Експозицията обединява творбите на 19 съвременни български автори, свързани с разбирането за съда като съдържание и форма - Валентин Господинов, Емил Бачийски, Емил Попов, Захари Каменов, Зиятин Нуриев, Ивайло Аврамов, Иван Кънчев, Иван Русев, Кирил Кузманов, Красимир Русев, Митко Димитров, Оливия Михалтиану, Павел Койчев, Петер Цанев, Роберт Цанев, Свилен Блажев, Станислав Божанков, Станислав Памукчиев, Стоян Дечев, Цветослав Христов.
„Когато преди повече от година кураторите на изложбата дойдоха да разговаряме..., бяхме заинтригувани - какво ново като идеи и като проект можем да предложим на нашата позната аудитория. С помощта на Министерство на културата и други институции проектът и изложбата към него се случиха. И днес имаме удоволствието да открием една изложба, в която са представени голяма част най-изявените български творци“. Това каза директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов на пресконференцията по повод откриването на изложбата.
Проф. Станислав Памукчиев обясни, че това е един сложен, труден, не само в своите физически параметри, но и в своите духовни предизвикателства проект. „Най-интересното в цялата история са причините да проявим любопитството и да пожелаем навлизане в свещеното пространство“, допълни той. „Обръщането към авторите беше наистина да дойдат, да гледат, да се опитат да намерят своя точка, в която да могат да се включат по най-добрия възможен начин. Публиката, ако внимателно гледа, ще открие следите на едно трескаво съзнание, което се опитва да се интергрира – къде успешно, къде по-малко успешно“, обясни проф. Памукчиев.
Той добави, че екипът е щастлив, че ще има малко неочаквана публика. „Това не е публиката, която ние си знаем в нашите изложбени зали. Това не е професионалната среда, която има любопитство към съвременно изкуство. Това е една друга широка аудитория с рефлексия към историческото време и към историческата памет. Тук срещата с тази публика за нас е и предизвикателство, и награда. Така и ние като автори разширяваме своята публика, надявам се“, каза още Памукчиев.
Проф. Петер Цанев определи изложбата като много сложен проект. „Тази много сложна изложба, този проект мен като риторика надхвърля параметрите на самото художествено събитие. Експозицията не трябва да бъде гледана като изложба. Не трябва да бъде гледана и като изложба в музеен или друг контекст“, каза той. Според него в експозицията има много голямо вътрешно противоречие и това е заложено в проекта, тъй като голяма част от творците са най-утвърдените и значими живи български художници. „Специално участие има проф. Венко Колев, който задава още по-голяма риторика на този проект“, каза проф. Цанев. Той допълни, че „тази изложба трябва да бъде разглеждана и като един теоретичен експеримент“.
Митко Димитров разказа, че неговото участие в проекта било свързано с литературната страна. "Моята задача беше да напиша есе по темата, стихотворение и една редакторска бележка", каза той. „Много съм щастлив да видя, че в едно време, в което се говори за изкуствено изкуство, се занимаваме с живи хора“, допълни Димитров.
Чисто хронологически имаме работи, творчески представяния от 1962 до 2023 година. Тук доминират новите творби – след 2021 г., обясни още той.