Аз мисля, че голяма журналистика не може да се прави без позиция, казва Соня Бакиш

„… Аз мисля, че голяма журналистика не може да се прави без позиция. Без да сме максимално обективни и да отстояваме истината…“ Това казва Соня Бакиш - журналистката, под чието ръководство списание „Жената днес“ достига тираж от 500 хиляди. Синът й Калин Тодоров разказва, че като редактор на списанието майка му убедила Николай Хайтов да прави репортажи за „Кремиковци”, Блага Димитрова - да вземе интервю от Дора Габе за младостта, първата любов, старостта, самотата и смъртта. Командировала Стефан Продев да пише за Сибир. Дала рубрика на Марко Семов и убедила д-р Тодор Бостанджиев да прави консултации за сексуални проблеми. Тодоров разказва, че майка му имала дарбата да разпознава талантливите пера. Днес отбелязваме 100 години от рождението на Соня Бакиш. 
БУНТАРКА ПО ПРИРОДА
Соня Бакиш е родена на 11 юли 1923 г. в Пловдив в еврейско семейство. Бунтарка по природа, още като ученичка в Италианската гимназия започнала да празнува рождения си ден не на 11 юли, а на 14 юли – Деня на френската революция.
Соня Бакиш работи във в. „Работническо дело“, където е редактор от 1945 г. до 1950 г. и от 1953 г. до 1958 г., както и във в. „Черноморски фронт" в периода 1950-1952 г. Била е главен редактор на в. „Учителско дело“.
Член на Бюрото на Комитета на българските жени до 15 декември 1973 г. и на Бюрото на Комитета на движението на българските жени от 12 май 1979 г. Член и на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти.
ЕРАТА „ЖЕНАТА ДНЕС“
През 1958 г. Соня Бакиш започва работа в списание „Жената днес“. В продължение на 15 години, от 1964 г. до края на 1979 г., тя е негов главен редактор. Под нейно ръководство същността на списанието остава непроменена – то отговаря на въпросите, които интересуват съвременните жени, поставя на дневен ред проблеми, които вълнуват българското семейство и младите хора. В него се публикуват очерци и статии по социално-етични проблеми. За сп. „Български журналист“ през 1992 г. Соня Бакиш казва: „… Аз мисля, че голяма журналистика не може да се прави без позиция. Без да сме максимално обективни и да отстояваме истината…“ Списанието, започнало да излиза през 1945 г. със сравнително малък тираж – 30 000 броя, достига 500 000 екземпляра през 1975 г., когато негов главен редактор е Соня Бакиш. 120 000 бройки се издават на руски език. В този период „Жената днес“ става втората по тираж печатна медия в държавата след вестник „Работническо дело”. 
Соня Бакиш е сред учредителите на Обществения комитет за екологична защита на Русе през 1988 г. Комитетът е първата проява на организирана съпротива на гражданското общество срещу властта. В интервю за сп. „Български журналист“ през 1992 г. тя споделя: „Продължавам да вярвам, че има човешки ценности, които винаги стоят над преходните стойности.“
Соня Бакиш в авторка на книгата „Момчешки истории“, която излиза през март 1988 г.  
ОТЛИЧИЯ
На 31 август 1974 г. Соня Бакиш е удостоена със званието „Заслужил деятел на културата“. През май 1977 г. е удостоена със званието „Народен деятел на изкуството и културата" по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура, на славянската писменост и българския печат. Носителка е на орден „Народна република България" Първа степен във връзка с нейната 60-годишнина (юли 1983). На 11 декември 2005 г. Соня Бакиш е удостоена с грамота и „Златно перо" от Съюза на българските журналисти във връзка с 60-ата годишнина на сп. „Жената днес“.
Соня Бакиш умира на 21 април 2010 г. на 86-годишна възраст.
/ВСР/
КГ, отдел „Справочна“