Според Стойчев изискванията към външната политика на държавата непрекъснато нарастват в променената среда за сигурност. Външните предизвикателства за страната ни и за съюзите, в които членуваме – ЕС и НАТО, нараснаха неимоверно на фона на руската военна агресия срещу Украйна. С началото ѝ беше разрушена създадената с многогодишни дипломатически усилия сигурност в Европа и бе нарушен международният правов ред, коментира Стойчев. На този фон българската външна политика и дипломатическа служба следва да се справят с все по-сложни задачи, които изискват адекватен капацитет, ресурси, подкрепа от институции, Народното събрание и гражданите, добави той.
Стойчев отбеляза, че приемането на стратегически документи в областта на външната политика е практика в държавите от ЕС и НАТО. Валидността на тези документи може да варира в зависимост от обстоятелствата, посочи той. Стойчев обясни, че стратегическият документ за външната политика на страната ни следва да очертае нейните приоритети в една средносрочна и дългосрочна перспектива в рамките на 5-10 години. Той припомни, че в Стратегията за национална сигурност на България има раздел за външната политика на страната ни, но според него той трябва да бъде доразработен като отделен документ.
Дългосрочното планиране в външната политика е доказало своята полезност и придобива все по-голямо значение в рамките на процеса на планиране, изтъкна Стойчев.
Той припомни, че през 2021 г. са приети два документа Стратегическият компас на ЕС, и стратегическата концепция на НАТО, които отразяват настъпилите кардинални промени на средата за сигурност в Европа и в света.