Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.
Думата апокриф е от гръцки произход и означава таен, скрит (вж. грц. ἀπόκρυφος). По произход това прилагателно име е сродно с глагола κρύπτω „крия, скривам, прикривам, закопавам“, от който водят началото си също така думите „крипта“, „криптиране“, „криптограма“ и „криптография“. Апокрифите в древната еврейска традиция се наричат „външни книги, странични книги“, т.е. това са книги, които не са включени в състава на Библията и са „външни“ по отношение на Свещ. Писание (вж. и грц. βιβλία ἀπόκρυφα „тайни книги, скрити книги”; лат. libri reconditi, absconditi или secreti).
В предхристиянската епоха и в първите векове на християнството апокрифите са скрити, тайни книги в буквалния смисъл на думата – пазят се в тайни места, достъпни само на жреците и на посветените високообразовани хора, тъй като мнозинството от хората не може правилно да разбере смисъла им. Апокрифи са назовавани също така и неразбираемите шрифтове (напр. египетските йероглифи).
От втората половина на IV в. сл. Хр. апокрифи се наричат онези текстове с религиозна тематика, които не са боговдъхновени. Те нямат нищо общо обаче с 11-те небоговдъхновени ветхозаветни книги, които могат да се четат като благочестиво и душеполезно четиво. В православната църковна традиция тези 11 книги се наричат неканонични и ясно се различават от апокрифите.
Голяма част от апокрифите водят началото си от Близкия изток. Първоначално те са писани от благочестиви мъже, чието желание е било да разяснят и да допълнят Свещ. Писание. По-късно и много еретици (употребявам термина „еретици“ от гледна точка на Православието!) начеват своите лъжеучения посредством апокрифни текстове. Тогава се налага Църквата да отхвърли тези книги чрез специални правила (вж. 59-о и 60-о правило на Лаодикийския събор и 39-о послание на св. Атанасий Велики за празниците).
Иво БРАТАНОВ