„Живях влюбен в успеха на моето семейство, мечтателно се взирах в бъдещето на своя народ и бях искрено тревожно загрижен за съдбата на човечеството! Падах и се изправях, срещах се и се разделях, вървях и спирах, побеждавах и губех, тъгувах и се радвах, плаках и се смях, обичах и мразих“, разказва Иванов.
Той допълва, че през целия си живот е писал стихове и е градил със страст своя духовен дом. „А нали никой нищо не е взел със себе си, разделяйки се с този свят, затова завещавам мечтите си на вас, хора от бъдещето“, пише още авторът по повод новата си книга.
Любчо Николов Иванов е роден през 1948 г. в село Градница, Севлиевско. Работи в системите на отбранителното и вътрешното министерство. Бил е кореспондент на в. „Дружба” в Москва. След като се връща в България, работи като директор на Дома на работниците от транспорта и като журналист и директор на Радио Стара Загора. От 1992 г. е кореспондент на в. „Труд”, а от 1998 г. – отговорен редактор на „Тракия Труд”. Автор е на стихосбирките „Пречистване” (2006), „Призори” (2007), „Прошка” (2007), „Прераждане” (2008) и „Прокълнатите” (2009). / ГН