих специално като текст за песен, който той хареса. От този момент нататък съм писала всичките си стихотворения с идеята, че може някога да бъдат изпяти - така ги подреждам, че да са благодатни за музика. Дадох текста на Хайгашод Айгасян и екипът направи демозаписа, за да може Тони Димитрова да го оцени и хареса.
- Как се с работи с Тони Димитрова?
- Ние се познаваме добре, тя е много светъл и благ човек.
Макар да е голяма звезда, Тони Димитрова е много земен човек
и явно й допадат нещата, които аз й давам.
- Как стигнахте до писането, като изключим първите детски опити?
- Музата може да бъде навсякъде - в полъха на едно листенце или в нота, дочута отнякъде. Може да бъде дори друга песен. Плюс това, има нещо друго, една моя лична тайна - докато пиша, аз пея. Запявам си го текста, без значение с каква музика и така ми е по-лесно да го запиша. Ако не мога да го запея, не ми харесва и просто го задрасквам.
- Виждам колко сте лъчезарна, когато говорите - очевидно писането ви носи голямо щастие.
- Това е отдушникът ми, моята страна на мечтите и даже не аз чукам на нейните врати, а те се отварят сами пред мен по някакъв странен начин.
- Имате ли идея за някаква симбиоза между двете любими изкуства - писането и рисуването?
- Искам да издам стихосбирка с илюстрации на мои маслени платна. Може би ще стане някой ден, ще ги публикувам и тях, защо пък не? Даже от една изложба имам продадени картини преди много време - две големи маслени платна, това е вид оценка за твореца и творбите.
- Значи просто изкуството е вашето място, но по диплома сте машинен инженер. Какво общо има машинното инженерство с рисуването и писането? Освен ако не приемем като Вапцаров, че „Романтиката е сега в моторите,/ които пеят под небето синьо“?
- Да, може би нещо понякога ми звучи в ушите и по вапцаровски. Не се шегувам, това е истина. Няма как,
това е една симбиоза между материята и духовното
- Но всъщност вие в трудовия си живот сте много далеч от поезията?
- Да, материята е твърде суха, даже и със закони съм се занимавала - участвала съм в разработката не само на европроекти, но и като законодателна инициатива в парламента - в изработването на един закон. Беше през 2010 година - Законът за публично-частното партньорство. Тогава в България нямаше такъв закон. Град Русе е пионер в това публично-частно партньорство и аз, като служител на Общината, участвах в много негови презентации в цялата страна. Повече от 15 години съм била държавен служител в Община Русе, като последните няколко от тях бях в дирекция „Устойчиво развитие и евроинтеграция“.
- Казват, че добрият математик става за всичко и вие сте пример за това. Между другото, така казват и за добрите филолози.
- Не знам, не мога да кажа, обаче обичам с много неща да се занимавам и го доказвам в житейския си път, поне до момента. И се получава съвсем непринудено - случайно, без непременно да го искам и без напрежение, по стечение на обстоятелствата.
- Но за да задейства това стечение на обстоятелствата, човек трябва да бъде подготвен.
- Е, да, трябва. Засега стечението на обстоятелствата е добро.
- С какво се занимавате сега?
- Работя като технически сътрудник в една фирма за спортно оборудване. Имам време за творчество, въпреки че то не се подчинява на графици - музата може да почука и през нощта. Имала съм много такива случаи и имам немалко изгубени стихотворения, защото си мисля, че ще мога да го запомня до сутринта, но се оказва, че не се получава. Затова
ставам и записвам - до главата ми задължително има тетрадка, молив и гума
Това важи навсякъде, записвам абсолютно винаги, защото е много по-лесно, когато се скицира идеята, дори да са няколко реда само, плод на творчество. Мъчила съм се да запиша нещо важно и да спя после, но не се получава - не спирам, докато не го напиша докрай. Много любима моя тема, на която имам посветени много стихотворения, е детството - то е моето времеубежище /по Георги Господинов/, обетованата ми земя.
- Как виждате живота около вас сега?
- Писала съм много, включително и по време на Ковид пандемията. Не слагам филтър на живота, но и не искам да изливам на белия лист негативната част от него - само я маркирам като факт, но я оставям малко по-маргинално, за да изплува надеждата. Да изплува вярата в доброто, на което всички се надяваме и очакваме.