През годините там се пели Анна-Томова Синтова, Борис Христов, Валери Попова, Гена Димитрова, Елена Николай, Илка Попова, Калуди Калудов, Красимира Стоянова, Надя Ковачева, Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Соня Йончева.
Първата българска оперна певица, пяла в „Ла Скала“, е Надя Ковачева. Годината е 1924-а, а изпълнителката е на 23 г. Представянето й донася ангажимент в театъра за седем поредни години.
ОПЕРА НА МЯСТОТО НА ЦЪРКВА
На 3 август 1778 г. в Милано с премиерата на операта „Признатата Европа“ на Антонио Салиери официално е открит оперният театър „Ла Скала“. Идеята за създаване на оперен театър е на австрийската императрица Мария Терезия, която е и дукеса на Милано. След унищожаването на 26 февруари 1776 г. от пожар на Кралския херцогски театър, който дотогава е дом на операта в Милано, Мария Терезия предлага да бъде създаден нов.
„Ла Скала" е изграден на мястото на старата католическа църква „Санта Мария де ла Скала“, разрушена в началото на 18-и век, откъдето получава и името си.
На 15 юли 1776 г. императрицата издава указ за строителството на оперния театър. Построен е за рекордно кратко време – 15 месеца. Средствата – около един милион лири, са дадени от 90 аристократични италиански семейства.
ПОДКОВА – ЗА ПО-ДОБРА АКУСТИКА
„Ла Скала“ е построен по проект на италианския дворцов архитект Джузепе Пиермарини в стил неокласицизъм. Сградата с дължина от 100 метра и ширина – 38 метра. В първоначалния й вид, в центъра на фасадата, се е издигал портал за приемане на карети. Залата е с форма на подкова за постигане на най-добра акустика и е оцветена в бели, сребърни и златни тонове.
Местата са разположени на пет етажа с 194 ложи, свързани с коридори и галерия. Имало е и кралска ложа. Зад ложите е имало втори ред ложи, които през първите години на функциониране на оперния театър са били оборудвани с маси за игра на карти и за напитки.
20-ГОДИШЕН Е ПЪРВИЯТ ДИРИГЕНТ
През 1887 г. за пръв път на диригентския пулт застава 20-годишният Артуро Тосканини, по-късно главен диригент на оперния театър – от 1898 г. до 1908 г. и от 1921 г. до 1929 г. Първоначално не е имало специално място за оркестъра. Такова е изградено през 1907 г. До края на 18-и век сградата се е използвала за различни събития и представления – балове, драматични постановки, куклени представления.
Програмата на операта била разделена на четири етапа, които съответствали на годишните сезони. Те се наричали карнавален, пролетен, есенен и летен сезон. Карнавалният сезон бил посветен на драматичните опери и балетните представления, а през останалите три сезона се представяли леки и развлекателни постановки, предназначени за по-масовия вкус.
ЖЕЛЯЗНА ДИСЦИПЛИНА – НА СЦЕНАТА И В ЗАЛАТА
Артуро Тосканини е главен диригент на оперния театър. Той въвежда желязна дисциплина и на сцената, и в зрителната зала на театъра – забранява носенето на шапки в залата, за да не пречат на видимостта, завесата вместо да се вдига, започва да се отваря встрани и други.
В началото на 19-и век „Ла Скала" става основна сцена за италианската оперна музика. Между 1812 г. и 1820 г. там са се състояли премиерите на опери на италианския композитор Джоакино Росини. След 1830 г. става най-популярната оперна сцена в Италия и място за премиери на най-популярните оперни композитори на Италия – Гаетано Доницети, Винченцо Белини, Джузепе Верди, Джакомо Пучини. През 19-и век се поставят опери и на чужди композитори, сред които Рихард Вагнер, Пьотър Чайковски, Модест Мусоргски.
МАРИЯ КАЛАС ПРОМЕНЯ ПРАВИЛАТА
От 1930 до 1953 г. главен диригент е Виктор де Сабата. Той е този, който премества през 1951 г. откриването на сезона от 26 декември на 7 декември, денят на свети Амброзий, покровител на Милано. На 7 декември 1951 г. Де Сабата открива сезона със „Сицилиански вечерни“ на Джузепе Верди с Мария Калас.
Нейното участие определя съдбата на театъра години напред. За постановки с участието й са канени най-прочутите диригенти и режисьори в света. За нея на сцената е имало специално определено място, наречено C-point, което се намирало по-близо до лявата част на кулисите, гледано от залата. Най-ревностните й почитатели сядали на местата на горните балкони, защото там насочвала цялата мощ на гласа си певицата.
В над двувековната си история оперният театър "Ла Скала" се превръща в център на световното оперно изкуство. Изявата на неговата сцена е престижно за всеки оперен изпълнител. На сцената на „Ла Скала“ са гастролирали Енрике Карузо, Рената Тебалди, Фьодор Шаляпин, Мирела Френи, Елизабет Шварцкопф, Дан Йордакеску, Джеси Норман.
ДВЕ ЕПОХИ – КЛАУДИО АБАДО, РИКАРДО МУТИ
Клаудио Абадо е главен диригент на „Ла Скала“ от 1968 до 1986 г. Докато е в „Ла Скала“, той основава Оркестър де ла Скала, с който да се представя оркестровият репертоар.
От 1986 г. до 2005 г. главен диригент е Рикардо Мути. Деветнайсетте години, през които той ръководи „Ла Скала“, са забележителни с това, че той настоява партитурите да бъдат изпълнявани точно, както са били написани от композиторите, без съвременни интерпретации.
Даниел Баренбойм става главен диригент от 2007 до 2011 г. и музикален директор на „Ла Скала“ до 2014 г. От 2015 г. главен диригент е Рикардо Шаи.
ВОЙНИ И РЕМОНТИ
През 1943 г., по време на Втората световна война, театърът е силно повреден от бомбардировките. Италианският инженер Луиджи Лоренцо Секи успява да възстанови театъра в първоначалния му вид. На 11 май 1946 г. той е открит с концерт на Рената Тебалди, дирижиран от Артуро Тосканини.
В края на 2001 г. „Ла Скала“ е затворен за най-мащабния ремонт след Втората световна война, оценен на около 55 милиона евро. Проектът е на швейцарския архитект Марио Бота. Разширено е пространството зад сцената, премахнати са старите мокети и линолеумът в коридорите, за да се вижда оригиналният венециански мрамор, тапицерията на столовете е изцяло обновена с коприна и кадифе в червено. На гърба на всяка седалка е поставен малък екран, който позволява на зрителите да следят текста на английски, френски или италиански език.
„Ла Скала“ има 2200 места, разположени на пет етажа с ложи и галерии. Театърът отваря отново врати на 7 декември 2004 г. с операта, с която е открит през 1778 г. – „Признатата Европа".
ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ В „ЛА СКАЛА“
Първата българска оперна певица, пяла в „Ла Скала“, мецосопраното Надя Ковачева, е родена през 1901 г. в София. Тя е 10-годишна, когато започва да взима уроци при оперния педагог Иван Вульпе. През 1921 г. заминава за Рим, за да се яви на конкурс за редовна студентка в академията „Санта Чечилия“. Кандидатите са 96, а тя се класира на второ място.
Вместо задължителна италианска песен, момичето изпява арията на Керубино от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт. Мотивът ú е, че е написана на италиански. В академията учи при известния педагог Пиетро дел Мори. Когато е в трети курс, тя е избрана лично от композитора Пиетро Маскани да изпълни ролята на Сантуца в операта „Селска чест“ от Маскани. Така през 1924 г. в програмата на Римската опера се записва първото българско име.
По същото време Тосканини е главен диригент на оперния театър „Ла Скала“ в Милано. Той поставя операта „Садко“ от Николай Римски-Корсаков и търси най-добрите изпълнители за съответните роли. Той кани Надя Ковачева на прослушване за ролята на Нежава – странстващ певец. И така за първи път българско име се изписва в програмата на „Ла Скала“.
Последвалите й участия в „Ла Скала“ – в „Хованщина“ и „Кармен“, донасят на Надя Ковачева ангажимент в „Ла Скала“ за седем поредни години. През 1931 г. тя партнира на Бениамино Джили в неговата първа поява на сцената на „Ла Скала“ – в „Андре Шение“ и „Риголето“.
През 1932 г., когато е на върха на славата си, решава да слезе от световната сцена и да се ожени за италианския граф Фиандака, при условие, че женитбата им се отложи с една година, за да може тя да изпълни ангажиментите си по сцените и да се прости с публиката. Следва най-дългото и трогателно прощаване с любимия й оперен театър – „Ла Скала“, който тя напуска през 1936 година с прощален спектакъл. Надя Ковачева умира през 1989 г. в Агридженто и е погребана във фамилната гробница.
Райна Кабаиванска през 1959 г. се явява на конкурс за „Ла Скала“, заедно с още двайсет певци. Приета е за солистка в операта. Година по-късно Райна Кабаиванска излиза отново като Жоржета в „Ла Скала“. Вестник „Ла ноте“ отбелязва в критиката си: „Една изненада, едно ново откритие. Запомнете това име. За него ще се говори и пише много“. Предсказанието се сбъдва съвсем скоро, когато Райна Кабаиванска обира овациите през май 1961 г. като Агнес в „Беатриче ди Тенда“ заедно с Джоан Съдърланд, на голямата сцена в „Ла Скала“, а през 1969 г. открива сезона в „Ла Скала“ като Елвира от „Ернани“ заедно с Пласидо Доминго и Николай Гяуров. През 1965 г., 1970 г. и 1973 г. първите разцъфнали рози в Сан Ремо са кръстени „Райна“ – като признание за вече огромната й популярност, не само в Италия.
През 1976 г. Кабаиванска дебютира като Амелия от „Симоне Боканегра“ в „Ла Скала“ под диригентството на Клаудио Абадо, а през 1980 г. нейната Тоска с Лучано Павароти е истински триумф за Миланската скала. Райна Кабаиванска е представителка на златното поколение на „Ла Скала“ и сред най-великите гласове на 20-и век. Сцената я среща за повече от 50 години с най-добрите певци, диригенти, режисьори в света. В коронната си роля Тоска е пяла с Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Сред знаковите й роли са в „Травиата“, „Мадам Бътерфлай“ и „Тоска“. Тя е Тоска на целия свят, а после Бътерфлай – изпълнява ролите над 400 пъти в продължение на 20 години. Пет пъти е избирана за най-популярна личност на годината в Италия и два пъти – за музикант на годината. На 2 август 2019 г. е удостоена с наградата „Мария Калас", която се присъжда на италиански творци в областта на оперното изкуство с исторически принос за славата на Арена ди Верона. Тя е първата чужденка, носителка на наградата. За нея Мария Калас казва: „Когато Райна Кабаиванска се появи на сцената, всичко останало губи своето значение – декори, хореография, музика. Тя е олицетворението на самата опера“.
Оперната певица Елена Николай, родена а 24 януари 1905 г. с името Стоянка Николова в Церово, Пазарджишко, следва в консерваторията „Джузепе Верди" в Милано през 1929 г.. Любовта й към оперното изкуство е огромна и тя се стреми да опознае всяка постановка на „Ла Скала", с всичките й видни изпълнители. Завършва Миланската консерватория с отличие, но не получава предложение от никой оперен театър. Помага й нейният учител маестро проф. Пинторно, който често канел в студиото си видни диригенти и певци от „Ла Скала". На едно от традиционните прослушвания присъства и импресариото Канела, който променя името й от Стоянка Николова на Елена Николай, защото приличала на кралица Елена, съпругата на последния италиански крал. С това име тя се представя на сцената от 1944 г. И така, в продължение на 17 години, от 1936 г., тя е звезда на оперния театър „Ла Скала“.
Илка Попова, родена на 1 август 1905 г. в София, след дипломирането си заминава на специализация в Италия при известната певица от „Ла Скала“ – Вилани, и при проф. Танара. През 1936 г. се сбъдва мечтата й да пее на сцената на Миланската скала. Поканена е да участва в спектакли на оперите „Бал с маски“ от Джузепе Верди, „Лукреция“ от Респиги и в „Тристан и Изолда“ от Верди. За първи път на сцената на Миланската скала пее мецосопран. Вестник „Кориера дела сера“ от май 1936 г. пише: „Голямата музикалност на Илка Попова, красивият контраалтов глас дават своя достоен принос за успеха на всеки спектакъл“.
Оперният бас Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Цар Борис Трети чува негово изпълнение на „Зададе се Крум страшни“. Остава впечатлен и му осигурява стипендия да учи оперно пеене в Италия при Рикардо Страчари. През 1946 г. прави професионалния си дебют на сцената на „Реджо ди Калабрия“, в ролята на Колин от „Бохеми“ на Джакомо Пучини. Година по-късно изпълнява партията на Пимен от операта „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски – едновременно в Рим и в „Ла Скала“.
След триумфа му в „Реквием“ на Йоханес Брамс, Миланската „Ла скала“ му дава право за избор на роля, с която да участва като постоянен неин солист. От 1949 г. той е постоянен солист на „Ла Скала“. За първи път в света той изпълнява трите басови партии – на Борис Годунов, Пимен и Варлаам, на руски език. Повече от 30 години той е несравнимият крал на италианската и на международните оперни сцени.
Оперният бас Николай Гяуров, роден на 13 септември 1929 г. във Велинград, на 13 септември 1959 г. получава телеграмата, която се оказва решаваща за световната му кариера. Точно на рождения си ден 30-годишният оперен певец е поканен да дебютира в миланската „Ла Скала“ – най-високият връх на оперното изкуство.
На 20 февруари 1960 г., на премиерата на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски с участието на Борис Христов в главната роля, Димитър Узунов е в ролята на Димитри Самозванеца, а Николай Гяуров – в ролята на Варлаам. Това е дебют на Димитър Узунов и Николай Гяуров на сцената на „Ла Скала“. Музикалните критици са удивени от музикалния талант на Николай Гяуров, а италианският печат не пести похвалите си за него. Вестнис „Оджи“ пише: „Пя българският бас Николай Гяуров – един от най-красивите, мощни и въздействащи гласове, които някога сме слушали“.
От 1974 г. Николай Гяуров е редовен солист на „Ла Скала“, където в продължение на няколко десетилетия изпълнява целия басов репертоар, а публиката го почита почти като бог. Всяка негова поява е нов връх в интерпретацията на творби от Верди, Доницети, Гуно, Белини, Бойто, Мусоргски, Моцарт. С „Борис Годунов“ през 1979 г. с участието на Никола Гюзелев в ролята на Пимен и Николай Гяуров в ролята на Борис Годунов се открива сезонът на „Ла Скала“. През 1980 г. „Ла Скала“ открива своя 201-и сезон отново с операта „Борис Годунов“ с участието на трима българи – Николай Гяуров, Никола Гюзелев и тенорът Михаил Светлев в ролята на Самозванеца. Участието на трима певци потвърждава голямото певческо присъствие ва България в историята на световния оперен театър. По време на своята 50-годишна певческа кариера той си партнира с Мария Калас, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Гена Димитрова, Никола Гюзелев.
Гена Димитрова, родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско, през 1966 г. е изпратена на специализация в оперното музикално училище към „Ла Скала". Там подготвя осем партии от репертоара си, сред които „Силата на съдбата“, „Аида“, „Бал с маски“. Големият ѝ успех е на 27 декември 1967 година в ролята на Абигайл в „Набуко" на Джузепе Верди. През 1970 г. Гена Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на 2-годишна специализация в театралното училище към „Ла Скала" при именитите Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио.
Дебютът и на голямата сцена в „Ла Скала“ е през 1972 г. като Амелия в операта „Бал с маски“ на Верди, която роля изпълнява на една сцена с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили. През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Няколко сезона на оперния театър „Ла Скала“ се откриват с нейно участие.
През сезона 1983-1984 г. тя е определена за най-бележитата певица на „Ла Скала“ и е удостоена с ордена „Джакомо Пучини“ за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини. Тогава вестник „Дженте“ я обявява за „Кралицата на „Ла Скала“. Три пъти е канена да открие сезоните на „Ла Скала“ – признание, каквото до този момент не е давано на чуждестранна певица. На 7 декември 1983 г. открива с „Турандот" на Пучини, през 1985 г. – с „Аида“ на Верди, и през 1986 г. – с „Набуко“ на Верди.
Анна Томова-Синтова, е родена на 22 септември 1941 г., дебютира в „Ла Скала“ на 26 май 1975 г. с участието си в голям концерт, посветен на творчеството на композитора Рихард Щраус под диригентството на Волфганг Савалиш. На 7 декември 1981 г. открива сезона на „Ла Скала“ с ролята на Елза в операта „Лоенгрин“ на Рихард Вагнер под диригентството на Клаудио Абадо. В постановката участва мъжкият камерен хор при Българското радио, включен в хоровия състав на „Ла Скала“, чието изпълнение е високо оценено. През 1982 г. тя участва в премиерата на операта „Андре Шение“ от Умберто Джордано в ролята на Мадалена. Със състава на „Ла Скала“ е била на турнета в Япония.
Оперната певица Валери Попова, родена на 7 септември 1945 г., е канена четири пъти в „Ла Скала“. Високо е оценено изпълнението й на „Мадам Бътерфлай“. За изпълнението й през 1985 г. оперната певица Гена Димитрова казва: „Още звучи в ушите ми нейното прекрасно изпълнение на Лиу от „Турандот“ на Джакомо Пучини в Миланската скала през пролетта на 1985 г. В препълнената зала по случай присъствието на Чарлз и Даяна, аз бях сред публиката и целият ми възторг и възхищение бяха за Валери, която от сцената правеше чудеса. Единствена от многото сопрани, които бях слушала, с които бях пяла, тя изпълняваше безкрайно трудното Пучиниево пиано кресчендо на финалите на ариите с плачещо красив, страдащо любящ тембър. За съжаление, красотата не може да се опише“.
/КГ,МГ,АЯ/отдел „Справочна“
/ДД