Мястото на корпоративните донори в културните институции бе тема на дискусия в „Дом на киното“

Мястото на корпоративните донори в културните институции бе тема на първата дискусия в „Дом на киното“ от поредицата „Нагоре по стълбите“. В дискусията участие взеха Севда Шишманова – дългогодишен програмен директор на БНТ, която сега се занимава се с филмопроизводство в частен план, Петър Тодоров – изпълнителен директор на Националния филмов център, Радослав Чучков – съдружник в Дом на киното, Мария Тодорова – управляващ директор на рекламна агенция,  Евелина Кирилова – медиен съветник, Янаки Дерменджиев – разпространител и собственик на верига киносалони.
Да отпадне ембаргото за споменаване на спонсори и донори на култура, образование и спорт, да се поиска увеличаване на бюджета за култура и да има 5-минутни новини за култура - това бяха сред предложенията на участниците в разговора.
Според Севда Шишманова трябва да падне ембаргото за споменаване на спонсори, когато е свързано с образование, култура и спорт. Тя разказа, че през 2010 година заедно с БНТ 1 създали проекта „Пътуващо лятно кино“ с помощта на спонсори. 
"Този проект го направихме само с помощта на компании и фирми, които го финансираха целево и беше може би най-лесният проект, който сме правили. Без стотинка от бюджета. Беше малко възрожденски подходът им", обясни тя. Тя допълни, че показването на филмите било безплатно, а БНТ излъчвала реклама. 
„Това, което предоставяше БНТ, бе да излъчва реклама, когато става дума за събитие с обществена значимост и има много голямо внимание в средата. Тези рекламодатели получиха достъп в прайм тайм, което би им струвало много повече“, обясни Шишманова. 
В това отношение има много голям ресурс, ако рекламодатели бъдат привлечени под някаква форма. Тогава аз промених цялата система, убедих ги, каза тя и допълни, че в слота за обществена значимост били излъчвани също рекламите филмите „Тилт“ и „Дзифт“.
"Трябва не просто възрожденски подход, а ясен план и мениджърски подход. Къде сме и къде искаме да отидем", каза Мария Тодорова.  Според нея трябва да се намерят най-добрите практики в чужбина и да се следват.
„Трябва да потърсим вариант, в който спонсорирането на културата да не е срамна дума и да не бъде гледано лошо на това“, каза Цанко Василев.
Борис Чучков обясни, че българско и европейско кино не се броят в рекламното време на нито една телевизия. Дори и в частните. Според него трябва да има фонд, който да подпомага капиталови вложения.
„Трябва да има културни новини. Трябва да има 5 минути на ден, но някъде трябва да можем да споменем имената на хората, които са дали пари за култура", каза той. Чучков предложи в БНТ 1 да има време за трейлъри на кино и за културни новини от 19:55 ч до 20:00 ч преди новините.
Според Евелина Кирилова трябва да се направи промяна в Закона за радиото и телевизията. Той е писан през 1998 г. днес сме 2023 г, каза тя. Натискът трябва да бъде за това да се вдигне бюджетът за културата като цяло. Безобразие е една от най-старите европейски държави да дава толкова малко пари за култура, обясни тя.
„Трябва да има много разговори, да има консенсус, да има единна позиция. Да има подпомагане, така че киносалоните да бъдат независими“, каза Янаки Дерменджиев. 
Дали ще се направи кино в България, Франция или другаде, цената е една и съща. Може би поддръжката тук е по-евтина, обясни той.